Яйцевидна пърхутка ( Ядлива гъба )

8

Описание. Плодното тяло 3—6 см в диаметър, сферично или яйцевид­но, повече или по-малко сплеснато, без стерилна основа. Обвивката (перидият) двуслойна — външният слой (екзоперидият) тънък, кожест, гладък, първоначално бял, фино кадифен, по-късно сиво кафяв, разкъ­сващ се на неправилни, лесно опадващи късчета; вътрешният слой (ендоперидият) тънък, ципест, първоначално бял, при узряването сребрист, червено кафяв, сиво кафяв до почти черен, разкъсващ се на върха на плодното тяло посредством кръгло или с неправилна форма отвърстие (1—4 мм в диа­метър). Спорообразуващата тъкан (месото, глебата) на младите екземпляри плът­на, суха, крехка, бяла,, по-късно водниста, жълтозелена, маслинено кафява, след узряването суха, тъмнокафява, изцяло превръщаща се в тъмнокафява праховидна маса от спори. Спорите сферични, с брадавичеста повърхност и с един цилиндричен придатък — остатък от стеригма, кафяви, 4—7 мк в диаметър. Споровият пра­шец тъмнокафяв. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в ливади, пасища, планински поляни от началото на лятото до края на есента (VI—X). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние, докато месото е съвсем бяло.

Лъжлива пънчушка, Отровна пънчушка, Горчива пънчушка ( Отровна гъба )

5

Описание. Шапката 2—7 см в диаметър, при най-младите екземпля­ри полусферична или звънчевидна, по-късно разперена до почти плоска, поня­кога с изпъкнало тъпо връхче в средата, бледожълта до лимонено жълта, в цен­търа оранжева до ръждивокафява. Повърхността суха, гладка, гола. Ръбът първоначално подвит навътре, свързан с пънчето посредством ниш­ковидно частично покривало, по-късно изправен, целокраен, равен, често с ос­татъци от покривалото. Месото тънко, жълто, силно горчиво. Пластинките нагъсто разположени, тесни (2—6 мм), сраснали с пън чето, лимонено жълти, по-късно зеленикави до маслинено черни. Спорите елипсоидни, гладки, бледо кафяви, 6—8 х 4—5 мк. Споровият прашец виолетово кафяв. Пън чето 5—15 х 0,2—0,6 см, кухо, цилиндрично, често извито, в горния край бледожълто с влакнест нетраен пръстен-остатък от частичното покрива­ло, към основата жълто кафяво.

Местообитание и сезонност. Расте върху мъртва, по-рядко върху жива дървесина на широколистни и иглолистни дървета на големи туфи, понякога със сраснали в долната си част пън чета, от пролетта до късна есен (IV-XI). Внимание! Отровна!

Кичуреста пънчушка ( Ядлива гъба )

4

Описание. Шапката 4—8 см в диаметър, първоначално полусферична или плоско изпъкнала, по-късно разперена до почти плоска, често с изпъкнало връхче в средата, жълто охрена, жълто кафява до канелено кафява, с широк вод­нист (като напоен с масло) пояс по периферията. Повърхността суха, гола, често напукана. Ръбът тънък, при младите екземпляри подвит навътре и сраснал с пън­ чето посредством ципесто частично покривало, по-късно изправен, с къси, радиални ребра и остатъци от частичното покривало. Месото тънко, меко, воднисто, белезникаво.

Пластинките нагъсто разположени, тънки, низбягващи по пън чето, широ­ки 6—8 мм, първоначално белезникаво жълти, по-късно канелено кафяви. Спорите яйцевидни или елипсоидни, гладки, жълтеникави, 6—8 х 4—5 мк. Споровият прашец ръждивокафяв. Пън чето 5—8 х 0,5—0,8 см, кухо, твърдо, цилиндрично, в горния край белезникаво жълто, гладко, с нетраен ципест кафеникав пръстен — остатък от частичното покривало, под пръстена ръждивокафяво до тъмнокафяво с люс­песта повърхност. Местообитание и сезонност. Расте върху мъртва дървесина на широколистни (по-рядко иглолистни) дървета, на туфи, през лятото и есента (VII-X).

Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и гъ­бен аромат.

Употреба. В свежо състояние.

Патуйардова гъба, Вълчи зъб ( Отровна гъба )

12

Описание. Шапката 3—9 см в диаметър, първоначално конусовидна, по-късно разперена до почти плоска, с добре изразено изпъкнало връхче в средата, в млада възраст белезникава до сиво охрена, по-късно бледо жълто червеникава до тухлено червена при най-старите екземпляри. Повърхността суха, гладка, радиално копринено влакнеста. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством паяжино видно, бързо изчезващо частично покривало, по-късно изправен, при възрастните екземпляри понякога извит навън, неправилно вълнообразен, чес­то дълбоко радиално насечен. Месото плътно, твърдо, белезникаво, с приятен вкус и плодов аромат. Пластинките нагъсто разположени, широки 4—7 мм, дебели, почти сво­бодни, първоначално белезникави, по-късно розови до кафяво червени. Спорите елипсоидни до бъбрековидни, гладки, бледожълти, 10—13 х 5—7 мк. Споровият прашец жълто кафяв. Пън чето 4—8 х 1—1,5 см, твърдо, цилиндрично, често луковично задебелено в основата, надлъжно влакнесто, с паяжино видни нетрайни остатъци от частичното покривало в горната част, първоначално бяло, по-късно розово до тухлено червено. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни храсталаци, горски поляни, паркове от края на пролетта до края на ля­тото (V—VIII).

Внимание! Силно отровна!

Боздуганка ( Ядлива гъба )

11

Описание. Плодното тяло при най младите екземпляри яйцевидно или почти сферично, обвито от белезникаво общо покривало с виолетов оттенък. Шапката 10 —20 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разпере­на до почти плоска, червено кафява, медночервена, към периферията сиво виолетова. Повърхността гладка, слабо лепкава, с едри бледовиолетови парцалести остатъци от общото покривало, които при старите екземпляри изчезват. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством фи­но паяжино видно частично покривало, по-късно изправен, целокраен, равен, силно набръчкан. Месото дебело, плътно, твърдо, бяло. Пластинките нагъсто разположени, дебели, сраснали с пън чето или слабо низбягващи по него, в млада възраст бледовиолетови, по-късно кафяво виолетови или ръждивокафяви. Спорите елипсоидни, с брадавичеста повърхност, жълти, 13—18 х 8—10 мк. Споровият прашец ръждивокафяв. Пън чето 10—15х 3—5 см, плътно, твърдо, обратно бухалковидно или ци­линдрично с луковично задебеляване в основата,бяло или бледовиолетово, с бе­лезникави до бледовиолетови люспести остатъци от общото покривало по повърхността и с паяжиновиден, бързо изчезващ остатък от частичното покри­вало в горната част. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широколист ни, иглолистни и смесени гори през есента (IX—XI). Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус, почти без аромат.

Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Порцеланова копринка, Чернилка, Воловарка ( Ядлива гъба )

10

Описание. Шапката 8—14 см висока, 3—6 см в диаметър, първона­чално продълговато яйцевидна или цилиндрична, по-късно звънче видна, порцеланово бяла, със светлокафяв качулат връх, към периферията розова, виоле­това, при най-старите екземпляри чернееща. Повърхността радиално набраздена, с широки, охрени до светлокафяви, разперени, керемидообразно наредени люспи. Ръбът първоначално подвит навътре, сраснал с пън чето посредством ци­песто частично покривало, по-късно изправен, силно набразден, радиално (над­лъжно) насечен, извит навън.

Месото много тънко, меко, нежно, бяло, при най-старите екземпляри по­чернява и се втечнява. Пластинките нагъсто разположени, широки до 10 мм, свободни от пън че­то, бели, по-късно розови, виолетови, накрая почерняват и се втечняват. Спорите елипсоидни или яйцевидни, гладки, тъмнокафяви, 10—14 х 5—8 мк. Споровата течност черна.

Пън чето. 10—20 х 1—2 см, с нишковиден строеж, жилаво, кухо, цилиндрич­но, копринено лъскаво, с бял, подвижен пръстен — остатък от частичното покривало, в основата луковично задебелено. Местообитание и сезонност. Расте върху тор или наторена почва в дворове, градини, ливади, торища, пасища и др. от края на пролетта до края на есента (V—XI), на туфи. Вкусови к а“ чества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и гъ­бен аромат. ‘ • .

Употреба. В свежо състояние, само в млада възраст, преди потъмня­ването на плодните тела.

Обикновена масловка, Истинска масловка, Боровка ( Ядлива гъба )

5

Описание. Шапката 4—12 см в диаметър, при най-младите екземпляри полусферична, по късно разперена до почти плоска, със слабо издута връхна част, жълто кафява, маслинено кафява или кестеняво кафява. Повърхността гола, гладка, дебело слизеста, лъскава, с лесно отделяща се кожица. Ръбът в млада възраст подвит навътре и сраснал с пън чето посредством бледовиолетово ципесто частично покривало, по-късно изправен, целокраен, равен, понякога с белезникави до бледовиолетови парцалести остатъци от частичното покривало.

Месото меко, бяло или жълтеникаво, при нараняване не променя цвета си.

Тръбичките сраснали с пън чето, лесно отделящи се от месото, жълти, с много малки (до 0,5 мм) кръгли или ъгловати пори със същия цвят. Спорите удължено елипсоидни, гладки, бледожълти 8—10 х 3—3,5 мк Споровият прашец охрено кафяв. Пън чето 5—10 х 1—2 см, плътно, цилиндрично, с бял или виолетов ципест пръстен в горната част — остатък от частичното покривало, жълто, над пръсте­на по-бледо, под него кафеникаво, с кафяви брадавички по повърхността. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни (най-често млади) гори от края на пролетта до късна есен (VVX1). Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и гъ­бен аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана, след обелване на кожи цата на шапката .

Бяла мухоморка ( Смъртно отровна гъба )

10

Описание. Плодното тяло при най-младите екземпляри яйцевидно, или почти сферично, обвито от бяло общо покривало. Шапката 5—10 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно звън­че видна, разперена до почти плоска, бяла. Повърхността гола, слабо лепкава, при изсъхване копринено лъскава, гладка, без остатъци от общото покривало. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ципесто частично покривало, по-късно изправен, равен, гладък. Месото крехко, бяло, с неприятна миризма. Пластинките свободни от пън чето, нагъсто разположени, тънки, широки 5—8 мм, бели. Спорите широко елипсоидни, почти кръгли, безцветни, 9— 11×7—8 мк. Споровият прашец бял. Пън чето цилиндрично, първоначално плътно, по-късно с кухини, гладко, 8-12 х 1—2 см, бяло, в основата луковично задебелено и обхванато от остатъка на общото покривало във вид на разкъсана бяла торбичка. В горната част пън че­то с бял, широк, висящ пръстен — остатък от частичното покривало.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори и горски поляни през цялото лято и есен (VI-X). Внимание! Смъртно отровна!

Бисерна гъба, Перла ( Ядлива гъба )

9

Описание. Плодното тяло при най-младите екземпляри яйцевидно или почти сферично, обвито от бяло общо покривало. Шапката 5—15 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно раз­перена до почти плоска, бледорозова, месно червена до кафяво червеникава. Повърхността гладка, слабо лепкава, със седефен блясък и с белезникави до сиво кафяви брадавичести остатъци от общото покривало. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством, ци­песто частично покривало, по-късно изправен, равен, целокраен или насечен. Месото дебело, крехко, бяло, при нараняване бавно почервенява. Пластинките свободни от пън чето, нагъсто разположени, тънки, широки 7—10 мм, крехки, първоначално бели, по-късно с червеникави петна, при нара­няване почервеняват.

Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 8—14 х 7—13 мк. Споровият пра­шец бял.

Пън чето 5-15 х 1-3 см,цилиндрично, плътно,бяло към долния край черве­никаво, при нараняване виненочервено, в основата луковично задебелено, с брадавичести остатъци от общото покривало, образуващи един или няколко концентрични пръстена. В горната част пън чето с бял до жълтеникав, висящ широк пръстен. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори от началото на лятото до края на есента (VI-XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Зелена мухоморка ( Смъртно отровна гъба )

8

Описание. Плодното тяло при най-младите екземпляри яйцевидно или сферично, обвито от бяло общо покривало. Шапката 5—15 см в диаметър, пър­воначално полусферична, по-късно разперена, понякога почти плоска до леко вдлъбната, бледо зеленикава, жълто зеленикава, маслиненозелена до маслинено кафява. Повърхността гладка, копринено лъскава, радиално ивичеста, много ряд­ко с белезникави парцалести остатъци от общото покривало. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ципесто частично покривало, по-късно изправен, равен, целокраен.

Месото плътно, бяло, непосредствено под кожицата жълтозелено.

Пластинките нагъсто разположени, свободни от пън чето, тънки, широки 12—15 мм, бели, със зеленикав оттенък. Спорите широко елипсоидни,почти кръгли,8—11 х 7—9 мк.Споровият пра­шец бял.

Пън чето 8—15 х 1—2 см, плътно, цилиндрично, бяло до бледозелено, с по-­тъмни напречни зигзагообразни ивици, в основата луковично задебелено и об­хванато от остатъка на общото покривало във вид на разкъсана бяла торбичка (калъфче). В горната част пън чето с бял, широк, траен ципест пръстен. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори през цялото лято и есен (VII—X).

Внимание! Смъртно отровна!