Пантерка, Петниста мухоморка ( Отровна гъба )

7

Описание. Плодното тяло при най-младите екземпляри яйцевидно или почти сферично, обвито от бяло общо покривало. Шапката 5-15 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно раз­перена до почти плоска, охрено кафява, сиво кафява до маслинено кафява. Повърхността гладка, слабо лепкава, лъскава, обикновено с бели парца­лести остатъци от общото покривало, често разположени в неправилни кон­центрични кръгове. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ци­песто частично покривало, по-късно изправен, равен, цело краен, с добре изра­зени радиални ребра.

Месото тънко, меко, крехко, бяло, със слаба неприятна миризма. Пластинките нагъсто разположени, свободни от пън чето, тънки, широки до 20 мм, бели. Спорите широко елипсоидни, гладки, безцветни, 10—12 х 7—8 мк. Спорови­ят прашец бял.

Пън чето 5—15 х 0,5—2 см, първоначално плътно, по-късно с кухини, бяло, цилиндрично, долу луковично задебелено, със сраснало към основата общо покривало, остатъците от което образуват една или няколко пръстеновидно разположени якички. В горната част пън чето с бял, нетраен парцалест пръстен остатък от частичното покривало.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори през лятото и есента (VII—X).  Внимание! Силно отровна!

Жълта мухоморка ( Ядлива гъба )

6

Описание. Плодното тяло при най-младите екземпляри яйцевидно или почти сферично, обвито от бяло общо покривало. Шапката 5—12 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно раз­перена до почти плоска, бледожълта до лимонено жълта. Повърхността гладка, лъскава, слабо лепкава, обикновено с белезникави парцалести остатъци от общото покривало. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ци­песто частично покривало, по-късно изправен, равен, целокраен, с къси, добре изразени радиални ребра.

Месото плътно, бяло, под кожицата бледожълто, с характерна неприятна миризма на сурови картофи.

Пластинките свободни от пънчето, нагъсто разположени, крехки, бели до бледожълти. Спорите почти сферични, гладки, безцветни, 8—11 х 7—10,5 мк. Споровият прашец бял. Пън чето цилиндрично,първоначално плътно,по-късно с кухини 5—12 х 0,8— 2 см, бяло до бледожълто, по-светло от шапката, в основата луковично задебелено, със сраснало към него общо покривало, остатъците от които образуват тясна якичка. В горната част пън чето с бял до жълтеникав ципест, увиснал пръстен — остатък от частичното покривало.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва по периферия­та и светлите места на широколистни, иглолистни и смесени гори през цялото лято и есен (VI—X).

Вкусови качества. Ядлива гъба с посредствен вкус и неприятна ми­ризма. Някои автори я считат дори за слабо отровна.

Червена мухоморка ( Отровна гъба )

4

Описание. Плодното тяло при най-младите екземпляри яйцевидно или почти сферично, обвито от бяло общо покривало. Шапката 6-20 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно раз­перена до почти плоска, яркочервена, оранжево червена до червено кафява. Повърхността гладка, лъскава, слабо лепкава, обикновено с бели брадавичести или люспести остатъци от общото покривало. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ципесто частично покривало, по-късно изправен, равен, целокраен, с добре из­разени къси радиални ребра.

Месото меко, крехко, под кожицата жълто оранжево, в средата бяло.

Пластинките свободни от пън чето, нагъсто разположени, крехки, бели.

Спорите широко елипсоидни, гладки, 8-14 х 6-8 мк, безцветни. Спорови­ят прашец бял.

Пън чето 12—25 х 1—2,5 см.първоначално плътно,по-късно с кухини, цилин­дрично, белезникаво, в основата луковично задебелено и с брадавичести оста­тъци от общото покривало, разположени в концентрични пръстени. В горната част пънчето с бял, ципест, увиснал пръстен остатък от частичното покривало. Местообитание и с е з о н н о с т. Върху почва най-често в игло­листни, по-рядко в широколистни гори. през лятото и до края на есента(\’П—XI).

Внимание! Силно отровна!

Сърнела, Чадъреста гъба, Конска гъба, Вретенка, Самодивска гъба, Кукумарка, Змийска гъба ( Ядлива гъба )

2

Описание. Шапката 10—30 см в диаметър, първоначално яйцевидна, по-късно разперена до почти плоска, с изпъкнало връхче в центъра, белезникаво кафява с червеникав оттенък, по-тъмна в средата.

Повърхността суха, матова, покрита с едри, ъгловати, кафяви приповдигащи се люспи, често наредени в концентрични кръгове. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством кожесто частично покривало, по-късно изправен, с парцалести остатъци от пок­ривалото, почти равен, целокраен, по-рядко насечен. Месото тънко, меко, сочно, бяло, със слаб розов оттенък, при най-старите екземпляри сухо, кожесто. Пластинките свободни от пън чето, нагъсто разположени, крехки, тънки, широки 10—15 мм, бели, по-късно охрени. Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 15 —20 х 10-13 мк.Прашецът бял.

Пън чето 15—30(40) х 1—2 см, кухо, твърдо, много жилаво, цилиндрично, в долния край луковично задебелено, белезникаво, с кафяви зигзаговидни хори­зонтални ивици, в горната част с широк, двуслоен, кожест,    бял, подвижен пръстен (остатък от частичното покривало).

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в светли ши­роколистни, иглолистни и смесени гори. сечища, горски поляни, храсталаци от началото на лятото до края на есента (VI-XI).

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с много приятен вкус.

Употреба. В свежо състояние и сушена.