Всичко за Гъбите

Описание. Шапката 3—10 см в диаметър, при младите екземпляри по­лусферична, по-късно разперена, плоско изпъкнала до почти плоска, сиво розова, сиво жълта до канелено кафява. Повърхността мрежовидно напукана, фино кадифена, суха. Ръбът в млада възраст подвит навътре, по-късно изправен, целокраен, въл­нообразен. Месото плътно, твърдо (по-късно омеква), белезникаво или бледожълто, под кожицата розовочервено, при нараняване посинява, по-късно почервенява. Тръбичките дълги до 10 мм, свободни от пън чето, жълтозелени, с широки ъгловати пори със същия цвят, посиняващи при нараняване. Спорите елипсоидни до вретеновидни, гладки, бледожълти, 10—15 х 4—7 мк. Споровият прашец маслинено кафяв. Пън чето 3—8 х 1—2 см, плътно, цилиндрично, под шапката жълтеникаво, към основата виолетово червено или пурпурно червено, фино влакнесто. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни, широколистни и смесени гори през цялото лято и есента (VII—X).

Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аро­мат, но с по-ниско качество от Обикновената масловка. Употреба. В свежо състояние или консервирана.

Описание. Шапката 3—12 см в диаметър, при младите екземпляри полусферична, по-късно разперена до почти плоска, жълто розова до червеникаво кафява. Повърхността гладка, гола, слизеста. Ръбът в млада възраст подвит навътре, по-късно изправен, целокраен, вълнообразен. Месото тънко, меко, жилаво, бяло или бледожълто, при нараняване слабо почервенява. Тръбичките дълги до 10 мм, сраснали с пън чето или слабо низбягващи по него, трудно отделящи се от месото, сиво жълтеникави до маслинено кафяви, с широки ъгловати пори със същия цвят.

Спорите продълговато елипсоидни или вретеновидни, гладки, бледожъл­ти, 7—10 х 3—4 мк. Споровият прашец жълто зеленикаво кафяв. Пън чето 2—10 х 1—2 см, плътно, жилаво, цилиндрично, слабо изтъняващо към основата, едноцветно с шапката или малко по-светло. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолист­ни гори през лятото и до края на есента (VII—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аро­мат, но с по ниско качество от обикновената масловка. Употреба. В свежо състояние или консервирана.

Описание. Плодното тяло при най-младите екземпляри яйцевидно или почти сферично, обвито от бяло общо покривало. Шапката 5—15 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно раз­перена до почти плоска, бледорозова, месно червена до кафяво червеникава. Повърхността гладка, слабо лепкава, със седефен блясък и с белезникави до сиво кафяви брадавичести остатъци от общото покривало. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством, ци­песто частично покривало, по-късно изправен, равен, целокраен или насечен. Месото дебело, крехко, бяло, при нараняване бавно почервенява. Пластинките свободни от пън чето, нагъсто разположени, тънки, широки 7—10 мм, крехки, първоначално бели, по-късно с червеникави петна, при нара­няване почервеняват.

Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 8—14 х 7—13 мк. Споровият пра­шец бял.

Пън чето 5-15 х 1-3 см,цилиндрично, плътно,бяло към долния край черве­никаво, при нараняване виненочервено, в основата луковично задебелено, с брадавичести остатъци от общото покривало, образуващи един или няколко концентрични пръстена. В горната част пън чето с бял до жълтеникав, висящ широк пръстен. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори от началото на лятото до края на есента (VI-XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание. Шапката до 15 см в диаметър, първоначално почти сферич­на, по-късно разперена, белезникава, до сиво кафеникава, по-тъмна в средата. Повърхността суха, матова, първоначално гладка, по-късно с едри, ъгло­вати, приповдигащи се люспи, често наредени в концентрични кръгове. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ко­жесто частично покривало, по-късно изправен, често вълнообразен, с парцалести остатъци от покривалото. Месото меко, сочно, бяло, при нараняване слабо почервенява. Пластинките свободни от пън чето, нагъсто разположени, дебели, широки 10—15 мм, крехки, бели, по-късно червеникави. Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 9-12 х 6-7 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 10—15 х 2—3,5 см, кухо, много жилаво, цилиндрично, луковично задебелено в основата, голо, гладко, бяло до бледо кафеникаво, без зигзаговид­ни хоризонтални ивици, с широк, двуслоен, кожест, бял, подвижен пръстен (остатък от частичното покривало).

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни, широколистни и смесени гори, ливади, пасища, градини, паркове от средата на лятото до края на есента (VII—XI).

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с много приятен вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние.