Всичко за Гъбите

Описание. Шапката 10—25 см в диаметър, 2—6 см дебела, плоска, че­сто с форма на език, странично приседнала върху субстрата или стесняваща се и преминаваща в късо, плътно, дебело, странично разположено пън че, първо­начално оранжева, по-късно светлочервена, кървавочервена до червено кафява. Пън чето със същия цвят или по-тъмно.Повърхността с фини брадавички, слизеста, гладка или слабо нагъната.Месото дебело, меко, воднисто, червено, напоено с кървавочервен сок, про­низано от белезникави, мрежовидно разклонени жилки.Тръбичките нагъсто разположени, свободни помежду си, сраснали с месото, крехки, месести, първоначално затворени, по-късно с фини, закръглени пори, бледо жълтеникави, по-късно червени, отделящи капчици червен сок.Спорите яйцевидни, с мастни капчици, гладки, бледорозови до бледо кафяви, 4—5, 5 х 3—4 мк. Споровият прашец ръждивокафяв.Местообитание и сезонност. Расте върху пънове от широко­листни (рядко иглолистни) дървета от края на лятото до края на есента (VIII-X1).Вкусови качества. Добра ядлива гъба със слабо кисел вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние, в млада възраст (месото на старите екземпляри е твърдо и сухо).

Описание. «Шапката 5—10 см в диаметър, при най-младите екземпляри изпъкнала, по-късно плоска до вдлъбната, фуниевидна, често разкъсана на не­правилни дялове, бледожълта до жълто оранжева. Повърхността гола, гладка или неправилно нагъната. Ръбът дебел, подвит навътре, неправилно вълнообразен, често дълбоко на­сечен.

Месото дебело, плътно, малко жилаво, белезникаво до жълто. Спорообразуващият слой разположен върху дебели, низбягващи по пън­ чето, вилужно разклонени или сливащи се, нарядко разположени, жълти до жълто оранжеви гънки,.(жилки) от долната страна на шапката. Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 7— 11 х 4—6 мк. Споровият пра­шец охреножълт. Пън чето 3—7 х 1—2 см, плътно, в горната част слято с шапката, изтъня­ващо към основата, цилиндрично или с неправилна форма, понякога ексцентрично разположено спрямо шапката, жълто до жълто оранжево. Местообитание и сезонност. Расте върху почва най-често сред мъх, в широколистни, иглолистни и смесени гори от началото на лято­то до края на есента (VI—XI). Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с много приятен вкус и плодов аромат (на кайсия). Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана.

Описание.   Шапката 5—15 см в диаметър, първоначално изпъкнала, по-късно разперена до плоска или слабо вдлъбната, най често с форма на мидена черупка, странично разположена върху пънчето или странично приседна ла (без пънче), сивоохрена, оловносива до сивокафява.Повърхността суха, гладка, гола. лъскава.
Ръбът дебел, силно подвит навътре, целокраен. рядко насечен, неправилно вълнообразен.Месото дебело, меко, по-късно жилаво, бяло.Пластинките низбягващи по пънчето, нарядко разположени, дебели, широки 4—8 мм, мрежовидно разклонени върху пънчето, бели, сивобели до бледожълти.
Спорите продълговато елипсоидни до цилиндрични, гладки, безцветни, 8—Их 3—4 мк. Споровият прашец кремав, с бледовиолетов оттенък.
Пънчето много късо (или липсва), 1—4 х 1—3 см плътно, твърдо, в осно вата влакнесто, бяло.
Местообитание и сезонност. Върху жива или мъртва дървеси на от различни широколистни (по-рядко иглолистни) дървета от пролетта до зимата (V—XII), на големи туфи, понякога със сраснали в основата   си пън чета.
Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат.
Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Мицелът на гъбите е  съставен от многократно разклонени много клетъчни тънки нишки, наречени хифи. Обикновено той прониква в субстрата ,и  върху който се развиват гъбите : (почва, дървесина, тор и други.), поради което е незабележим. При определени условия някои видове гъби образуват повърхностен мицел, ръстилащ се върху субстрата във вид на паяжиновиден или памуковиден налеп, добре забележим с невъоръжено око. Мицелът на гъбите нараства    радиално от един общ център. В даден момент по периферните му разклонения върху повърхността на субстрата се образуват плодните тела поединично, на групи , туфи или под формата на кръгове, наречени „самодивски кръгове“ („самодивски хорища“). Мицелът на висшите гъби е почти еднакво устроен, поради което идентифицирането им се извършва главно въз основа на морфологичните и анатомичните белези на техните плодни тела.