Формите на съжителство на гъбите с насекомите са доста разнообразни. В едни случаи насекомите култивират гъбите, с които след това се хранят, в други случаи хифите на гъбите постоянно присъстват в тялото на насекомите, без да им причиняват видима вреда.
Пример за първия случай са мравките и термитите, които развъждат гъби, както градинарите отглеждат печурки. Като изгризват листата на различните дървесно-храстови растения, те ги отнасят сдъвкани в своите гнезда и ги употребяват като субстрат за развъждането на необходимия им вид гъба.
Най-интересен случай на взаимоотношение между гъба и насекомо е описан от руския ентомолог А. Н. Казански. Той се отнася до взаимоотношенията на гъбата, причиняваща кафявото гниене на семковите овощни плодове (Monilia fructigena), и бръмбара ябълков златист хоботник. Оказва се, че този бръмбар се храни с ябълкови плодове, заразени с кафяво гниене, чиито спори винаги се намират в изобилие на повърхността на болните плодове във вид на концентрично разположени възглавнички. Заедно с месото па заразения плод бръмбарът поглъща и спори на гъбата, които преминават през храносмилателния му канал, без да губят своята жизненост. За снасяне на яйцата женският бръмбар изгризва в здравите плодове две малки камерки, в едната от които помества своето яйце. Като го снесе, той затваря (покрива) камерката с екскременти.
При снасянето на яйцата плодът се заразява с кафяво гниене (чрез екскрементите). Един женски бръмбар може да снесе до 200 яйца. След 5-10 дни от тях се излюпва ларва, която се храни с месото на загнилия плод, като прогризва в него ходове. В плодове, незаразени с кафяво гниене, ларвите не могат да живеят. Следователно ябълковият златист хоботник заразява плодовете, спомага за разселването на гъбата и се храни с плодове, заразени с тази гъба. От такова съжителство и гъбата, и насекомото получават взаимна изгода.
Ето защо в борбата срещу кафявото гниене в числото на различните мероприятия се налагат и мерки за борба срещу ябълковия златист хоботник.
