Червеникава сърнела ( Ядлива гъба )

3

Описание. Шапката до 15 см в диаметър, първоначално почти сферич­на, по-късно разперена, белезникава, до сиво кафеникава, по-тъмна в средата. Повърхността суха, матова, първоначално гладка, по-късно с едри, ъгло­вати, приповдигащи се люспи, често наредени в концентрични кръгове. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ко­жесто частично покривало, по-късно изправен, често вълнообразен, с парцалести остатъци от покривалото. Месото меко, сочно, бяло, при нараняване слабо почервенява. Пластинките свободни от пън чето, нагъсто разположени, дебели, широки 10—15 мм, крехки, бели, по-късно червеникави. Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 9-12 х 6-7 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 10—15 х 2—3,5 см, кухо, много жилаво, цилиндрично, луковично задебелено в основата, голо, гладко, бяло до бледо кафеникаво, без зигзаговид­ни хоризонтални ивици, с широк, двуслоен, кожест, бял, подвижен пръстен (остатък от частичното покривало).

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни, широколистни и смесени гори, ливади, пасища, градини, паркове от средата на лятото до края на есента (VII—XI).

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с много приятен вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние.

Сърнела, Чадъреста гъба, Конска гъба, Вретенка, Самодивска гъба, Кукумарка, Змийска гъба ( Ядлива гъба )

2

Описание. Шапката 10—30 см в диаметър, първоначално яйцевидна, по-късно разперена до почти плоска, с изпъкнало връхче в центъра, белезникаво кафява с червеникав оттенък, по-тъмна в средата.

Повърхността суха, матова, покрита с едри, ъгловати, кафяви приповдигащи се люспи, често наредени в концентрични кръгове. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством кожесто частично покривало, по-късно изправен, с парцалести остатъци от пок­ривалото, почти равен, целокраен, по-рядко насечен. Месото тънко, меко, сочно, бяло, със слаб розов оттенък, при най-старите екземпляри сухо, кожесто. Пластинките свободни от пън чето, нагъсто разположени, крехки, тънки, широки 10—15 мм, бели, по-късно охрени. Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 15 —20 х 10-13 мк.Прашецът бял.

Пън чето 15—30(40) х 1—2 см, кухо, твърдо, много жилаво, цилиндрично, в долния край луковично задебелено, белезникаво, с кафяви зигзаговидни хори­зонтални ивици, в горната част с широк, двуслоен, кожест,    бял, подвижен пръстен (остатък от частичното покривало).

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в светли ши­роколистни, иглолистни и смесени гори. сечища, горски поляни, храсталаци от началото на лятото до края на есента (VI-XI).

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с много приятен вкус.

Употреба. В свежо състояние и сушена.

Дребна печурка, Пеперуда ( Ядлива гъба )

1

Описание. Шапката 2—5 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно почти плоска, в центъра слабо изпъкнала или вдлъбната, в млада въз­раст белезникава по периферията, а в центъра жълтеникаво кафява, по-късно сиво кафява. Повърхността суха, гола, гладка.  Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ци­песто частично покривало, по-късно почти изправен, равен или слабо вълнови-ден, целокраен или понякога насечен, често пъти с остатъци от частичното пок­ривало.

Месото тънко, плътно, белезникаво. Пластинките свободни от пън чето, нагъсто разположени, тънки, първона­чално бледорозови, по-късно месно червени до кафяво черни.

Спорите елипсоидни, гладки, бледо кафяви, 5-6 х 3-3,5 мк. Споровият прашец пурпурнокафяв.

Пън чето 3-5 х 0,4 -0,6 см, плътно, по-късно с кухини (кавернозно), цилин­дрично, бяло, към основата жълтеникаво до бледокафяво, с тънък, ципест нет­раен пръстен в горната част—остатък от частичното покривало. Общо покрива­ло липсва. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в ливади, па­сища, градини от средата на пролетта до средата на есента (V—X), на групи, често в самодивски кръгове.

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с приятен вкус и гъ­бен аромат.

Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Полска печурка, Червенушка ( Ядлива гъба )

10

Описание. Шапката 5—15 см в диаметър, първоначално сферична, по-късно разперена, полусферична до почти плоска, понякога изпъкнала в центъ­ра, белезникава до бледокафява. Повърхността суха, гладка, лъскава или с дребни сиво кафяви люспи. Ръбът силно подвит навътре, сраснал с пън чето посредством частично покривало, по-късно изправен,  целокраен, понякога слабо насечен, равен. Месото дебело, плътно, бяло, при нараняване слабо порозовява. Пластинките нагъсто разположени, тънки, свободни от пън чето, при най младите екземпляри бледорозови, по-късно месно червени, шоколадено-кафяви до кафявочерни. Спорите яйцевидни или елипсоидни, гладки, бледо кафяви, 7—10×5-6 мк. Споровият прашец пурпурнокафяв. Пън чето 3- 10 х 1-2 см, плътно, цилиндрично, фино влакнесто или люспе­сто, бяло, към основата сиво кафеникаво, в горната част е  нетраен, ципест пръс­тен. Общо покривало липсва.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в ливади, пасища, торища, градини, край пътища от края на пролетта до края на. есента (V—XI), често на самодивски кръгове.

Вкусови  качества. Превъзходна ядлива гъба с приятен вкус.

Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана

Свински уши ( Ядлива гъба )

7

Описание. Плодното тяло 2—8 см широко, 1—3 см дебело, полукръгло, мидообразно-бъбрековидно, странично приседнало (без пън че), първоначално млечнобяло, по-късно сиво до кафяво. Горната повърхност гола, брадавичеста. Ръбът тънък, неправилно вълнообразен, целокраен. Месото желатинозно, полупрозрачно, белезникаво. Спорообразуващият слой разположен върху тънки нагъсто разположени полупрозрачни иглици по долната страна на плодното тяло. Спорите яйцевидни до почти сферични,    гладки, безцветни, 5-8×4—6 мк. Местообитание и сезонност. Расте върху мъртва Дървесина от началото на лятото до края на есента(У1—Х1),поединично или на туфи от ня­колко сраснали в основата си, често керемидообразно наредени плодни тела. Вкусови  качества. Ядлива гъба с приятен вкус и аромат.

Употреба. В свежо състояние, най-често сурова, за салата.