Жълта рогачка, Жълта сърненка ( Ядлива гъба )

2

Описание. Шапката 3—15 см в диаметър, с неправилна форма, изпък­нала, плоска или вдлъбната в средата, бледожълта, яйчно жълта до жълто канелена.Повърхността суха, фино кадифена, неправилно нагъната, често на­пукана.Ръбът дебел, неправилно вълнообразен, често дълбоко насечен. Месото дебело, твърдо, крехко, бяло, при нараняване се оцветява бледо­жълто.Шипчетата на спорообразуващата повърхност нагъсто разположени, тън­ки, много крехки, низбягващи по пън чето, белезникави, бледожълти до бледо­розови.Спорите почти кръгли, гладки, безцветни, 7—9 х 7—7,5 мк. Споровият пра­шец бледожълт.Пън чето 2—8 х 0,5—2,5 см, плътно, твърдо, цилиндрично или с неправилна форма, гладко, често ексцентрично разположено спрямо шапката, белезникаво до бледожълто.Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни, широколисти и смесени гори, на групи или самодивски кръгове, от средата на лятото до края на есента (VII—XI).Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат.Употреба. В свежо състояние, сушена или консервирана, само в мла­да възраст (месото на старите екземпляри горчи).

Брашняна гъба ( Ядлива гъба )

2

Описание. Шапката 3—10 см в диаметър, първоначално изпъкнала до плоска, при напълно развитите екземпляри фуние видна, слабо вдлъбната, снежнобяла, бледожълта до сиво бяла. Повърхността фино влакнеста, покрита с брашнест налеп, суха, гладка. Ръбът дебел, подвит навътре, по-късно изправен, неправилно вълновиден, понякога насечен. Месото тънко, меко, нежно, бяло. Пластинките нагъсто разположени, силно низбягващи по пън чето, белез­никави, по-късно розови до розово кафяви. Спорите вретеновидни или продълговато елипсоидни с надлъжни ребра, бледорозови, 10—14 х 4—6 мк. Споровият прашец розово кафяв. Пън чето плътно, цилиндрично или стесняващо се към основата, 3—6 х 0,8—1,5 см, често ексцентрично разположено, белезникаво, в горната част покрито с бял брашнест налеп, в основата с бял памуковиден мицел. Местообитание и се з|о н н о с т. Расте върху почва в иглолистни, широколистни и смесени гори и горски поляни от началото на лятото до края на есента (VI—XI).

Вкусови качества. Много добра ядлива гъба със сладникав вкус и силна миризма на брашно.

Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана.

Меднянка ( Ядлива гъба )

20

Описание. Шапката 8—20 см в диаметър, първоначално полусферич­на, по-късно разперена до почти плоска или слабо вдлъбната, розова до месно червена, с по-тъмни виненочервени до кафяво червени петна, по перифе­рията белезникава. Повърхността слизеста, лепкава, гола, гладка. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, вълнообразен, при възрастните екземпляри често радиално насечен. Месото дебело, плътно, бяло, с розови петна под горната повърхност на шапката. Пластинките дебели, широки 6—8 мм, нагъсто, разположени, сраснали или слабо низбягващи по пън чето, бели с розовочервени петна. Спорите елипсоидни до яйцевидни, гладки, 7—8 х 4—6 мк, безцветни. Споровият прашец бял. Пън чето 5—10 х 2—3 см, плътно, твърдо, цилиндрично, изтъняващо в основата, право или извито, бяло, с розови до месно червени петна. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни и смесени гори от края на лятото до края на есента (VIII—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Порцеланова копринка, Чернилка, Воловарка ( Ядлива гъба )

10

Описание. Шапката 8—14 см висока, 3—6 см в диаметър, първона­чално продълговато яйцевидна или цилиндрична, по-късно звънче видна, порцеланово бяла, със светлокафяв качулат връх, към периферията розова, виоле­това, при най-старите екземпляри чернееща. Повърхността радиално набраздена, с широки, охрени до светлокафяви, разперени, керемидообразно наредени люспи. Ръбът първоначално подвит навътре, сраснал с пън чето посредством ци­песто частично покривало, по-късно изправен, силно набразден, радиално (над­лъжно) насечен, извит навън.

Месото много тънко, меко, нежно, бяло, при най-старите екземпляри по­чернява и се втечнява. Пластинките нагъсто разположени, широки до 10 мм, свободни от пън че­то, бели, по-късно розови, виолетови, накрая почерняват и се втечняват. Спорите елипсоидни или яйцевидни, гладки, тъмнокафяви, 10—14 х 5—8 мк. Споровата течност черна.

Пън чето. 10—20 х 1—2 см, с нишковиден строеж, жилаво, кухо, цилиндрич­но, копринено лъскаво, с бял, подвижен пръстен — остатък от частичното покривало, в основата луковично задебелено. Местообитание и сезонност. Расте върху тор или наторена почва в дворове, градини, ливади, торища, пасища и др. от края на пролетта до края на есента (V—XI), на туфи. Вкусови к а“ чества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и гъ­бен аромат. ‘ • .

Употреба. В свежо състояние, само в млада възраст, преди потъмня­ването на плодните тела.

Еленова гъба, Горделивка ( Ядлива гъба )

12

Описание. Шапката 5— 15 см в диаметър, първоначално звънчевидна, по-късно разперена до почти плоска, често с изпъкнало връхче в центъра, сива, жълто кафява, сиво кафява до тъмнокафява.

Повърхността суха, гладка, копринено лъскава, фино радиално влакнеста. Ръбът изправен, целокраен, равен. Месото дебело, меко, крехко, бяло. Пластинките нагъсто разположени, дебели, широки до 15 мм, свободни от пън чето, първоначално белезникави, по-късно розови до месночервени. Спорите широко елипсоидни или яйцевидни, гладки, безцветни, 7-9 х 4—6 мк. Споровият прашец розово кафяв.

Пън чето 5—10 х 0,5—1,5 см, плътно, месесто, цилиндрично, издуто в осно­вата, бяло, с кафяво черни надлъжни влакна. Местообитание и сезонност. Расте върху мъртва дървесина от различни широколистни, по-рядко иглолистни дървета от пролетта до късна есен (V-XI).

Вкусови качества. Ядлива гъба с посредствен вкус и слаб гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние.

Кафява горска печурка ( Ядлива гъба )

9

Описание. Шапката 5—10 см в диаметър, първоначално полусферична или звънчевидна, по-късно разперена до почти плоска, понякога с изпъкнало връхче в средата, бледокафява до канелено кафява, по-тъмна в центъра.

Повърхността покрита с тъмнокафяви триъгълни люспи, на върха почти гола. Ръбът първоначално силно подвит навътре и сраснал с пън чето посредст­вом ципесто частично покривало, по-късно изправен, целокраен, понякога на­сечен, равен. Месото крехко, белезникаво, при нараняване се оцветява кървавочервено. Пластинките нагъсто разположени, тесни, свободни от пън чето, първона­чално розови, по-късно червеникави до тъмнокафяви. Спорите яйцевидни или елипсоидни, гладки, кафеникави, 6—8 х 4-5 мк. Споровият прашец тъмнокафяв. Пън чето 5—10 х 1-1,5 см, първоначално плътно, по-късно кухо, голо, ци­линдрично, в основата луковично задебелено, сиво белезникаво до сиво кафяво, по-светло от шапката, при нараняване почервеняващо, в горната част с широк ципест пръстен—остатък от частичното покривало. Общо покривало липсва.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва най-често в иг­лолистни, по-рядко в широколистни и смесени гори, храсталаци, горски поля­ни от началото на лятото до края на есента (VI—XI).

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с приятен вкус и гъ­бен аромат.

Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Анасонова печурка, Анасонлийка, Ливадна печурка, Бяла горско-ливадна печурка ( Ядлива гъба )

8

Описание. Шапката 8—20 см в диаметър, първоначално сферична, по-късно разперена, звънче видна до почти плоска, бяла, понякога с жълтеникави петна или бледожълта, при нараняване лимонено жълта. Повърхността на най-младите екземпляри брашнеста, по-късно гола, коп­ринено лъскава, суха, гладка. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ци­песто частично покривало, по-късно изправен, равен, целокраен, понякога с ос­татъци от частичното покривало. Месото дебело, сочно, белезникаво, при нараняване пожълтява.Пластинките нагъсто разположени, тънки, свободни от пън чето, първона­чално сиво бели, по-късно сиво розови, червеникави до кафяво черни.

Спорите яйцевидни или елипсоидни, гладки, кафеникави, 6-9×3—5 мк. Споровият прашец пурпурно кафяв.

Пън чето 5—15×1—3 см, плътно, по-късно с кухини, цилиндрично, в основа­та задебелено, гладко, бяло до бледожълто, в горния край с ципест траен пръс­тен — остатък от частичното покривало. Общо покривало липсва.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в горски поля­ни, ливади, пасища, градини, паркове и храсталаци от началото на лятото до края наесента (VI—XI), често на самодивски кръгове.

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с анасонова миризма.

Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана.