Всичко за Гъбите

Описание. Шапката 10—25 см в диаметър, 2—6 см дебела, плоска, че­сто с форма на език, странично приседнала върху субстрата или стесняваща се и преминаваща в късо, плътно, дебело, странично разположено пън че, първо­начално оранжева, по-късно светлочервена, кървавочервена до червено кафява. Пън чето със същия цвят или по-тъмно.Повърхността с фини брадавички, слизеста, гладка или слабо нагъната.Месото дебело, меко, воднисто, червено, напоено с кървавочервен сок, про­низано от белезникави, мрежовидно разклонени жилки.Тръбичките нагъсто разположени, свободни помежду си, сраснали с месото, крехки, месести, първоначално затворени, по-късно с фини, закръглени пори, бледо жълтеникави, по-късно червени, отделящи капчици червен сок.Спорите яйцевидни, с мастни капчици, гладки, бледорозови до бледо кафяви, 4—5, 5 х 3—4 мк. Споровият прашец ръждивокафяв.Местообитание и сезонност. Расте върху пънове от широко­листни (рядко иглолистни) дървета от края на лятото до края на есента (VIII-X1).Вкусови качества. Добра ядлива гъба със слабо кисел вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние, в млада възраст (месото на старите екземпляри е твърдо и сухо).

Описание. Шапката 5—15 см в диаметър, първоначално звънчевидна, по-късно разперена до почти плоска, слабо изпъкнала или вдлъбната в центъ­ра, пурпурно червена, виолетово червена, червено кафява, при по-старите екзем­пляри жълточервена. Повърхността гладка, покрита с пурпурно червени дребни люспи, суха. Ръбът тънък, силно подвит навътре, при най-старите екземпляри изпра­вен, равен, целокраен или насечен. Месото дебело, твърдо, крехко, жълтеникаво.! Пластинките нагъсто разположени, почти свободни от пън чето, с фино мъхнати ръбове, златистожълти. Спорите широко елипсоидни или яйцевидни, гладки, безцветни, 5—9 х4—6 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 5-10 х 1-2 см, първоначално плътно, по-късно с кухини, твърдо, цилиндрично, обратно бухалковидно, жълтеникаво, плътно покрито с пурпур­ночервени люспи, почти едноцветно с шапката. Местообитание и сезонност. Расте най-често върху пънове от иглолистни дървета или около тях върху почва от края на лятото до края на есента (VIII—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание. Шапката 6—15 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разперена до почти плоска, светлосива, жълто охрена до светло­кафява. Повърхността гола, гладка, лъскава. Ръбът дебел, първоначално равен, подвит навътре, по-късно изправен, въл­нообразен, целокраен. Месото дебело, твърдо, крехко, белезникаво.

Пластинките нагъсто разположени, тънки, широки 7—10 мм, свободни от пън чето, лесно отделящи се от месото, охрени до бледо кафяви. Спорите елипсоидни, с дребно брадавичеста повърхност безцветни, 6—8 х 4—5 мк. Споровият прашец бледорозов. Пън чето 3—7 х 5—3 см,, първоначално плътно, по-късно с кухини, твърдо, цилиндрично, задебелено в основата, надлъжно набраздено, белезникаво до виолетово с бял памуковиден мицел в основата. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в ливади, па­сища, горски поляни, в окрайнините на горите от началото на лятото до нача­лото на зимата (VI—XII), в самодивски кръгове. Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание. Шапката 6—15 см в диаметър, първоначално полусферична или звънчевидна, по-късно разперена до почти плоска, слабо изпъкнала (по-рядко вдлъбната) в центъра, сиво виолетова, кафяво виолетова, при най-старите екземпляри белезникаво виолетова.Повърхността гола, гладка, във влажно време лепкава.Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, вълновиден, целокраен, понякога насечен, тънък.Месото дебело, меко, крехко, бледовиолетово.Пластинките нагъсто разположени, тънки, широки 5—7 мм, лесно отделя­щи се от месото, свободни от пън чето, виолетови (по-късно избледняващи и с кафяв оттенък).Спорите яйцевидни или елипсоидни, с дребно брадавичеста повърхност, жълто розови, 6—8 х4—5 мк.   Споровият прашец сиво розов.Пън чето 4—8 х 1—3 см, плътно, еластично, цилиндрично, с луковично задебеление в долната част, надлъжно набраздено, виолетово до кафяво виолетово, със синьо виолетов памуковиден мицел в основата и върху почвата око­ло нея.Местообитание и сезонност. Расте върху почва предимно в иглолистни, по-рядко в широколистни гори, храсталаци, край пътища, горски поляни през есента (IX—XI). Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и гъ­бен аромат.

Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание. Шапката 4—12 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разперена до почти плоска, често вдлъбната в средата, тъмночервена, червено кафява, маслиненозелена до охрено кафява, винаги по-тъмна (почти чер­на) в центъра. Повърхността суха, гола, гладка. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, с добре изразе­ни радиални ребра, равен, цело краен, понякога насечен. Месото твърдо, крехко, бяло, при нараняване потъмнява до жълто кафеникаво. Пластинките нагъсто разположени, свободни от пън чето или слабо срас -нали с него, широки 5—13 мм, бледожълти или охрено жълти, при нараняване се оцветяват в кафяво. Спорите широко елипсоидни до почти кръгли, безцветни, с мрежесто брадавичеста повърхност. 8-10 х 7-9 мк. Споровият прашец бледожълт или кремав. Пън чето 3—8 х 1,5-2,5 см, плътно, твърдо, крехко, цилиндрично, изтънява­що в основата, с набръчкана повърхност, белезникаво, с розов или кафяв отте­нък в долната част, при нараняване потъмнява.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори от средата на лятото до края на есента (VII-XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаба ми­ризма на риба.

Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание. Шапката 5—15 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разперена до почти плоска, често вдлъбната в центъра, белезникава до зелена с различни оттенъци — сиво зелена, жълтозелена, синьозелена до кафяво зелена. Повърхността мрежовидно напукана, грапава, с многобройни брадавици, суха. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, с добре изразе­ни радиални ребра, вълновиден, целокраен или често насечен. Месото твърдо, крехко, бяло. Пластинките нарядко разположени, широки до 10 мм, крехки, бели или бледожълти, свободни от пън чето или слабо сраснали с него. Спорите широко елипсоидни до почти кръгли, безцветни, с мрежесто брадавическа повърхност, 6-9 х 5—7 мк. Споровият прашец белезникав. Пън чето 4—10 х 2-3 см, плътно,твърдо, крехко, цилиндрично, слабо изтъ­няващо в основата, надлъжно набраздено, бяло. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни и смесени гори и храсталаци, горски поляни, край пътища от началото на лятото до средата на есента (VI—X). Вкусови качества. Много добра ядлива гъба със сладникав орехов вкус и слаб гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана.

Описание. Шапката 6—10 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разперена до почти плоска, често вдлъбната в центъра, варираща по цвят — жълтеникаво розова, сиво розова, охрено кафява, червено кафява до кафя­во виолетова. Повърхността гола, слабо набръчкана или почти гладка. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, с добре изразе­ни радиални ребра, равен, целокраен, понякога насечен. Месото твърдо, крехко, бяло.

Пластинките нагъсто разположени, тънки, широки 5—10 мм, свободни от пън чето или слабо сраснали с него,   бели, понякога със сиво кафяви петна. Спорите широко елипсоидни до почти кръгли, с брадавичеста повър­хност, безцветни, 6—8 х 5—7 мк. Споровият прашец белезникав. Пън чето 3—7 х 1,2—2,5 см, плътно, твърдо, крехко, цилиндрично, изтънява що в основата, бяло, понякога с кафеникави петна, със слабо набръчкана по­върхност. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори от средата на лятото до края на есента (VII-XI). Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен сладникав орехов вкус и силен гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание. Шапката 5— 17 см в диаметър, първоначално силно изпък­нала, при по-старите екземпляри разперена до почти плоска, често с изпъкнало връхче в средата, белезникаво жълта, бледо сиво кафява или бледо сиво виолетова с различни оттенъци. Повърхността суха, гладка, гола, по-късно радиално ивичесто влакнеста, копринено лъскава.

Ръбът първоначално подвит навътре, при най-старите екземпляри изпра вен, равен, целокраен. Месото дебело, твърдо, бяло, с миризма на брашно. Пластинките почти свободни от пън чето, широки до 20 мм, първоначално бледожълти, по-късно розовочервени, месно червени до розово кафяви. Спорите многостенни, със заоблени ъгли, розови, 8—10 х 7—8 мк. Спо­ровият прашец розово кафяв. Пън чето 4—10 х 2—3 см, плътно, цилиндрично, в основата задебелено (обратно бухалко видно), белезникаво до бледо жълто кафяво, копринено лъска во, в горната част с бял брашнест налеп. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни гори и храсталаци през цялото лято до края на есента(У1 -XI) често в самодивски кръгове. Внимание! Отровна!

Описание. Шапката 8—14 см висока, 3—6 см в диаметър, първона­чално продълговато яйцевидна или цилиндрична, по-късно звънче видна, порцеланово бяла, със светлокафяв качулат връх, към периферията розова, виоле­това, при най-старите екземпляри чернееща. Повърхността радиално набраздена, с широки, охрени до светлокафяви, разперени, керемидообразно наредени люспи. Ръбът първоначално подвит навътре, сраснал с пън чето посредством ци­песто частично покривало, по-късно изправен, силно набразден, радиално (над­лъжно) насечен, извит навън.

Месото много тънко, меко, нежно, бяло, при най-старите екземпляри по­чернява и се втечнява. Пластинките нагъсто разположени, широки до 10 мм, свободни от пън че­то, бели, по-късно розови, виолетови, накрая почерняват и се втечняват. Спорите елипсоидни или яйцевидни, гладки, тъмнокафяви, 10—14 х 5—8 мк. Споровата течност черна.

Пън чето. 10—20 х 1—2 см, с нишковиден строеж, жилаво, кухо, цилиндрич­но, копринено лъскаво, с бял, подвижен пръстен — остатък от частичното покривало, в основата луковично задебелено. Местообитание и сезонност. Расте върху тор или наторена почва в дворове, градини, ливади, торища, пасища и др. от края на пролетта до края на есента (V—XI), на туфи. Вкусови к а“ чества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и гъ­бен аромат. ‘ • .

Употреба. В свежо състояние, само в млада възраст, преди потъмня­ването на плодните тела.

Описание. Шапката 3—10 см в диаметър, при младите екземпляри по­лусферична, по-късно разперена, плоско изпъкнала до почти плоска, сиво розова, сиво жълта до канелено кафява. Повърхността мрежовидно напукана, фино кадифена, суха. Ръбът в млада възраст подвит навътре, по-късно изправен, целокраен, въл­нообразен. Месото плътно, твърдо (по-късно омеква), белезникаво или бледожълто, под кожицата розовочервено, при нараняване посинява, по-късно почервенява. Тръбичките дълги до 10 мм, свободни от пън чето, жълтозелени, с широки ъгловати пори със същия цвят, посиняващи при нараняване. Спорите елипсоидни до вретеновидни, гладки, бледожълти, 10—15 х 4—7 мк. Споровият прашец маслинено кафяв. Пън чето 3—8 х 1—2 см, плътно, цилиндрично, под шапката жълтеникаво, към основата виолетово червено или пурпурно червено, фино влакнесто. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни, широколистни и смесени гори през цялото лято и есента (VII—X).

Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аро­мат, но с по-ниско качество от Обикновената масловка. Употреба. В свежо състояние или консервирана.