Гъбите се размножават главно с помощта на различни видове спори. В повечето случаи един индивид от гъбните организми образува десетки хиляди и дори милиони, а понякога и стотици милиони спори. Много от гъбите през вегетационния период могат да дадат няколко генерации (поколения), размножаващи се в геометрична прогресия, а за някои гъби освен това е характерно явлението плеоморфизъм, т. е. възможност да образуват в цикъла на развитието си няколко форми и стадии на спороношение, всяка от които се размножава масово. Ако се вземе под внимание и фактът, че при повечето гъби освен обикновеното безполово съществува още и полово възпроизвеждане, а също така способност към вегетативно размножаване, трябва да се признае, че общата репродуктивна способност на гъбите се изчислява буквално с астрономически цифри. Достатъчно е да се каже, че в 1 г градинска почва се съдържат до 100 000 и повече спори и други зачатъци на гъби (микроскопични склероции, зимуващи спори и др.).
Спорите могат да се образуват в зооспорангий или спорангий, върху спороносци, в специални клетки – торбички, или асци и т. н.
Разклоненията на мицела, върху които се образуват спори, се наричат спороносци.
При низшите водни гъби (фикомицетите) основен тип на спороношение е зооспорангият, от който излизат голямо количество зооспори. При низшите гъби, способни да живеят при сухи условия, се образуват или зооспорангии (при някои оомицети), или спорангии, т. е. споровместилища, в които се формират неподвижни спори (при зигомицетите), или пък конидии, т. е. спори, които прорастват чрез хифен кълн (предимно при мукоровите гъби от зигомицетите.
При висшите гъби се наблюдават 3 основни типа спороношение;
а) торбичка (или аска), в която се образуват спори в количество, кратно на две, предимно 8 (торбести гъби);
б) базидий, върху който се образуват обикновено 4 външни едноклетъчни спори, разположени на особени крачета – стеригми (базидийни гъби).
в) конидионосец, в повечето случаи носещ външни конидии (спори), разположени поединично или на групи, събрани в главички, в гроздове или във верижки. При това самите конидионосци може да бъдат прости или разклонени, единични или събрани в снопчета (при несъвършените гъби).
В случаите, когато снопчетата се разрастват на ширина, се образуват своеобразни възглавнички – туфички; ако снопчетата се разрастват на височина, те носят названието коремни; ако пък слоят от конидионосци е сферичен и потопен в субстрата, където се образува почти затворено вместилище във форма на гърненце с малък отвор, това образувание е вече плодоношение и в този случай се нарича пикнидий.
Плодоношение, или плодни тела се срещат и при други гъби. При много от торбестите гъби те най-често напомнят пикнидиите и се наричат перитеции (затворени плодни тела); ако плодните тела са отворени, наричат се апотеции, както е при смръчкулата или бучката. При базидийните гъби плодните тела имат най-разнообразна форма; разпростряна по субстрата, сферична, гуглеста на краче, копито образна като при праханите, кораловидна и пр.
При базидийните гъби, както и при торбестите, съществуват затворени и отворени плодни тела. Разликата между тях е само в това, че в единия случай спороносният слой се образува в плодовместилището, а в другия – на повърхността на плодното тяло.
Според типа на спороносците спорите биват зооспори, спорангиоспори, аскоспори, базидиоспори и конидии.
В повечето случаи спорите имат кръгла или овална форма, но се срещат нишковидни, пръчковидни, бухалковидни, звездовидни и др., безцветни или оцветени. Всички те са микроскопични и в зависимост от вида на гъбата размерите им варират от 3 до 200 м(микрона). Ако размерът на спорите се приеме средно 20 м.(микрона) в диаметър, това значи, че в обема на главичката на топлийка ще се съберат 150 000. Зооспорите, спорангиоспорите и базидиоспорите са винаги едноклетъчни. Аскоспорите и конидиите биват едноклетъчни и много-клетъчни.
Както вече се отбеляза, освен да образуват спороносци и спори гъбите обикновено притежават способност да се размножават вегетативно. Най-често това става при неблагоприятни условия на развитие. Така при недостиг на влага, хранителни вещества или въздействие на други неблагоприятни фактори гъбата може да образува хламидоспори, геми, склероции, ризоморфи и други приспособления за своето запазване, размножаване или разпространяване в пространството (пропагативно размножаване).
Без да се впускаме тук в по-подробна характеристика на всички посочени приспособления за вегетативно размножаване при гъбите и като отпращаме интересуващите се от тези въпроси към специалните учебници и ръководства по микология, ще кажем само, че всички те представляват видоизменения на гъбните нишки (хифите) или на тяхната съвкупност – мицела. В едни случаи това са едноклетъчни късчета хифи, отделени от останалите клетки с дебела обвивка (хламидоспори), в други това са плътни плетеници от мицел във вид на топчести, овални, до 1 см дълги (склероции) или шнуровидни, до 1 м дълги (ризоморфи) образувания, чийто външен слой като че се превръща в плътна тъмно оцветена коричка или обвивка. Склероциите на гъбите може да се сравнят с клубените, тъй като освен чисто външното сходство с тях те също служат за вегетативно размножаване. Някои гъби образуват микросклероции, съставели от неголям брой клетки.
С настъпването на оптимални условия тези образувания отново прорастват, като дават изходните форми.
Същата функция при гъбите изпълняват и органите на половото възпроизвеждане. При различните групи гъби половият процес е различно представен.
При низшите гъби той обикновено е добре изразен при повечето несъвършени гъби, обратно, напълно отсъства. Част от гъбите, особено базидийните, се характеризират със скрит (апогамен) полов процес-когато не се образуват специални полови органи, а става сливане на протоплазма-та и ядрата на две клетки. Въпреки това в резултат на такъв полов процес настъпва обновление на организма, унаследяване на признаците на родителските форми, разпадане и появяване на нови признаци и пр.
При гъбите, както и при някои висши цветни паразити, се среща явлението разделнополовост на индивидите (хетеротализъм) и
двуполовост (хомотализъм). В случаите на хетеротализъм при гъбите може да се кръстосват различни форми и да се получават хибриди, отличаващи се от изходните родителски форми, което дава възможност съзнателно да се използва този прийом за получаване на нужни на човека свойства на гъбите.
Практически е възможна хибридизацията на главни, ръжди, дрожди и други торбести гъби и някои фикомицети.
Трябва да се отбележи, че подобно на причинителя на маларията, който паразитира в човешкото тяло, а след това в комара, някои плеоморфни ръжди също прекарват част от своя цикъл на развитие отначало върху едно растение-гостоприемник, а следващите стадии – върху друго. Такова явление при гъбите носи названието разнохазайност (хетереция).
В пространството гъбите се разпространяват по посочените по-долу начини.
Вече беше отбелязано, че някои гъби могат да образуват мицелни върви, или ризоморфи, с чиято помощ например къщната гъба, пънчушката и цяла редица други гъби преминават на нови участъци, където се развиват, заемайки по такъв начин все нови и нови територии. При отделни видове мукорови гъби се образуват така наречените столони, подобни на ластуните при ягодата. Чрез тях гъбата се разпространява в пространството и като се „вкоренява“ на нови места, отново се развива там.
Мукоровата гъба Pilobolus притежава свойството да „изстрелва“ спорите си на разстояние до 1-2 м. По аналогичен начин при някои торбести гъби в резултат на набъбването на слоя от спороносци (вследствие на осмотичното поглъщане на вода) н на взаимното им свиване спорите със сила се изхвърлят от асците на значително разстояние. Това е активен начин на разпространяване.
Гъбите могат да се разселват и пасивно с помощта на вятъра, влагата, човека, различните животни, включително и насекомите.
Някои гъби образуват ярко оцветени плодни тела, притежаващи при това мирис на мърша (някои субтропични базидийни гъби), или пък отделят леплива и сладка течност, богата със спори (например причинителят на моравото рогче по житните и антракнозите по растенията, ръждите с техния спермогониален нектар и др.), което привлича насекомите, пренасящи спорите на гъбите.
В своето приспособяване към тези или онези гостоприемници (растения или животни) паразитните гъби в процеса на естествения отбор са си изработили такива свойства, които им позволяват да съществуват при същите условия, които изисква или създава гостоприемникът. Така за развитието на гъбите, паразитиращи в тялото на топлокръвни животни, оптималната температура е 37 С, т. е. температура на техния гостоприемник, докато при повечето от останалите гъби тя е в интервала 20-250.
