Всичко за Гъбите

Описание. Шапката 8—20 см в диаметър, първоначално сферична, по-късно разперена, звънче видна до почти плоска, бяла, понякога с жълтеникави петна или бледожълта, при нараняване лимонено жълта. Повърхността на най-младите екземпляри брашнеста, по-късно гола, коп­ринено лъскава, суха, гладка. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ци­песто частично покривало, по-късно изправен, равен, целокраен, понякога с ос­татъци от частичното покривало. Месото дебело, сочно, белезникаво, при нараняване пожълтява.Пластинките нагъсто разположени, тънки, свободни от пън чето, първона­чално сиво бели, по-късно сиво розови, червеникави до кафяво черни.

Спорите яйцевидни или елипсоидни, гладки, кафеникави, 6-9×3—5 мк. Споровият прашец пурпурно кафяв.

Пън чето 5—15×1—3 см, плътно, по-късно с кухини, цилиндрично, в основа­та задебелено, гладко, бяло до бледожълто, в горния край с ципест траен пръс­тен — остатък от частичното покривало. Общо покривало липсва.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в горски поля­ни, ливади, пасища, градини, паркове и храсталаци от началото на лятото до края наесента (VI—XI), често на самодивски кръгове.

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с анасонова миризма.

Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана.

Описание. Шапката 2—5 см висока и широка, седло видна, състояща се от 2—3 несъразмерни, неправилно нагънати дялове, увиснали, свободни, обик­новено несраснали с пън чето, отвън сива до сиво черна, отвътре сиво бяла. Повърхността фино кадифена, нагъната. Ръбът дебел, свободен от пън чето, неправилно вълнообразен, често насечен. Месото много тънко, крехко, восъко подобно, сиво бяло. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на шапката.Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, с една централна мастна капка, 15—20×10—13 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 2—5 х 1—2 см, кухо, с многобройни камери, цилиндрично, към ос­новата задебелено, сиво бяло до сиво черно, с неправилни, дълбоки, надлъжни бразди или гънки по повърхността. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни и смесени гори през лятото до началото на есента (VI—IX).Вкусови  качества. Ядлива гъба с посредствен вкус и аромат. Употреба: В свежо състояние или сушена.

Описание. Шапката 1,5—4,0 см широка и висока, седло видна, състояща се от 2-4 несъразмерни, неправилно нагънати дялове, увиснали, свободни или частично сраснали с пън чето, отвън белезникава до светложълта, отвътре бле­дожълта до бледо кафеникава. Повърхността фино кадифена, нагъната.

Ръбът свободен от пън чето или на места сраснал с него, неправилно въ­лнообразен, често насечен.

Месото много тънко, крехко, восъково  подобно, белезникаво. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на шапката. Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, с една голяма централна мастна капка, 15—20×10—14 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 2-1 х 1,5—2,5 см. кухо, с многобройни камери, цилиндрично, често към основата задебелено, белезникаво, с неправилни, дълбоки, надлъжни браз­ди или гънки по повърхността.Местообитание и сезонност. Расте върху почва преимущест­вено в широколистни, рядко в иглолистни гори, най-често в края на лятото и цялата есен (VIII—XI), а единични екземпляри се срещат и през пролетта.

Вкусови  качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и аромат.

Употреба. В свежо състояние или сушена.

Описание. Шапката 2—10 см широка и висока, изпъкнала, с неправил­но закръглена форма, с кухини, тънкостенна, жълто кафява, червено кафява до тъмнокафява.Външната повърхност фино кадифена, с многобройни, неправилни дълбо­ки гънки, наподобяваща мозъчна повърхност. Ръбът частично сраснал с горната част на пън чето. Месото много тънко, крехко, восъково подобно, белезникаво. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на шапката. Спорите елипсоидни, безцветни, гладки, с две малки, полярно разполо­жени мастни капки,. 16-27 х 8 -13 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 4—8×2—4 см, първоначално плътно, по-късно кухо, с неправилна форма, в горната част разширено, долу стеснено, понякога почти цилиндрич­но, често сплеснато, с надлъжни неправилни гънки, белезникаво, сиво жълто до бледорозово, с фино кадифена повърхност.

Местообитание и сезонност. Расте върху песъчлива почва в иглолистни, широколистни и смесени гори през пролетта (IV—V).

—————————————————————————————————————————————-

Внимание! Отровна!

Забележка. Допуска се употребата й за храна в свежо състояние само след изваряване 10 минути и изхвърляне на отварата, при което отровната хелвелова киселина се разрушава. Гъ­ба с посредствен вкус и почти без аромат.

О п и с а н и е. Шапката 6-12×4—8 см, яйцевидна, сраснала   в  долния си край с пънчето, тънкостенна, сиво  жълтеникава до кафяво орехова. Повърхността с мрежовидно разположени ребра, оформящи неправилни, многоъгълни килийки с различна дълбочина. Месото много тънко, крехко, восъко подобно, белезникаво до бледо­розово. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на шапката. Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 18—24х 10—12 мк. Споровият пра шиц е  кафяво орехово.Пън чето 3—8 х 1—3 см, кухо, цилиндрично, задебелено  в основата, с въл­нообразно нагъната повърхност, белезникаво до светложълто, покрито с бял брашнест налеп. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в светли широ­колистни и смесени (по-рядко само иглолистни) гори, ливади, градини, парко­ве, край пътища през пролетта (IV—V).

Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с  приятен вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние или сушена.

Описание. Шапката 3-5 х 2-3 см, с цилиндрично- конична форма, куха, сраснала в долния си край с  пън чето, сиво кафява, тъмнокафява до почти черна.Повърхността с мрежовидно, разположени  ребра, оформящи почти право­ъгълни  килийки с различна дълбочина.Месото е много тънко, крехко, восъко подобно,белезникаво.Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на шапката.

Спорите са широко елипсоидни, гладки, безцветни, с 18—20х 10—14 мк. Споро­вият прашец охрено жълт. Пън чето е 2—5×1— 2 см, кухо, цилиндрично, понякога задебелено в основата, белезникаво, с повече или по-малко набръчкана повърхност и с брашнест на­леп  по нея.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни и смесени гори, предимно в планинските райони през пролетта (IV—V).

Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние или сушена.

Забележка. У нас се среща и Morchella rimosipes D С, която се отличава от Коничната пумпалка главно по дългото си (до 10 см) пън че . Ядлива.

Към този тип гъби принадлежат видовете от семействата Agaricaceae, Boletaceae,  Tricholomataceae, Russulaceae,  Amanitaceae и други. Основната част от видовете гъби които са  включени в определителя , има плодно тяло, съставено от шапка (гугла) и пънче, поради което са известни под името гуглести гъби*. При някои видове пънчето липсва и шапката е прикрепена (при­седнала) направо върху субстрата.

Характерна особеност и важен систематичен белег на гъбите от тази гру­па е наличието или отсъствието на общо и частично покривало.

Общото покривало е ципеста или кожеста торбичка, която обвива цялото плодно тяло на гъбата в най-млада възраст като яйчна че­рупка  (фиг. 3 а). При нарастване на гъбата общото покривало се напуква и раз­късва  (фиг. 3 б), след което една част от него остава в основата на пънчето във вид на калъфче , якичка , брадавичка или люспа  (фиг. Зг; фиг. 4 а, б, в, г), а по горната повърхност на шапката остатъците са във вид на налеп, люспи или брадавички с различна форма , и размери , разположение в  (фиг. Зв).Частичното покривало е ципеста, нишковидна или пая-жиновидна обвивка, която е  в най-млада възраст свързва с ръба на шапката с гор­ната част на пънчето и закрива спорообразуващия слой, разположен върху дол­ната повърхност на шапката. При нарастване на гъбата частичното покрива­ло се разкъсва, и при което централната част от него остава във вид на постоя­нен или изчезващ пръстен в горната част на пънчето (фиг. 3d)

За  спорообразуващия  слой. Които е разположен върху горната (външната) по­върхност на шапката при видовете от клас Ascomycetes  (родовете Verpa, Morchella и други.) или върху долната и повърхност при видовете от разредите Agaricales и Poriales. Спорообразуващият слой на шапките на гъбите от тези два разреда е по повърхността на: пластинки или ламели ( lamellae ) — видове от семействата Agaricaceae,, Tricholomatacea, Russulaceae и др.

——————————————————————————————————————————————————-
(фиг.8 а); тръбички — видове от семействата Boletaceae,   Polyporaceae (фиг. 8 6);

жилки или гънки — видове от семейството Сап1паге11асеае(фиг. 8 г);

шипчета или иглици — видове от семейство Hydnaceae  (фиг. 8 в).

——————————————————————————————————————————————————-

В зависимост от разположението на пластинките, тръбичките, жилките и шиповидните израстъци спрямо пънчето те могат да бъдат: свободни от пънчето, сраснали с пънчето или низбягващи по пънчето (фиг. 9 а, б, в). Ос­вен това те биватхраснали с месото на шапката или лесно отделящисе от него; свободни или сраснали помежду си; широки или тесни, дебели или тънки; и раз­лично оцветени. Отворите на тръбичките (порите) са с различна форма, шири­на и оцветяване и също се използват като систематичен белег. Спорите на гъбите са много дребни — измерват се в микрони (мк) (1 микрон = 0,001 мм) и могат да се наблюдават само под микроскоп !!!. От значение за оп­ределяне на видовата принадлежност на гъбите са : размерите, формата (сфе­рична, яйцевидна, цилиндрична, елипсовидна), повърхността (гладка, брадави-честа, с шипчета) и цветът на спорите. При някои видове гъби спорите пър­воначално са безцветни, а след узряването се оцветяват, което се съпровожда с изменения в цвета на пластинките или спорите .