Всичко за Гъбите

Описание. Плодното тяло 3—6 см в диаметър, сферично или яйцевид­но, повече или по-малко сплеснато, без стерилна основа. Обвивката (перидият) двуслойна — външният слой (екзоперидият) тънък, кожест, гладък, първоначално бял, фино кадифен, по-късно сиво кафяв, разкъ­сващ се на неправилни, лесно опадващи късчета; вътрешният слой (ендоперидият) тънък, ципест, първоначално бял, при узряването сребрист, червено кафяв, сиво кафяв до почти черен, разкъсващ се на върха на плодното тяло посредством кръгло или с неправилна форма отвърстие (1—4 мм в диа­метър). Спорообразуващата тъкан (месото, глебата) на младите екземпляри плът­на, суха, крехка, бяла,, по-късно водниста, жълтозелена, маслинено кафява, след узряването суха, тъмнокафява, изцяло превръщаща се в тъмнокафява праховидна маса от спори. Спорите сферични, с брадавичеста повърхност и с един цилиндричен придатък — остатък от стеригма, кафяви, 4—7 мк в диаметър. Споровият пра­шец тъмнокафяв. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в ливади, пасища, планински поляни от началото на лятото до края на есента (VI—X). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние, докато месото е съвсем бяло.

Описание. Шапката 3—15 см в диаметър, с неправилна форма, изпък­нала, плоска или вдлъбната в средата, бледожълта, яйчно жълта до жълто канелена.Повърхността суха, фино кадифена, неправилно нагъната, често на­пукана.Ръбът дебел, неправилно вълнообразен, често дълбоко насечен. Месото дебело, твърдо, крехко, бяло, при нараняване се оцветява бледо­жълто.Шипчетата на спорообразуващата повърхност нагъсто разположени, тън­ки, много крехки, низбягващи по пън чето, белезникави, бледожълти до бледо­розови.Спорите почти кръгли, гладки, безцветни, 7—9 х 7—7,5 мк. Споровият пра­шец бледожълт.Пън чето 2—8 х 0,5—2,5 см, плътно, твърдо, цилиндрично или с неправилна форма, гладко, често ексцентрично разположено спрямо шапката, белезникаво до бледожълто.Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни, широколисти и смесени гори, на групи или самодивски кръгове, от средата на лятото до края на есента (VII—XI).Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат.Употреба. В свежо състояние, сушена или консервирана, само в мла­да възраст (месото на старите екземпляри горчи).

Описание. Шапката 4-12 см в диаметър, при младите екземпляри полусферична, по-късно разперена до плоско изпъкнала, силно варираща по цвят —  охрена, маслинено кафява, сиво кафява до саждивочерна. Повърхността гола, гладка, понякога набръчкана, кадифена. Ръбът изправен, равен, целокраен, понякога плитко насечен. Месото дебело, меко, бяло, при нараняване потъмнява (особено при суше­не и готвене). Тръбичките свободни от пън чето, дълги 10—30 мм, лесно отделящи се от месото, първоначално белезникави, по-късно сиви, с малки кръгли пори със съ­щия цвят. Спорообразуващата повърхност пръстеновидно вдлъбната около пън чето. Спооите елипсоидни или вретеновидни,гладки, бледожълти, 10 20×5-7 мк. Споровият прашец зеленикаво кафяв. Пън чето 8-15 х 1-3 см, плътно, твърдо, цилиндрично или слабо разши рено към основата (обратно бухалковидно), лесно отделящо се от шапката, първоначално белезникаво, по-късно сиво, по цялата дължина покрито с кафя ви до черни люспи.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни гори, най-често под брези от началото на лятото до края на есента (V1-X1). Вкусови к а ч е с т в а. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана.

Описание. Шапката 5—10 см в диаметър,при младите екземпляри полусферична, по-късно разперена до плоско изпъкнала, оранжево кафява, канепено кафява до кестеняво кафява. Повърхността гладка, фино кадифена, при най-старите екземпляри гола и ;лабо лъскава, суха. Ръбът тънък, вълнообразен, целокраен.

Месото твърдо, крехко, бяло, при нараняване не променя цвета си. Тръбичките дълги до 9 мм, свободни от пън чето, бели до светложълти, с малки, кръгли, бели до бледожълти пори. Спорообразуващата повърхност при нараняване не посинява. Спорите яйцевидни или широко елипсоидни, гладки, безцветни, 8—12 х 4—6 мк. Споровият прашец бледожълт. Пън чето 5—7 х 2 —3 см, плътно, твърдо при старите екземпляри с кухини (кавернозно) или изцяло кухо, обратно бухалковидно до почти цилиндрично, едноцветно с шапката или по-бледо, с фино кадифена повърхност. Местообитание и сезонност. Расте върху песъчливи почви в широколистни и смесени гори от средата на лятото до края на есента (VI—XI).

Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и гъ­бен аромат.

Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана.

Описание. Шапката 8—20 см в диаметър, при младите екземпляри поч­ти сферична, по-късно разперена и по-плоска, белезникава, сребристо сива до сиво зелена.  Повърхността гладка, суха, фино кадифена, понякога набръчкана. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, равен или сла­бо вълнообразен, целокраен. Месото дебело, твърдо, бяло или жълтеникаво, при нараняване бързо посинява. Тръбичките първоначално къси, по-късно дълги до 25 мм, почти свободни от пън чето, лесно отделящи се от месото, жълти до жълтозелени, с малки, кръг­ли, оранжево червени до кървавочервени пори. Спорообразуващата повърхност при нараняване бързо посинява. Спорите късо елипсоидни, гладки, жълти, 11—15 х 4—6 мк. Споровият пра­шец маслиненозелен.  Пън чето 4—15 х 3–Т0 см, плътно, при младите екземпляри дебело почти колкото шапката, късо, сферично до яйцевидно, по-късно обратно бухалковид­но, задебелено в основата, под шапката лимонено жълто, надолу жълточервено, с по-тъмночервена релефна мрежа по повърхността. Местообитание и сезонност. Расте върху варовити почви в широколистни, икяояистни и смесени гори от средата на лятото до края на есента (VII-XI).

Внимание! Отровна! Сходни  видове: Огнена манатарка (Boletus luridus). Обикновена манатарка    (Boletus edulis) Червеностъблена   манатарка (Boletus erythropus) ■