Всичко за Гъбите

Описание. Плодното тяло 7— 15 см високо, 6—20 см в диаметър, силно храстовидно (кораловидно) разклонено, наподобяващо глава на цветно зеле. Пън чето 3,5—5 х 3—6 см, късо, дебело, почти грудковидно, плътно, месес­то, бяло. Разклоненията многобройни, много къси, нагъсто разположени, цилин­дрични, дебели, белезникави до бледорозови, с назъбени, розовочервени до ви­неночервени връхчета. Месото дебело, крехко, сочно, бяло, при нараняване не променя цвета си. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на раз­клоненията. Спорите продълговато елипсоидни до вретеновидни, с надлъжно щрихо-вана повърхност, бледожълтеникави, 7—11,5 хЗ,5—4,5 мк. Споровият прашец жълтеникав. Местообитание и сезонност. Расте върху почва, най-често в широколистни гори (особено под бук), понякога в смесени или иглолистни го­ри от края на лятото до края на есента (VIII—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние.

Описание. Плодното тяло до 15 см високо, до 5 см в диаметър в гор­ната част и съответно до 1 см в основата, изправено, с бухалковидна или вре­теновидна форма, плътно, жълто до жълто кафяво, понякога с виолетов оттенък.

Повърхността гола, надлъжно набраздена, суха. Месото меко, сухо, жилаво, бяло. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на плодното тяло. Спорите удължеь елипсоидни, първоначално безцветни, по-късно бледо­жълти, гладки, 10—15 < 6   10 мк. Споровият прашец бледожълт. Местообитание и сезонност. Расте върху почва от края на ля­тото до края на есента (VIII—XI), в широколистни, предимно букови гори. Вкусови качества. Посредствена ядлива гъба. Младите екземпля­ри с приятен вкус и почти без аромат, възрастните — с жилаво и горчиво месо. Употреба. В свежо състояние, само младите екземпляри.

On и с а н и е. Плодното тяло без диференцирани шапка и пън че, до 12 см високо, 4-8 см в диаметър, фуниевидно, с плоска или вдлъбната горна по­върхност. Повърхността суха, фино кадифена, гладка или неправилно нагъната, при младите екземпляри виолетова, по-късно месно червена до жълто кафява. Ръбът изправен, дебел, неправилно вълнообразен и дълбоко насечен на неправилни дялове. Месото кожесто, бяло, по-късно потъмнява. Спорообразуващият слой разположен на външната повърхност на плодно­то тяло върху дебели, извити, низбягващи почти до основата, вилужно разкло­нени или мрежовидно! сливащи се виолетови до кафеникави гънки (жилки).

Спорите елипсоидни, с дребно брадавичеста повърхност, 10—12 х 4—5 мк, безцветни. Споровият прашец охрено жълт. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни гори, често между мъх от средата на лятото до края на есента (VII—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус _и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана. Месото на най-старите екземпляри горчи.

Описание. «Шапката 5—10 см в диаметър, при най-младите екземпляри изпъкнала, по-късно плоска до вдлъбната, фуниевидна, често разкъсана на не­правилни дялове, бледожълта до жълто оранжева. Повърхността гола, гладка или неправилно нагъната. Ръбът дебел, подвит навътре, неправилно вълнообразен, често дълбоко на­сечен.

Месото дебело, плътно, малко жилаво, белезникаво до жълто. Спорообразуващият слой разположен върху дебели, низбягващи по пън­ чето, вилужно разклонени или сливащи се, нарядко разположени, жълти до жълто оранжеви гънки,.(жилки) от долната страна на шапката. Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 7— 11 х 4—6 мк. Споровият пра­шец охреножълт. Пън чето 3—7 х 1—2 см, плътно, в горната част слято с шапката, изтъня­ващо към основата, цилиндрично или с неправилна форма, понякога ексцентрично разположено спрямо шапката, жълто до жълто оранжево. Местообитание и сезонност. Расте върху почва най-често сред мъх, в широколистни, иглолистни и смесени гори от началото на лято­то до края на есента (VI—XI). Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с много приятен вкус и плодов аромат (на кайсия). Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана.

Описание. Шапката 2—6 см в диаметър, фуниевидна, дълбоко вдлъбна­та, често разкъсана на неправилни дялове, жълто кафява, сиво кафява до сиво-жълта. Повърхността фино кадифено влакнеста до почти гола, неправилно на­гъната. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен или извит навън, неправилно вълнообразен, често дълбоко насечен. Месото много тънко, плътно, жилаво, бледокафяво. Спорообразуващият слой по долната страна на шапката върху низбягва­щи по пън чето дебели, нарядко разположени, вилужно разклонени или слива­щи се сиво жълти до сиви със синкав оттенък гънки (жилки). Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 7—9 х 5—6 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 3—6 х 0,4 —1,0 см, кухо, неправилно цилиндрично, често странично сплеснато, охреножълто до бледо жълто оранжево. Местообитание и сезонност. Расте върху почва, най-често сред мъх, в широколистни, иглолистни и смесени гори през лятото и есента (VII—X). В “ у с о в и качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние и сушена.

Описание. Шапката 5—20 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разперена и по-плоска, червено кафява, маслинено кафява до кафяво-черна. Повърхността кадифено-влакнеста, гладка, суха.

Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, целокраен, ра­вен или слабо вълнообразен.

Месото дебело, твърдо, жълто, при нараняване веднага посинява. Тръбичките дълги 10-20 мм, свободни от пън чето, жълти до маслинено жълти, с малки закръглени или тъпо ъгловати, оранжево червени до кървавочервени пори. Спорообразуващият слой при нараняване бързо посинява. Спорите вретеновидни, гладки, жълтеникави, 12—18 х 4-6 мк. Споровият прашец маслинено кафяв. Пън чето 5—15 х 2-5 см, дебело, твърдо, плътно, първоначално яйцевид­но, при развитите екземпляри обратно бухалковидно, под шапката жълтени­каво, в средната част жълто оранжево, към основата кафеникаво, с фини черве­ни люспи по повърхността (червено пунктирано), но без релефна мрежа. При нараняване пън чето бързо посинява.

Местообитание и сезонност. Расте от края на пролетта до края на есента (V-XI) в широколистни, иглолистни и смесени гори. Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние или консервирана.

Описание. Плодното тяло 2—8 см широко, 1—3 см дебело, полукръгло, мидообразно-бъбрековидно, странично приседнало (без пън че), първоначално млечнобяло, по-късно сиво до кафяво. Горната повърхност гола, брадавичеста. Ръбът тънък, неправилно вълнообразен, целокраен. Месото желатинозно, полупрозрачно, белезникаво. Спорообразуващият слой разположен върху тънки нагъсто разположени полупрозрачни иглици по долната страна на плодното тяло. Спорите яйцевидни до почти сферични,    гладки, безцветни, 5-8×4—6 мк. Местообитание и сезонност. Расте върху мъртва Дървесина от началото на лятото до края на есента(У1—Х1),поединично или на туфи от ня­колко сраснали в основата си, често керемидообразно наредени плодни тела. Вкусови  качества. Ядлива гъба с приятен вкус и аромат.

Употреба. В свежо състояние, най-често сурова, за салата.

Описание. Шапката 2—5 см висока и широка, седло видна, състояща се от 2—3 несъразмерни, неправилно нагънати дялове, увиснали, свободни, обик­новено несраснали с пън чето, отвън сива до сиво черна, отвътре сиво бяла. Повърхността фино кадифена, нагъната. Ръбът дебел, свободен от пън чето, неправилно вълнообразен, често насечен. Месото много тънко, крехко, восъко подобно, сиво бяло. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на шапката.Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, с една централна мастна капка, 15—20×10—13 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 2—5 х 1—2 см, кухо, с многобройни камери, цилиндрично, към ос­новата задебелено, сиво бяло до сиво черно, с неправилни, дълбоки, надлъжни бразди или гънки по повърхността. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни и смесени гори през лятото до началото на есента (VI—IX).Вкусови  качества. Ядлива гъба с посредствен вкус и аромат. Употреба: В свежо състояние или сушена.

Описание. Шапката 1,5—4,0 см широка и висока, седло видна, състояща се от 2-4 несъразмерни, неправилно нагънати дялове, увиснали, свободни или частично сраснали с пън чето, отвън белезникава до светложълта, отвътре бле­дожълта до бледо кафеникава. Повърхността фино кадифена, нагъната.

Ръбът свободен от пън чето или на места сраснал с него, неправилно въ­лнообразен, често насечен.

Месото много тънко, крехко, восъково  подобно, белезникаво. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на шапката. Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, с една голяма централна мастна капка, 15—20×10—14 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 2-1 х 1,5—2,5 см. кухо, с многобройни камери, цилиндрично, често към основата задебелено, белезникаво, с неправилни, дълбоки, надлъжни браз­ди или гънки по повърхността.Местообитание и сезонност. Расте върху почва преимущест­вено в широколистни, рядко в иглолистни гори, най-често в края на лятото и цялата есен (VIII—XI), а единични екземпляри се срещат и през пролетта.

Вкусови  качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и аромат.

Употреба. В свежо състояние или сушена.

Описание. Шапката 2—10 см широка и висока, изпъкнала, с неправил­но закръглена форма, с кухини, тънкостенна, жълто кафява, червено кафява до тъмнокафява.Външната повърхност фино кадифена, с многобройни, неправилни дълбо­ки гънки, наподобяваща мозъчна повърхност. Ръбът частично сраснал с горната част на пън чето. Месото много тънко, крехко, восъково подобно, белезникаво. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на шапката. Спорите елипсоидни, безцветни, гладки, с две малки, полярно разполо­жени мастни капки,. 16-27 х 8 -13 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 4—8×2—4 см, първоначално плътно, по-късно кухо, с неправилна форма, в горната част разширено, долу стеснено, понякога почти цилиндрич­но, често сплеснато, с надлъжни неправилни гънки, белезникаво, сиво жълто до бледорозово, с фино кадифена повърхност.

Местообитание и сезонност. Расте върху песъчлива почва в иглолистни, широколистни и смесени гори през пролетта (IV—V).

—————————————————————————————————————————————-

Внимание! Отровна!

Забележка. Допуска се употребата й за храна в свежо състояние само след изваряване 10 минути и изхвърляне на отварата, при което отровната хелвелова киселина се разрушава. Гъ­ба с посредствен вкус и почти без аромат.