Овча прахан ( Ядлива гъба )

6

Описание. Плодните тела единични, понякога съединяващи се в осно­вата си по 2—3. Шапката 5—12 см широка, изпъкнала, понякога вдлъбната в центъра, с неправилна форма, бяла, сиво жълта, понякога с яркожълти петна.

Повърхността гола, вълнообразно нагъната, при изсъхване дълбоко неправилно напукана, суха. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, неправилно вълнообразен, понякога дълбоко насечен. Месото дебело, твърдо, крехко, бяло до жълтеникаво. Тръбичките много къси (1—2 мм), сраснали  помежду си и с месото, низбягващи по пън чето, първоначално бели, по-късно жълтеникави, с фини, закръглени бели пори. Спорите яйцевидни, до почти сферични, гладки, безцветни, 3,5—4,5 х 3—3,5 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 3—5 х 1—3 см, плътно, понякога ексцентрично, дори странично разположено спрямо шапката, цилиндрично или стесняващо се към основата, гладко, бяло. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни гори в планинските райони от средата на лятото до края на есента(VII—XI), най-често на групи. Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с гъбен аромат и вкус на орехи. Месото на старите екземпляри е грубо и слабо горчи. Употреба. В свежо състояние или консервирана само в млада възраст.

Кифла, Симиденка ( Ядлива гъба )

5

Описание. Плодното тяло 10—30 см широко, туфесто, съставено от ня­колко екземпляра с плътно прилепнали или сраснали шапки и сраснали пън чета. Шапката с неправилна форма, първоначално жълтеникава, по-късно жъл­то червеникава до бледо червено кафява. Повърхността суха, гола, при възрастните екземпляри често неправилно напукана. Ръбът слабо подвит навътре, неправилно вълнообразен, понякога дефор­миран, целокраен или насечен.

Месото дебело, твърдо, крехко, бяло. Тръбичките много къси (1—2 мм), низбяващи по пън чето, сраснали помежду си и с месото на шапката, с малки, кръгли пори, белезникави до бледо­розови. Спорите елипсоидни до яйцевидни, гладки, безцветни, 5—6 х 3—4 мк. Спо­ровият прашец белезникав. Пън чето късо, плътно, дебело, белезникаво, с неправилна форма. Местообитание и сезонност. Расте върху почва, сред мъх в иг­лолистни гори в планинските райони от средата на лятото до късна есен (VII—XI), на туфи и самодивски кръгове. Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние или консервирана, само в млада възраст (старите екземпляри имат грубо и горчиво месо).

Сярна гъба ( Ядлива гъба )

4

Описание. Плодното тяло 10—40(50) см широко, с неправилна форма, съставено от няколко сраснали в основата си екземпляри, с плътно прилепна­ли, разположени една над друга шапки. Шапката с неправилна форма, странично приседнала върху субстрата (без пън че), жълто червеникава, оранжево жълта, сярно жълта, по-късно избледнява­ща до блецо жълта. Повърхността неправилно вълнообразно нагъната, суха, покрита с браш­нест налеп. Ръбът дебел, неправилно вълнообразен, понякога плитко насечен. Месото дебело, при младите екземпляри меко, сочно, по-късно твърдо, ко­жесто, накрая дървенисто, жълтеникаво. Тръбичките дълги до 5 мм, сраснали помежду си и с месото (неотделящи се от него), с фини, първоначално закръглени, по-късно ъгловати жълти пори със зъбчати краища. Спорите яйцевидни, елипсоидни, безцветни 5—7 х 4—5 мк. Споровият пра­шец бледожълт.

Местообитание и сезонност. Расте върху стъблата на живи или мъртви широколистни дървета в гори и овощни градини от средата на пролетта до късна есен (V—XI). Икономически важна паразитна гъба, предизвикваща т. нар. жълто гние­не на дървесината. Вкусови качества. Посредствена ядлива гъба със слабо кисел вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние, само младите екземпляри.

Пъстърва ( Ядлива гъба )

3

Описание.: Шапката 10—30(50) см в диаметър, бъбрековидна или по­лукръгла до почти кръгла, плоска или слабо вдлъбната, бледожълта или охре­но жълта.Повърхността гладка, суха, с концентрично разположени неправилни, ъг­ловати, тъмнокафяви люспи.Ръбът тънък, първоначално слабо подвит навътре, по-късно изправен, целокрен, равен или слабо вълнообразен.Месото дебело, при младите екземпляри сочно, меко, по-късно твърдо, жи­лаво до дървенисто, белезникаво.Тръбичките дълги до 10 мм, сраснали помежду си и с месото на шап­ката, низбягващи по пън чето, бледожълти, с фини, по-късно широки до 1—2 мм, многоъгълни, бледожълти пори със зъбчати краища.

Спорите продълговато елипсоидни, гладки, безцветни 12—15 х 4—6 мк.Спо­ровият прашец бял. Пън чето 4—8 х 1,5—3 см, плътно, твърдо, ексцентрично или странично разположено спрямо шапката, първоначално изцяло бледожълто, по-късно в основата кафяво до почти черно. Местообитание и сезонност. Расте върху жива или мъртва ши­роколистна дървесина в гори, сечища, овощни градини от началото на про­летта до късна есен (IV—XI), поединично или на туфи. Икономически важна паразитна гъба, предизвикваща дървесинно гниене.

Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен слабо кисел вкус и гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние или консервирана, само в млада възраст.

Чернодробна гъба, Волски език, Овчарка, Чобанка ( Ядлива гъба )

1

Описание. Шапката 10—25 см в диаметър, 2—6 см дебела, плоска, че­сто с форма на език, странично приседнала върху субстрата или стесняваща се и преминаваща в късо, плътно, дебело, странично разположено пън че, първо­начално оранжева, по-късно светлочервена, кървавочервена до червено кафява. Пън чето със същия цвят или по-тъмно.Повърхността с фини брадавички, слизеста, гладка или слабо нагъната.Месото дебело, меко, воднисто, червено, напоено с кървавочервен сок, про­низано от белезникави, мрежовидно разклонени жилки.Тръбичките нагъсто разположени, свободни помежду си, сраснали с месото, крехки, месести, първоначално затворени, по-късно с фини, закръглени пори, бледо жълтеникави, по-късно червени, отделящи капчици червен сок.Спорите яйцевидни, с мастни капчици, гладки, бледорозови до бледо кафяви, 4—5, 5 х 3—4 мк. Споровият прашец ръждивокафяв.Местообитание и сезонност. Расте върху пънове от широко­листни (рядко иглолистни) дървета от края на лятото до края на есента (VIII-X1).Вкусови качества. Добра ядлива гъба със слабо кисел вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние, в млада възраст (месото на старите екземпляри е твърдо и сухо).

Майска гъба, Пролетна миризливка ( Ядлива гъба )

8

Описание. Шапката 5—15 см в диаметър, първоначално полусферична или звънчевидна, по-късно разперена до почти плоска, често изпъкнала, по-ряд­ко вдлъбната в центъра, бJeдeлникaвaJJбJleдшMIЗ0 охрена. Повърхността суха, фино кадифена, гладка или вълнообразно нагъната. Ръбът първоначално силно подвит навътре, по-късно изправен, неправил­но вълнообразен, целокраеки. Месото дебело, меко, крехко, бяло. Пластинките нагъсто разположени, сраснали с пън чето, тънки, тесни (2—3 мм), бели, по-късно кремави. Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 5—7 х 3—4 мк. Споровият пра­шец бял. ПънчетоЗ-8 х 1,5—2 см, плътно,твърдо, цилиндрично,понякога слабо задебелено в основата (обратно бухалко видно), белезникаво или охрено, слабо над­лъжно набраздено. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в покрайнини те на широколистни, иглолистни и смесени гори, в пасища, ливади, горски по ляни и др. от ранна пролет до началото на лятото (IV—У1),често на самодивски кръгове.

Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и ми­ризма на брашно. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Зимна припънка, Зимненка ( Ядлива гъба )

2

Описание. Шапката 2—8 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разперена до почти плоска, понякога със слабо изпъкнало връхче в центъра, сламено жълта, медно жълта до жълто кафеникава, в средата по-тъмна.

Повърхността гладка, гола, слизеста, лъскава. Ръбът в млада възраст подвит навътре, по-късно изправен, равен или слабо   вълновиден, с ясно изразени радиални ребра, целокраен. Месото тънко, меко, крехко, по-късно жилаво, белезникаво до бледо­жълто. Пластинките нарядко разположени, 2—8 мм широки, слабо сраснали с пънчето, първоначално кремавобели, по-късно жълтеникави. Спорите елипсоидни, безцветни, 7—9 х 3—5 мк.    Споровият прашец кремаво бял. Пън чето 4—8 х 0,5—0,8 см, първоначално плътно, по-късно кухо, цилин­дрично, към основата слабо стеснено, жилаво, в най-горната си част под шап­ката охрено жълто, към основата тъмнокафяво, с кадифено влакнеста повър­хност. Местообитание и сезонност. Върху жива или гниеща дървеси­на на широколистни (много рядко иглолистни) дървета през есента и цялата зима (X—III), най-често на туфи. Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и гъ­бен аромат. Употреба. В свежо състояние.

Зелена анасонова миризливка ( Ядлива гъби )

10Описание. Шапката 4—10 см в диаметър, първоначално изпъкнала до полусферична, по-късно разперена, плоска, слабо вдлъбната в центъра, сиво зелена до синкаво зелена. Повърхността гола, гладка, понякога неправилно нагъната. Ръбът тънък, в млада възраст подвит навътре, по-късно изправен, непра­вилно вълновиден,понякога насечен. Месото тънко, плътно, белезникаво до бледозелено. Пластинките 5—8 мм широки, нагъсто разположени, сраснали или слабо низбягващи по пънчето, сивобели до сиво жълтозелени, по-светли от шапката. Спорите елипсоидни, гладки 6—8 х 3—4 мк, безцветни. Споровият прашец белезникав. Пън чето 4—8 х 0,5—1 см, първоначално плътно, по-късно кухо, цилиндрич­но, едноцветно или по-светло от шапката, в основата с бял памуковиден ми­цел. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни, широколистни и смесени гори от средата на лятото до началото на зимата (VII-XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и силен ана­сонов аромат. Употреба. В свежо състояние и сушена (като подправка).

Есенна миризливка, Орешарка ( Ядлива гъба )

9

Описание. Шапката 10—20 см в диаметър, първоначално полусферич­на, по-късно разперена, плоскоизпъкнала до почти плоска, при някои от стари­те екземпляри плитко вдлъбната, фуниевидна, сивобяла, стоманено сива до си­во кафява, по-тъмна в средата. Повърхността суха, гладка, първоначално с белезникав налеп (като пле­сен), по-късно гола, лъскава. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно почти изправен, равен, це-локраен, понякога насечен.

Месото дебело, твърдо, крехко, бяло. Пластинките нагъсто разположенидесни (3—9 мм), сраснали или низбяг­ващи по пън чето, бледожълти до светлосиви. Спорите ‘ елипсоидни, гладки, безцветни, 6—8 х 3—4 мк. Споровият прашец кремаво жълт. Пън чето 5—10 х 1—4 см, плътно,твърдо,еластично,цилиндрично, към осно­вата задебелено (обратно бухалковидно), надлъжно набраздено, белезникаво до сивобяло. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори през есента (IX—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и силна гъб­на миризма. Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана.

Лъжлива пънчушка, Отровна пънчушка, Горчива пънчушка ( Отровна гъба )

5

Описание. Шапката 2—7 см в диаметър, при най-младите екземпля­ри полусферична или звънчевидна, по-късно разперена до почти плоска, поня­кога с изпъкнало тъпо връхче в средата, бледожълта до лимонено жълта, в цен­търа оранжева до ръждивокафява. Повърхността суха, гладка, гола. Ръбът първоначално подвит навътре, свързан с пънчето посредством ниш­ковидно частично покривало, по-късно изправен, целокраен, равен, често с ос­татъци от покривалото. Месото тънко, жълто, силно горчиво. Пластинките нагъсто разположени, тесни (2—6 мм), сраснали с пън чето, лимонено жълти, по-късно зеленикави до маслинено черни. Спорите елипсоидни, гладки, бледо кафяви, 6—8 х 4—5 мк. Споровият прашец виолетово кафяв. Пън чето 5—15 х 0,2—0,6 см, кухо, цилиндрично, често извито, в горния край бледожълто с влакнест нетраен пръстен-остатък от частичното покрива­ло, към основата жълто кафяво.

Местообитание и сезонност. Расте върху мъртва, по-рядко върху жива дървесина на широколистни и иглолистни дървета на големи туфи, понякога със сраснали в долната си част пън чета, от пролетта до късна есен (IV-XI). Внимание! Отровна!