Всичко за Гъбите

Описание. Шапката 5—15 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разперена до почти плоска, често вдлъбната в центъра, белезникава до зелена с различни оттенъци — сиво зелена, жълтозелена, синьозелена до кафяво зелена. Повърхността мрежовидно напукана, грапава, с многобройни брадавици, суха. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, с добре изразе­ни радиални ребра, вълновиден, целокраен или често насечен. Месото твърдо, крехко, бяло. Пластинките нарядко разположени, широки до 10 мм, крехки, бели или бледожълти, свободни от пън чето или слабо сраснали с него. Спорите широко елипсоидни до почти кръгли, безцветни, с мрежесто брадавическа повърхност, 6-9 х 5—7 мк. Споровият прашец белезникав. Пън чето 4—10 х 2-3 см, плътно,твърдо, крехко, цилиндрично, слабо изтъ­няващо в основата, надлъжно набраздено, бяло. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни и смесени гори и храсталаци, горски поляни, край пътища от началото на лятото до средата на есента (VI—X). Вкусови качества. Много добра ядлива гъба със сладникав орехов вкус и слаб гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана.

Описание. Шапката 5—15 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно почти плоска, честО вдлъбната в центъра, варираща по цвят — сиво зеле­на, сиво виолетова, виолетово зелена до виолетово черна. Повърхността слабо лепкава, гола, често радиално набръчкана. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно почти изправен, с къси, добре изразени радиални ребра, вълновиден, целокраен, понякога насечен. Месото дебело, плътно, крехко, бяло (под кожицата виолетово), при на­раняване бавно посивява. Пластинките нагъсто разположени, сраснали с пън чето, понякога слабо низбягващи, меки, нечупливи, широки до 10 мм, бели. Спорите широко елипсоидни до почти кръгли, с брадавичеста повър­хност, безцветни, 7-10 х 7-8 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 4-10 х 2-3 см,плътно,твърдо,крехко, цилиндрично, изтъняващо в основата, бяло, понякога бледовиолетово, у младите екземпляри с брашнест на­леп по повърхността. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни и смесени гори от средата на лятото до края на есента (VII—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание. Шапката 3—12 см в диаметър, при младите екземпляри по­лусферична, по-късно разперена до плоска, жълто кафява до маслинено кафява ! . Повърхността гладка, фино кадифена, суха. Ръбът в млада възраст подвит навътре, целокраен, по-късно изправен, вълнообразен, често дълбоко насечен. Месото тънко, плътно, твърдо (по-късно омеква), бяло или бледожълто, при нараняване слабо посинява. Тръбичките дълги до 15 мм, сраснали с пън чето или слабо низбягващи по него, златистожълти до жълтозелени, с широки ъгловати пори със същия цвят, посиняващи при нараняване. Спорите продълговато елипсоидни или вретеновидни, гладки, светложъл­ти, 10—14 х 4—6 мк. Споровият прашец охрено кафяв или маслинено кафяв. Пън чето 5—12 х 1—2 см, плътно, цилиндрично, в горната част жълтеника­во, към основата жълто кафяво до ръждивокафяво, с надлъжни ребра и кадифено-влакнеста повърхност. Местообитание и сезонност .Расте върху почва в иглолистни, широколистни и смесени гори от средата на лятото до късна есен (VII—XI). Вкусови  качества. Ядлива гъба с посредствени вкусови качества.

Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание. Шапката 3—10 см в диаметър, при най-младите екземпляри полусферична, по-късно разперена до почти плоска, със слабо издута връхна част, златистожълта до оранжево кафява. Повърхността гладка, гола, слизеста, лъскава, с лесно отделяща се кожица. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето чрез бяло, ципе­сто частично покривало, по-късно изправен, равен, целокраен. Месото меко, нежно, белезникаво до жълто, при нараняване бавно се променя до сиворозово или бледолилаво. Тръбичките сраснали с пън чето или низбягващи по него, лесно отделящи се една от друга и от месото, златистожълти или жълто зеленикави, със закръг­лени или ъгловати, едри (до 1 мм) пори със същия цвят. Спорите продълговато елипсоидни, гладки, бледожълти, 7—10 х 3—4 мк. Споровият прашец жълто кафяв. Пън чето 6—10 х .1—2 см, цилиндрично, плътно, твърдо, с гладка, слизеста повърхност и с бял, ципест, нетраен пръстен — остатък от частичното покрива ло, в горната част. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни гори от началото на лятото до края на есента (VI—XI).

Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана, след обелване на кожицата на шапката.

Описание. Шайката 3—10 см в диаметър, при младите екземпляри по­лусферична, по-късно разперена до почти плоска, жълтеникава, жълто кафява до червено кафява. Повърхността гладка, гола, слизеста, лъскава с лесно отделяща се кожица. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, целокраен, равен. Месото меко, крехко, бяло или жълтеникаво, при нараняване не променя цвета си. Тръбичките дълги до 10 мм, сраснали с пън чето, белезникави до жълти, с малки закръглени или ъгловати пори със същия цвят, отделящи в млада въз­раст капчици бял сок. Спорите продълговато елипсоидни, гладки, бледожълти, 8—10 х 2—4 мк.

Споровият прашец жълто кафяв. Пън чето 5—8 х 1—2 см, плътно, цилиндрично, под шапката белезникаво до жълто, към основата жълто кафяво, с жълти до кафяви брадавичи (гранули) по повърхността. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни (най-често млади) гори от началото на лятото до края на есента (VI—XI). Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и гъ­бен аромат. Употреба. В свежо състояние или консервирана, след обелване на кожицата на шапката.

Описание. Шапката 3—12 см в диаметър, при младите екземпляри полусферична, по-късно разперена до почти плоска, жълто розова до червеникаво кафява. Повърхността гладка, гола, слизеста. Ръбът в млада възраст подвит навътре, по-късно изправен, целокраен, вълнообразен. Месото тънко, меко, жилаво, бяло или бледожълто, при нараняване слабо почервенява. Тръбичките дълги до 10 мм, сраснали с пън чето или слабо низбягващи по него, трудно отделящи се от месото, сиво жълтеникави до маслинено кафяви, с широки ъгловати пори със същия цвят.

Спорите продълговато елипсоидни или вретеновидни, гладки, бледожъл­ти, 7—10 х 3—4 мк. Споровият прашец жълто зеленикаво кафяв. Пън чето 2—10 х 1—2 см, плътно, жилаво, цилиндрично, слабо изтъняващо към основата, едноцветно с шапката или малко по-светло. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолист­ни гори през лятото и до края на есента (VII—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аро­мат, но с по ниско качество от обикновената масловка. Употреба. В свежо състояние или консервирана.

Към този тип гъби принадлежат видовете от семействата Agaricaceae, Boletaceae,  Tricholomataceae, Russulaceae,  Amanitaceae и други. Основната част от видовете гъби които са  включени в определителя , има плодно тяло, съставено от шапка (гугла) и пънче, поради което са известни под името гуглести гъби*. При някои видове пънчето липсва и шапката е прикрепена (при­седнала) направо върху субстрата.

Характерна особеност и важен систематичен белег на гъбите от тази гру­па е наличието или отсъствието на общо и частично покривало.

Общото покривало е ципеста или кожеста торбичка, която обвива цялото плодно тяло на гъбата в най-млада възраст като яйчна че­рупка  (фиг. 3 а). При нарастване на гъбата общото покривало се напуква и раз­късва  (фиг. 3 б), след което една част от него остава в основата на пънчето във вид на калъфче , якичка , брадавичка или люспа  (фиг. Зг; фиг. 4 а, б, в, г), а по горната повърхност на шапката остатъците са във вид на налеп, люспи или брадавички с различна форма , и размери , разположение в  (фиг. Зв).Частичното покривало е ципеста, нишковидна или пая-жиновидна обвивка, която е  в най-млада възраст свързва с ръба на шапката с гор­ната част на пънчето и закрива спорообразуващия слой, разположен върху дол­ната повърхност на шапката. При нарастване на гъбата частичното покрива­ло се разкъсва, и при което централната част от него остава във вид на постоя­нен или изчезващ пръстен в горната част на пънчето (фиг. 3d)

За  спорообразуващия  слой. Които е разположен върху горната (външната) по­върхност на шапката при видовете от клас Ascomycetes  (родовете Verpa, Morchella и други.) или върху долната и повърхност при видовете от разредите Agaricales и Poriales. Спорообразуващият слой на шапките на гъбите от тези два разреда е по повърхността на: пластинки или ламели ( lamellae ) — видове от семействата Agaricaceae,, Tricholomatacea, Russulaceae и др.

——————————————————————————————————————————————————-
(фиг.8 а); тръбички — видове от семействата Boletaceae,   Polyporaceae (фиг. 8 6);

жилки или гънки — видове от семейството Сап1паге11асеае(фиг. 8 г);

шипчета или иглици — видове от семейство Hydnaceae  (фиг. 8 в).

——————————————————————————————————————————————————-

В зависимост от разположението на пластинките, тръбичките, жилките и шиповидните израстъци спрямо пънчето те могат да бъдат: свободни от пънчето, сраснали с пънчето или низбягващи по пънчето (фиг. 9 а, б, в). Ос­вен това те биватхраснали с месото на шапката или лесно отделящисе от него; свободни или сраснали помежду си; широки или тесни, дебели или тънки; и раз­лично оцветени. Отворите на тръбичките (порите) са с различна форма, шири­на и оцветяване и също се използват като систематичен белег. Спорите на гъбите са много дребни — измерват се в микрони (мк) (1 микрон = 0,001 мм) и могат да се наблюдават само под микроскоп !!!. От значение за оп­ределяне на видовата принадлежност на гъбите са : размерите, формата (сфе­рична, яйцевидна, цилиндрична, елипсовидна), повърхността (гладка, брадави-честа, с шипчета) и цветът на спорите. При някои видове гъби спорите пър­воначално са безцветни, а след узряването се оцветяват, което се съпровожда с изменения в цвета на пластинките или спорите .