Хамелеонова гъба ( Ядлива гъба )

3

Описание. Шапката 2—5 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разперена до плоска, слабо вдлъбната в средата, розово кафява, ръж­дивокафява, месно червена,   понякога с виолетов оттенък. Повърхността на младите екземпляри почти гола, гладка, по-късно брашнеста, дребно люспеста. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, вълнообразен, често насечен. Месото тънко, меко, жилаво, воднисто, едноцветно с шапката.

Пластинките нарядко разположени, много дебели, слабо низбягващи по пънчето, едноцветни с шапката, при узряване на спорите покрити с белезникав брашнест налеп. Спорите почти кръгли, с шипчета по повърхността, безцветни, 7—10 мк в диаметър. Споровият прашец бял. Пън чето 5—10 х 0,5—1 см, плътно, жилаво, цилиндрично, едноцветно с шапката, влакнесто, в основата с бял памуковиден мицел. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори, храсталаци, ливади, горски поляни, паси­ща от средата на лятото до късна есен (VII—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние.

Жълтокафява миризливка, Лисичка ( Ядлива гъба )

8

Описание. Шапката 3—8 см в диаметър, първоначално плоска, с изпък­нало връхче в средата, по-късно фуниевидна, дълбоко вдлъбната, кремава, жълто охрена до жълто кафява. Повърхността суха, гладка или радиално набраздена.

Ръбът тънък, първоначално подвит навътре, по-късно изправен, непра­вилно вълнообразен, понякога дълбоко насечен, с по-добре или по-слабо изра­зени радиални ребра. Месото тънко, меко, бяло. Пластинките 2—6 мм широки, нагъсто разположени, силно низбягващи по пън чето, бели до кремави. Спорите яйцевидни с удължен връх, гладки, безцветни, 5—7 х 3—4 мк. Спо­ровият прашец бял. Пън чето 3—8 х 0,5—1 см, плътно, цилиндрично, в основата слабо задебелено, гладко или набраздено, охрено, еднакво оцветено по цялата дължина. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори през цялото лято до края на есента(У1—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и силен гъ­бен аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Пънчушка, Припънка, Фосфорна гъба ( Ядлива гъба )

6

Описание. Шапката 4—10 см в диаметър, при младите екземпляри по­лусферична, по-късно разперена до почти плоска, с добре изразено връхче в средата, охрена, медночервена, ръждивокафява, в центъра тъмнокафява, а към периферията избледняваща. Повърхността суха, с дребни кафяви люспи, при някои от най-старите ек­земпляри почти гола. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством бя­ло до бледолилаво ципесто частично покривало, по-късно изправен, целокраен, равен или слабо вълновиден, често насечен, с добре изразени радиални ребра и с парцалести остатъци от частичното покривало при по-младите екземпляри. Месото тънко, кожесто, бяло до жълтеникаво. Пластинките низбягващи по пън чето, нарядко разположени, 5—12 мм ши­роки, белезникави, кремави, по-късно бледо кафяви с червеникав оттенък. Спорите яйцевидни до елипсоидни, безцветни, 7-10 х 5—7 мк. Споровият прашец бял. Пън чето първоначално плътно, по-късно кухо, жилаво, цилиндрично, в долния край задеблено, с люспеста или влакнеста повърхност и с ципест бял пръстен — остатък от частичното покривало, в горната част белезникаво, а под пръстена жълто до саждиво кафяво. Местообитание и сезонност. Върху жива или мъртва дърве сина (корени, стъбла, клони) на иглолистни и широколистни дървета, често на туфи, рядко поединично, от средата на лятото до късна есен (VII—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен слабокисел и леко тръпчив вкус и слаб гъбен аромат. Месото на старите екземпляри горчи. Употреба. В свежо състояние, сушена или консервирана.

Тъмночервена гьлъбка ( Ядлива гъба )

3

Описание. Шапката 4—12 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разперена до почти плоска, често вдлъбната в средата, тъмночервена, червено кафява, маслиненозелена до охрено кафява, винаги по-тъмна (почти чер­на) в центъра. Повърхността суха, гола, гладка. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, с добре изразе­ни радиални ребра, равен, цело краен, понякога насечен. Месото твърдо, крехко, бяло, при нараняване потъмнява до жълто кафеникаво. Пластинките нагъсто разположени, свободни от пън чето или слабо срас -нали с него, широки 5—13 мм, бледожълти или охрено жълти, при нараняване се оцветяват в кафяво. Спорите широко елипсоидни до почти кръгли, безцветни, с мрежесто брадавичеста повърхност. 8-10 х 7-9 мк. Споровият прашец бледожълт или кремав. Пън чето 3—8 х 1,5-2,5 см, плътно, твърдо, крехко, цилиндрично, изтънява­що в основата, с набръчкана повърхност, белезникаво, с розов или кафяв отте­нък в долната част, при нараняване потъмнява.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори от средата на лятото до края на есента (VII-XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаба ми­ризма на риба.

Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Лъжлива млечница,Отровна млечица, Мъхнатка ( Отровна гъба )

5

Описание. Шапката 5—12 см в диаметър, първоначално изпъкнала, по-късно разперена, вдлъбната в средата до широко фуние видна, розова до месно червена, с по-тъмни концентрично разположени пръстеновидни ивици.Повърхността влакнеста, във влажно време слабо лепкава.Ръбът силно подвит навътре, гъсто окосмен с дълги, лъскави власинки.Месото дебело, твърдо, крехко, белезникаво, при нараняване не променя цвета си и отделя бял лютив сок.Пластинките нагъсто разположени, тънки, крехки, слабо низбягващи по пън чето, жълто белезникави до бледорозови.Спорите почти кръгли с мрежесто брадавичеста повърхност, безцветни, 7—10 х 6—7 мк. Споровият прашец белезникав.Пънчето 3-6 х 1-2,5 см, първоначално плътно, по-късно кухо, твърдо, крехко, цилиндрично, едноцветно с шапката или по-светло.Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни, широколистни и смесени гори   от  средата  на лятото  до  края  на есента (VII-XI). Внимание! Отровна!

Бакърен овчи нос ( Ядлива гъба )

15

Описание. Шапката 3—8 см в диаметър, първоначално тъпо конусовид-на, по-късно разперена до почти плоска, с изпъкнало връхче в средата, медно-кафява, виненочервена, по-рядко кафяво жълтеникава. Повърхността гладка, гола, лъскава, покрита с дебел слизест слой. Ръбът при младите екземпляри подвит навътре и свързан с пън чето чрез иаяжиновидно частично покривало, по-късно изправен, целокраен, равен. Месото дебело, твърдо, жълтеникаво до оранжево. Пластинките силно низбягващи по пън чето, дебели, нагъсто разположе­ни, лепкави, медночервени, виненочервени до пурпурно кафяви. Спорите вретеновидни, гладки, маслинено кафяви, 16—24 х 6—8мк. Спо­ровият прашец маслинено черно . Пън чето 5-ЮХ 1—2,5 см, плътно, твърдо, цилиндрично, изтъняващо към основата, слизесто, жълто кафяво до медно кафяво, при пластинките с пръстено­видно задебеление и с нетрайни паяжиновидни следи от частичното покри­вало. Местообитание и сезонност. Расте върху почва само в игло­листни гори от средата на лятото до края на есента (VII—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Скрежовка, Циганска гъба ( Ядлива гъба )

13

Описание. Плодното тяло при най-младите екземпляри сферично или яйцевидно, обвито от белезникаво общо покривало. Шапката 5—10 см в диа­метър, първоначално полусферична, по-късно разперена, широко звънчевидна или почти плоска, с изпъкнало връхче в средата, охрено жълта, жълто розова, жълто оранжева с бледовиолетов или бледокафяв оттенък. Повърхността суха покрита с бял брашнест или паяжино виден нетраен на­леп – остатък от общото покривало, често радиално набраздена и напукана. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ци­песто частично покривало, по-късно изправен, тънък, равен или слабо вълновиден, набръчкан, често дълбоко радиално насечен. Месото меко, крехко, бяло или бледожълто, понякога с виолетов оттенък.

Пластинките нагъсто разположени, широки до 14 мм, сраснали с пън че­то, жълто кафяви до ръждивокафяви.

Спорите яйцевидни или лимоно видни, с фино брадавичеста повърхност, охреножълти, 11—14 х 7—9 мк. Споровият прашец ръждивокафяв. Пън чето 7—12 х 1,5—2,5 см, плътно, твърдо, цилиндрично, задебелено в основата, бледо охрено, в горната част с широк ципест набразден пръстен — остатък от частичното покривало, към основата с белезникави люспести оста­тъци от общото покривало. Местообитание и сезонност. Расте върху почва най-често в иг­лолистни, понякога в смесени и широколистни гори от средата на лятото до края на есента (VII—XI).

Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и гъ­бен аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Булка, Булница, Яйченик ( Ядлива гъба )

5

Описание. Плодното тяло при най-младите екземпляри яйцевидно или почти сферично, обвито от бяло общо покривало. Шапката 6—20 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разперена до почти плоска, оранжево червена. Повърхността гола, лепкава, гладка, лъскава, често с бели парцалести ос­татъци от общото покривало. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ципесто частично покривало, по-късно изправен, равен, целокраен. с къси, доб­ре изразени радиални ребра. Месото дебело, жълтооранжево под кожицата, в средата бледожълто. Пластинките свободни от пън чето, нагъсто разположени, дебели, широки 15—20 мм, крехки, златистожълти, едноцветни с пън чето.

Спорите широко елипсоидни, гладки, безцветни, 9- 12 х 6-8 мк. Споро­вият прашец бял до бледо жълтеникав.

Пън чето 8—15 х 1,5—3 см, първоначално плътно, по-късно с кухини, ци­линдрично, златистожълто, в основата луковично задебелено и обхванато от остатъка на общото покривало във вид на разкъсана бяла торбичка (калъфче). В горната част пън чето с ципест жълт пръстен — остатък от частичното покривало.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в дъбови или смесени широколистни гори и храсталаци, горски поляни, на топли припечни места през цялото лято и есен (VI—X).

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с много приятен оре­хов вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана. Сходен  отровен  вид: Червена мухоморка (Amanita muscaria)

Червеникава сърнела ( Ядлива гъба )

3

Описание. Шапката до 15 см в диаметър, първоначално почти сферич­на, по-късно разперена, белезникава, до сиво кафеникава, по-тъмна в средата. Повърхността суха, матова, първоначално гладка, по-късно с едри, ъгло­вати, приповдигащи се люспи, често наредени в концентрични кръгове. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ко­жесто частично покривало, по-късно изправен, често вълнообразен, с парцалести остатъци от покривалото. Месото меко, сочно, бяло, при нараняване слабо почервенява. Пластинките свободни от пън чето, нагъсто разположени, дебели, широки 10—15 мм, крехки, бели, по-късно червеникави. Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 9-12 х 6-7 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 10—15 х 2—3,5 см, кухо, много жилаво, цилиндрично, луковично задебелено в основата, голо, гладко, бяло до бледо кафеникаво, без зигзаговид­ни хоризонтални ивици, с широк, двуслоен, кожест, бял, подвижен пръстен (остатък от частичното покривало).

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни, широколистни и смесени гори, ливади, пасища, градини, паркове от средата на лятото до края на есента (VII—XI).

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с много приятен вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние.

Дребна печурка, Пеперуда ( Ядлива гъба )

1

Описание. Шапката 2—5 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно почти плоска, в центъра слабо изпъкнала или вдлъбната, в млада въз­раст белезникава по периферията, а в центъра жълтеникаво кафява, по-късно сиво кафява. Повърхността суха, гола, гладка.  Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ци­песто частично покривало, по-късно почти изправен, равен или слабо вълнови-ден, целокраен или понякога насечен, често пъти с остатъци от частичното пок­ривало.

Месото тънко, плътно, белезникаво. Пластинките свободни от пън чето, нагъсто разположени, тънки, първона­чално бледорозови, по-късно месно червени до кафяво черни.

Спорите елипсоидни, гладки, бледо кафяви, 5-6 х 3-3,5 мк. Споровият прашец пурпурнокафяв.

Пън чето 3-5 х 0,4 -0,6 см, плътно, по-късно с кухини (кавернозно), цилин­дрично, бяло, към основата жълтеникаво до бледокафяво, с тънък, ципест нет­раен пръстен в горната част—остатък от частичното покривало. Общо покрива­ло липсва. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в ливади, па­сища, градини от средата на пролетта до средата на есента (V—X), на групи, често в самодивски кръгове.

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с приятен вкус и гъ­бен аромат.

Употреба. В свежо състояние и консервирана.