Чайна гъба. По форма и отчасти по консистенция и окраска чайната гъба прилича на медуза. Тя се използва доста широко за приготвянето на приятно сладникаво-кисело, леко алкохолно и газирано питие. За получаването на такова питие тази гъба се поставя в отвара от чай, към която е добавена захар.
Чайната гъба е известна също така под названията „манджурска“, „японска“ и „морска“. Първоначално тя е била описана като Meduscmyces Gisevii и е била призната като нов за науката вид от ново установен ред гъби. Впоследствие се изяснило, че тялото на тази гъба представлява не само мицел на самата гъба, но и струпване, зооглей, на оцетно-киселата бактерия Bacterium xylinum.
Колонията на чайната гъба без вреда може да бъде разделена в напречна или в хоризонтална посока на няколко парчета, всяко от които в сладък чай отново се разраства доста бързо.
Оказало се, че гъбният компонент на този сложен „организъм“ съвсем не е нов вид, а се отнася към групата на дрождоподобните гъби, най-често към родовете Torulopsis и Mycoderma, а понякога и към рода на истинските дрожди – Saccharcmyces.
Първоначално сладкият вкус на културалната течност (подсладения чай) се изменя във възкисел под действието на двата компонента на колонията, т. е. на гъбата и бактерията. Гъбата предизвиква ферментацията на захарта в спирт и въглероден двуокис, а бактерията превръща спирта в оцетна киселина.
При изучаване на терапевтичните свойства на културалната течност на чайната гъба било изяснено, че нейният гъбен компонент образува антибиотика бактерицидни, който може да се използва в хуманната и ветеринарната медицина срещу дизентерията у човека и колибацилозата при телетата и агнетата. Той е ефикасен и за заздравяването на раневи инфекции.
Най-голяма антибиотична активност културалната течност на чайната гъба има при 5% съдържание на захар, температура 25-30°С и начална киселинност (рН) 5,0-6,0, за което се препоръчва в началото течността да се подкисели с оцет. Най-висока точка на активност на стойката достига на 7-то – 8-то денонощие от началото на култивирането на гъбата в течността. Антибиотичното начало на чайната гъба е термостабилно, не се разрушава, като му се действа с температура 100°С в продължение на 1 час. Жизнените функции на гъбата се потискат при силно осветяване и ниска температура, растежът й през пролетта и лятото е по-интензивен, отколкото през зимата и есента.
Чага. Гъбата чага – Inonotus obliquus – представлява безплоден стадий на праханова гъба във вид на тъмнокафяви, разпукващи се на повърхността и леко ронещи се буци и нарасти с големина на юмрук и повече. Расте обикновено върху живите брези, по-рядко върху трепетликата или калината. Отварата от чага понякога се използва като сурогат на кафето или чая. За тази цел гъбата се събира и се изсушава, а след това се смила.
На тази гъба по-рано е приписвано целебно свойство по отношение на злокачествените тумори. Още през XVII век съгласно запазените летописи тази брезова гъба е използване като лечебно средство, по-специално с нея е лекуван от рак на устната Владимир Мономах. Има сведения за използване на чагата от населението на северните райони от европейската част на СССР и на Сибир за лекуване на стомашно-чревни заболявания. В медицинската литература се споменават два случая за излекуване на рак с помощта на чагата.
Специално проведените изследвания обаче са показали, че тя не оказва специфично противораково въздействие върху човешкия организъм. Въпреки това е установено, че отварата от тази гъба при системна употреба влияе общо стимулиращо и тонизиращо, а тъй като освен това притежава силна радиоактивност и антибиотични свойства по отношение на много микроорганизми, тя намалява например вредата от някои гъбни болести по растенията, лекува у хората гастрити, съществено облекчава страданията при занемарени форми на рака; чрез опити при животните е установено, че препарат от гъбата спомага за резорбиране на злокачествени тумори в ранните фази на развитие.
Във връзка с общото тонизиращо действие на отварата от гъбата чага върху човешкия организъм фармацевтите съвместно с миколозите от Ботаническия институт при АН на СССР са приготвили препарата „БИН-чага“, който се продава в аптеките и представлява концентриран екстракт от тази гъба.
Дрожди.Общоизвестно е, че дрождите, използвани в цяла редица отрасли на хранителната промишленост, сами по себе си са твърде хранителни, тъй като съдържат белтъчини, въглехидрати, мазнини и витамини. Подхранването на опитни мишки със специални препарати от дрожди увеличавало продължителността на живота им толкова, че след умиране на контролните животни опитните давали още приплод.
Не случайно пивните дрожди са лечебно средство. Ценните хранителни и фуражни свойства на различните видове дрожди отдавна привличат вниманието на човека. Така хидролизните дрожди, като източник на белтъчини и фактор за увеличаване продуктивността на животните, се използват в птицевъдството. Фуражни дрожди се включват в дажбата на прасетата и при угояването на свинете. Те спомагат също така и за повишаване на млеконадоя при кравите.
За фуражни цели се използват дрождите, прилагани не само в хидролизното, но и в сулфитно-спиртното производство. При това за отглеждането им не са необходими специални и скъпо струващи хранителни среди, а може да се използват отпадъци от различни производства, като меласа от захародобивното производство, спиртоварска меласова каша, някои промишлени води и пр. Например за предизвикване ферментацията на меласата се използва дрождо-подобната гъба Torulopsis utilis. Тази гъба в процеса на жизнената си дейност интензивно отделя плодови естери.
