Овча прахан ( Ядлива гъба )

6

Описание. Плодните тела единични, понякога съединяващи се в осно­вата си по 2—3. Шапката 5—12 см широка, изпъкнала, понякога вдлъбната в центъра, с неправилна форма, бяла, сиво жълта, понякога с яркожълти петна.

Повърхността гола, вълнообразно нагъната, при изсъхване дълбоко неправилно напукана, суха. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, неправилно вълнообразен, понякога дълбоко насечен. Месото дебело, твърдо, крехко, бяло до жълтеникаво. Тръбичките много къси (1—2 мм), сраснали  помежду си и с месото, низбягващи по пън чето, първоначално бели, по-късно жълтеникави, с фини, закръглени бели пори. Спорите яйцевидни, до почти сферични, гладки, безцветни, 3,5—4,5 х 3—3,5 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 3—5 х 1—3 см, плътно, понякога ексцентрично, дори странично разположено спрямо шапката, цилиндрично или стесняващо се към основата, гладко, бяло. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни гори в планинските райони от средата на лятото до края на есента(VII—XI), най-често на групи. Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с гъбен аромат и вкус на орехи. Месото на старите екземпляри е грубо и слабо горчи. Употреба. В свежо състояние или консервирана само в млада възраст.

Кифла, Симиденка ( Ядлива гъба )

5

Описание. Плодното тяло 10—30 см широко, туфесто, съставено от ня­колко екземпляра с плътно прилепнали или сраснали шапки и сраснали пън чета. Шапката с неправилна форма, първоначално жълтеникава, по-късно жъл­то червеникава до бледо червено кафява. Повърхността суха, гола, при възрастните екземпляри често неправилно напукана. Ръбът слабо подвит навътре, неправилно вълнообразен, понякога дефор­миран, целокраен или насечен.

Месото дебело, твърдо, крехко, бяло. Тръбичките много къси (1—2 мм), низбяващи по пън чето, сраснали помежду си и с месото на шапката, с малки, кръгли пори, белезникави до бледо­розови. Спорите елипсоидни до яйцевидни, гладки, безцветни, 5—6 х 3—4 мк. Спо­ровият прашец белезникав. Пън чето късо, плътно, дебело, белезникаво, с неправилна форма. Местообитание и сезонност. Расте върху почва, сред мъх в иг­лолистни гори в планинските райони от средата на лятото до късна есен (VII—XI), на туфи и самодивски кръгове. Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние или консервирана, само в млада възраст (старите екземпляри имат грубо и горчиво месо).

Пъстърва ( Ядлива гъба )

3

Описание.: Шапката 10—30(50) см в диаметър, бъбрековидна или по­лукръгла до почти кръгла, плоска или слабо вдлъбната, бледожълта или охре­но жълта.Повърхността гладка, суха, с концентрично разположени неправилни, ъг­ловати, тъмнокафяви люспи.Ръбът тънък, първоначално слабо подвит навътре, по-късно изправен, целокрен, равен или слабо вълнообразен.Месото дебело, при младите екземпляри сочно, меко, по-късно твърдо, жи­лаво до дървенисто, белезникаво.Тръбичките дълги до 10 мм, сраснали помежду си и с месото на шап­ката, низбягващи по пън чето, бледожълти, с фини, по-късно широки до 1—2 мм, многоъгълни, бледожълти пори със зъбчати краища.

Спорите продълговато елипсоидни, гладки, безцветни 12—15 х 4—6 мк.Спо­ровият прашец бял. Пън чето 4—8 х 1,5—3 см, плътно, твърдо, ексцентрично или странично разположено спрямо шапката, първоначално изцяло бледожълто, по-късно в основата кафяво до почти черно. Местообитание и сезонност. Расте върху жива или мъртва ши­роколистна дървесина в гори, сечища, овощни градини от началото на про­летта до късна есен (IV—XI), поединично или на туфи. Икономически важна паразитна гъба, предизвикваща дървесинно гниене.

Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен слабо кисел вкус и гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние или консервирана, само в млада възраст.

Кадифена маматарка ( Ядлива гъба )

8

Описание. Шапката 3—12 см в диаметър, при младите екземпляри по­лусферична, по-късно разперена до плоска, жълто кафява до маслинено кафява ! . Повърхността гладка, фино кадифена, суха. Ръбът в млада възраст подвит навътре, целокраен, по-късно изправен, вълнообразен, често дълбоко насечен. Месото тънко, плътно, твърдо (по-късно омеква), бяло или бледожълто, при нараняване слабо посинява. Тръбичките дълги до 15 мм, сраснали с пън чето или слабо низбягващи по него, златистожълти до жълтозелени, с широки ъгловати пори със същия цвят, посиняващи при нараняване. Спорите продълговато елипсоидни или вретеновидни, гладки, светложъл­ти, 10—14 х 4—6 мк. Споровият прашец охрено кафяв или маслинено кафяв. Пън чето 5—12 х 1—2 см, плътно, цилиндрично, в горната част жълтеника­во, към основата жълто кафяво до ръждивокафяво, с надлъжни ребра и кадифено-влакнеста повърхност. Местообитание и сезонност .Расте върху почва в иглолистни, широколистни и смесени гори от средата на лятото до късна есен (VII—XI). Вкусови  качества. Ядлива гъба с посредствени вкусови качества.

Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Мрежеста маматарка, Червенокрака маматарка ( Ядлива гъба )

7

Описание. Шапката 3—10 см в диаметър, при младите екземпляри по­лусферична, по-късно разперена, плоско изпъкнала до почти плоска, сиво розова, сиво жълта до канелено кафява. Повърхността мрежовидно напукана, фино кадифена, суха. Ръбът в млада възраст подвит навътре, по-късно изправен, целокраен, въл­нообразен. Месото плътно, твърдо (по-късно омеква), белезникаво или бледожълто, под кожицата розовочервено, при нараняване посинява, по-късно почервенява. Тръбичките дълги до 10 мм, свободни от пън чето, жълтозелени, с широки ъгловати пори със същия цвят, посиняващи при нараняване. Спорите елипсоидни до вретеновидни, гладки, бледожълти, 10—15 х 4—7 мк. Споровият прашец маслинено кафяв. Пън чето 3—8 х 1—2 см, плътно, цилиндрично, под шапката жълтеникаво, към основата виолетово червено или пурпурно червено, фино влакнесто. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни, широколистни и смесени гори през цялото лято и есента (VII—X).

Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аро­мат, но с по-ниско качество от Обикновената масловка. Употреба. В свежо състояние или консервирана.

Канеленокафява маматарка ( Ядлива гъба )

6

Описание. Шапката 4—15 см в диаметър, при младите екземпляри полусферична, по-късно разперена до плоска, понякога слабо вдлъбната в цен­търа, канеленокафява, кестенява до тъмнокафява. Повърхността гладка, фино кадифена, суха. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, понякога при най-старите екземпляри извит навън, целокраен, равен или слабо вълно­образен. Месото дебело, меко, бяло до бледожълто, при нараняване слабо по­синява. Тръбичките дълги до 20 мм, свободни от пън чето, лесно отделящи се от месото, бледожълти до жълтозелени, с широки ъгловати пори със същия цвят, посиняващи при нараняване. Спорите удължено елипсоидни или вретеновидни, гладки, бледожълти, 10—15 х 4-5 мк. Споровият прашец маслинено кафяв. Пън чето 4-12 х 1-3 см, плътно, цилиндрично или слабо разширено в основи.а, жълто кафяво или с цвета на шапката, ивичесто-влакнесто.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори от началото на лятото до края на есента (VI-X1). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние, сушена или консервирана.

Обикновена масловка, Истинска масловка, Боровка ( Ядлива гъба )

5

Описание. Шапката 4—12 см в диаметър, при най-младите екземпляри полусферична, по късно разперена до почти плоска, със слабо издута връхна част, жълто кафява, маслинено кафява или кестеняво кафява. Повърхността гола, гладка, дебело слизеста, лъскава, с лесно отделяща се кожица. Ръбът в млада възраст подвит навътре и сраснал с пън чето посредством бледовиолетово ципесто частично покривало, по-късно изправен, целокраен, равен, понякога с белезникави до бледовиолетови парцалести остатъци от частичното покривало.

Месото меко, бяло или жълтеникаво, при нараняване не променя цвета си.

Тръбичките сраснали с пън чето, лесно отделящи се от месото, жълти, с много малки (до 0,5 мм) кръгли или ъгловати пори със същия цвят. Спорите удължено елипсоидни, гладки, бледожълти 8—10 х 3—3,5 мк Споровият прашец охрено кафяв. Пън чето 5—10 х 1—2 см, плътно, цилиндрично, с бял или виолетов ципест пръстен в горната част — остатък от частичното покривало, жълто, над пръсте­на по-бледо, под него кафеникаво, с кафяви брадавички по повърхността. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни (най-често млади) гори от края на пролетта до късна есен (VVX1). Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и гъ­бен аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана, след обелване на кожи цата на шапката .

Зърнеста масловка ( Ядлива гъба )

3

Описание. Шайката 3—10 см в диаметър, при младите екземпляри по­лусферична, по-късно разперена до почти плоска, жълтеникава, жълто кафява до червено кафява. Повърхността гладка, гола, слизеста, лъскава с лесно отделяща се кожица. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, целокраен, равен. Месото меко, крехко, бяло или жълтеникаво, при нараняване не променя цвета си. Тръбичките дълги до 10 мм, сраснали с пън чето, белезникави до жълти, с малки закръглени или ъгловати пори със същия цвят, отделящи в млада въз­раст капчици бял сок. Спорите продълговато елипсоидни, гладки, бледожълти, 8—10 х 2—4 мк.

Споровият прашец жълто кафяв. Пън чето 5—8 х 1—2 см, плътно, цилиндрично, под шапката белезникаво до жълто, към основата жълто кафяво, с жълти до кафяви брадавичи (гранули) по повърхността. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни (най-често млади) гори от началото на лятото до края на есента (VI—XI). Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и гъ­бен аромат. Употреба. В свежо състояние или консервирана, след обелване на кожицата на шапката.

Кравешка масловка, Кравешка гъба ( Ядлива гъба )

2

Описание. Шапката 3—12 см в диаметър, при младите екземпляри полусферична, по-късно разперена до почти плоска, жълто розова до червеникаво кафява. Повърхността гладка, гола, слизеста. Ръбът в млада възраст подвит навътре, по-късно изправен, целокраен, вълнообразен. Месото тънко, меко, жилаво, бяло или бледожълто, при нараняване слабо почервенява. Тръбичките дълги до 10 мм, сраснали с пън чето или слабо низбягващи по него, трудно отделящи се от месото, сиво жълтеникави до маслинено кафяви, с широки ъгловати пори със същия цвят.

Спорите продълговато елипсоидни или вретеновидни, гладки, бледожъл­ти, 7—10 х 3—4 мк. Споровият прашец жълто зеленикаво кафяв. Пън чето 2—10 х 1—2 см, плътно, жилаво, цилиндрично, слабо изтъняващо към основата, едноцветно с шапката или малко по-светло. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолист­ни гори през лятото и до края на есента (VII—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аро­мат, но с по ниско качество от обикновената масловка. Употреба. В свежо състояние или консервирана.

Брезова манатарка, Брезовка ( Ядлива гъба )

1

Описание. Шапката 4-12 см в диаметър, при младите екземпляри полусферична, по-късно разперена до плоско изпъкнала, силно варираща по цвят —  охрена, маслинено кафява, сиво кафява до саждивочерна. Повърхността гола, гладка, понякога набръчкана, кадифена. Ръбът изправен, равен, целокраен, понякога плитко насечен. Месото дебело, меко, бяло, при нараняване потъмнява (особено при суше­не и готвене). Тръбичките свободни от пън чето, дълги 10—30 мм, лесно отделящи се от месото, първоначално белезникави, по-късно сиви, с малки кръгли пори със съ­щия цвят. Спорообразуващата повърхност пръстеновидно вдлъбната около пън чето. Спооите елипсоидни или вретеновидни,гладки, бледожълти, 10 20×5-7 мк. Споровият прашец зеленикаво кафяв. Пън чето 8-15 х 1-3 см, плътно, твърдо, цилиндрично или слабо разши рено към основата (обратно бухалковидно), лесно отделящо се от шапката, първоначално белезникаво, по-късно сиво, по цялата дължина покрито с кафя ви до черни люспи.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни гори, най-често под брези от началото на лятото до края на есента (V1-X1). Вкусови к а ч е с т в а. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана.