Всичко за Гъбите

Описание. Шапката 5—15 см в диаметър, при най-младите екзем­пляри почти сферична, по-късно разперена до плоско изпъкнала, жълто оран­жева до оранжево червена. Повърхността гладка, гола или фино кадифена, суха.

Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, равен, плитко на­сечен, понякога парцалесто накъсан.

Месото дебело, меко, бяло, при нараняване се оцветява в розово, виолето­во до сиво черно. Тръбичките свободни от пън чето, дълги 20—35 мм, лесно отделящи се от месото,бели до сиви, с малки кръгли пори със същия цвят. Спорообразува­щата повърхност пръстеновидно вдлъбната около пън чето. Спорите продълговато елипсоидни до вретеновидни, гладки, бледожълти, 13—17 х 4—5 мк. Споровият прашец маслинено кафяв. Пън чето 6—15 х 1,5—3 см, плътно, твърдо, цилиндрично или слабо разширено към основата (обратно бухалковидно), белезникаво, при наранява­не се оцветява бледовиолетово до сиво черно, по цялата дължина покрито с ка­фяви до черни люспи.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни гори, най-често под бреза, трепетлика, топола от началото на лятото до края на есента (VI—XI).

Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и гъ­бен аромат.

Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана.

Описание. Шапката 5—10 см в диаметър,при младите екземпляри полусферична, по-късно разперена до плоско изпъкнала, оранжево кафява, канепено кафява до кестеняво кафява. Повърхността гладка, фино кадифена, при най-старите екземпляри гола и ;лабо лъскава, суха. Ръбът тънък, вълнообразен, целокраен.

Месото твърдо, крехко, бяло, при нараняване не променя цвета си. Тръбичките дълги до 9 мм, свободни от пън чето, бели до светложълти, с малки, кръгли, бели до бледожълти пори. Спорообразуващата повърхност при нараняване не посинява. Спорите яйцевидни или широко елипсоидни, гладки, безцветни, 8—12 х 4—6 мк. Споровият прашец бледожълт. Пън чето 5—7 х 2 —3 см, плътно, твърдо при старите екземпляри с кухини (кавернозно) или изцяло кухо, обратно бухалковидно до почти цилиндрично, едноцветно с шапката или по-бледо, с фино кадифена повърхност. Местообитание и сезонност. Расте върху песъчливи почви в широколистни и смесени гори от средата на лятото до края на есента (VI—XI).

Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и гъ­бен аромат.

Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана.

Описание. Шапката 5—15 см в диаметър, при младите екземпляри полусферична, по-късно разперена до плоско изпъкнала, бледожълта, сиво жълто зеленикава до жълто кафява. Повърхността гладка, фино кадифена, суха. Ръбът изправен, вълнообразен, целокраен. Месото дебело, твърдо, бяло, при нараняване бързо посинява. Тръбичките дълги до 10 мм, свободни от пън чето, бели, по-късно бле­дожълти, с малки, кръгли, бели до бледо жълтеникави пори. Спорообразуваща та повърхност при нараняване посинява.

Спорите яйцевидни до широко елипсоидни, гладки, безцветни, 9—15 х 5—6 мк. Споровият прашец бледожълт. Пън чето 4- 10 х 2—4 см, твърдо, с кухини (кавернозно), обратно бухалковидно, по-рядко цилиндрично, с белезникав пояс в гората част и едно­цветно с шапката в долната, при нараняване посинява. Местообитание и сезонност. Расте върху песъчливи почви в широколистни, иглолистни и смесени гори през цялото лято до късна есен (VI-XI).

Вкусови  качества. Добра ядлива  гьба с   приятен   вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние или консервирана.

Описание. Шапката 8—20 см в диаметър, при младите екземпляри поч­ти сферична, по-късно разперена и по-плоска, белезникава, сребристо сива до сиво зелена.  Повърхността гладка, суха, фино кадифена, понякога набръчкана. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, равен или сла­бо вълнообразен, целокраен. Месото дебело, твърдо, бяло или жълтеникаво, при нараняване бързо посинява. Тръбичките първоначално къси, по-късно дълги до 25 мм, почти свободни от пън чето, лесно отделящи се от месото, жълти до жълтозелени, с малки, кръг­ли, оранжево червени до кървавочервени пори. Спорообразуващата повърхност при нараняване бързо посинява. Спорите късо елипсоидни, гладки, жълти, 11—15 х 4—6 мк. Споровият пра­шец маслиненозелен.  Пън чето 4—15 х 3–Т0 см, плътно, при младите екземпляри дебело почти колкото шапката, късо, сферично до яйцевидно, по-късно обратно бухалковид­но, задебелено в основата, под шапката лимонено жълто, надолу жълточервено, с по-тъмночервена релефна мрежа по повърхността. Местообитание и сезонност. Расте върху варовити почви в широколистни, икяояистни и смесени гори от средата на лятото до края на есента (VII-XI).

Внимание! Отровна! Сходни  видове: Огнена манатарка (Boletus luridus). Обикновена манатарка    (Boletus edulis) Червеностъблена   манатарка (Boletus erythropus) ■

Описание. Шапката 6—15 см в диаметър, при младите екземпляри полусферична, по-късно разперена и по-плоска, жълточервена, розовочервена или червено кафява. Повърхността гладка, фино кадифена, суха, матова. Ръбът изправен, целокраен, слабо вълнообразен. Месото дебело, плътно, бледожълто до интензивно жълто, при нараня­ване много слабо посинява. Тръбичките до 30 мм дълги, почти свободни от пън чето, лесно отделящи се от месото, златожълти, с малки закръглени до ъгловати пори със същия цвят, които при нараняване много слабо посиняват. Спорите елипсовидни или вретеновидни, жълтеникави, 10—16 х 4-5 мк. Споровият прашец жълто зелено кафяв. Пън чето 5—13 х 3-6,5 см, дебело, плътно, яйцевидно до обратно бухалковидно, по-рядко цилиндрично, лимонено жълто, към основата с червеникав оттенък, със слабо изразена по-тъмна мрежа по повърхността. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широ­колистни гори от началото на лятото до края на есента (VI—X).

Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и гъ­бен аромат.

Употреба. В свежо състояние, сушена или консервирана.

Описание. Шапката 5—20 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разперена и по-плоска, червено кафява, маслинено кафява до кафяво-черна. Повърхността кадифено-влакнеста, гладка, суха.

Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, целокраен, ра­вен или слабо вълнообразен.

Месото дебело, твърдо, жълто, при нараняване веднага посинява. Тръбичките дълги 10-20 мм, свободни от пън чето, жълти до маслинено жълти, с малки закръглени или тъпо ъгловати, оранжево червени до кървавочервени пори. Спорообразуващият слой при нараняване бързо посинява. Спорите вретеновидни, гладки, жълтеникави, 12—18 х 4-6 мк. Споровият прашец маслинено кафяв. Пън чето 5—15 х 2-5 см, дебело, твърдо, плътно, първоначално яйцевид­но, при развитите екземпляри обратно бухалковидно, под шапката жълтени­каво, в средната част жълто оранжево, към основата кафеникаво, с фини черве­ни люспи по повърхността (червено пунктирано), но без релефна мрежа. При нараняване пън чето бързо посинява.

Местообитание и сезонност. Расте от края на пролетта до края на есента (V-XI) в широколистни, иглолистни и смесени гори. Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние или консервирана.

Описание. Шапката 6-25 (40) см в диаметър, при младите екземпля­ри полусферична, по-късно разперена до плоска, силно варираща по цвят – от белезникава до тъмносиво кафява. Повърхността гола или фино кадифена, гладка или понякога набръчка­на, суха. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, вълнообразен, целокраен. Месото дебело, твърдо (по-късно омеква), бяло, непосредствено под кожицата с нейното оцветяване, при нараняване не променя цвета си. Тръбичките до 30 мм дълги, свободни от пън чето, лесно отделящи се от месото, белезникави, бледожълти до жълтозелени, с малки кръгли пори (до 0,5 мм в диаметър) със същия цвят. Спорите продълговато елипсоидни, гладки, кафяво зеленикави ДЗ— 18×4— 6 мк. Споровият прашец тъмно маслинено зелен. Пън чето 7—20 (25) х 2—10 (15) см, плътно, първоначално сферично или яйцевидно, по-късно обратно бухалко видно , задебелено в основата, понякога почти цилиндрично, охрено до светлокафяво, с бяла релефна мрежа по повър­хността.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори от началото на лятото до края на есента (VI-XI).

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с много приятен вкус и подчертан гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана. Сходен   отровен   вид: Дяволска гъба (Boletus satanas).

Описание. Шапката 5—20 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разперена и по-плоска, бронзова, шоколадено кафява до почти черна. Повърхността фино кадифяна, гладка, суха, матова. Ръбът равен, целокраен, изправен. Месото дебело, твърдо (по-късно омеква), бяло, при нараняване става жълтеникаво. Тръбичките 10—15 мм дълги, почти свободни от пън чето, лесно отделящи се от месото, бели, жълтеникави до жълтозелени, с малки кръгли пори (0,2—0,3 мм в диаметър) със същия цвят.

Спорите елипсоидни, гладки, жълтеникави, \2- 15 х 4-6 мк. Споровият прашец кафяво зеленикав.

Пън чето 10 х2—4(8)см, дебело, плътно, първоначално сферично или яйце­видно, по-късно обратнобухалковидно, задебелено в основата, понякога почти цилиндрично, жълто кафяво или сиво кафяво, с по-тъмна кафява фина мрежа по повърхността. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори от началото на лятото до края на есента (VI-XI).

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с много приятен вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние, сушена или консервирана.

Към този тип гъби принадлежат видовете от семействата Agaricaceae, Boletaceae,  Tricholomataceae, Russulaceae,  Amanitaceae и други. Основната част от видовете гъби които са  включени в определителя , има плодно тяло, съставено от шапка (гугла) и пънче, поради което са известни под името гуглести гъби*. При някои видове пънчето липсва и шапката е прикрепена (при­седнала) направо върху субстрата.

Характерна особеност и важен систематичен белег на гъбите от тази гру­па е наличието или отсъствието на общо и частично покривало.

Общото покривало е ципеста или кожеста торбичка, която обвива цялото плодно тяло на гъбата в най-млада възраст като яйчна че­рупка  (фиг. 3 а). При нарастване на гъбата общото покривало се напуква и раз­късва  (фиг. 3 б), след което една част от него остава в основата на пънчето във вид на калъфче , якичка , брадавичка или люспа  (фиг. Зг; фиг. 4 а, б, в, г), а по горната повърхност на шапката остатъците са във вид на налеп, люспи или брадавички с различна форма , и размери , разположение в  (фиг. Зв).Частичното покривало е ципеста, нишковидна или пая-жиновидна обвивка, която е  в най-млада възраст свързва с ръба на шапката с гор­ната част на пънчето и закрива спорообразуващия слой, разположен върху дол­ната повърхност на шапката. При нарастване на гъбата частичното покрива­ло се разкъсва, и при което централната част от него остава във вид на постоя­нен или изчезващ пръстен в горната част на пънчето (фиг. 3d)

За  спорообразуващия  слой. Които е разположен върху горната (външната) по­върхност на шапката при видовете от клас Ascomycetes  (родовете Verpa, Morchella и други.) или върху долната и повърхност при видовете от разредите Agaricales и Poriales. Спорообразуващият слой на шапките на гъбите от тези два разреда е по повърхността на: пластинки или ламели ( lamellae ) — видове от семействата Agaricaceae,, Tricholomatacea, Russulaceae и др.

——————————————————————————————————————————————————-
(фиг.8 а); тръбички — видове от семействата Boletaceae,   Polyporaceae (фиг. 8 6);

жилки или гънки — видове от семейството Сап1паге11асеае(фиг. 8 г);

шипчета или иглици — видове от семейство Hydnaceae  (фиг. 8 в).

——————————————————————————————————————————————————-

В зависимост от разположението на пластинките, тръбичките, жилките и шиповидните израстъци спрямо пънчето те могат да бъдат: свободни от пънчето, сраснали с пънчето или низбягващи по пънчето (фиг. 9 а, б, в). Ос­вен това те биватхраснали с месото на шапката или лесно отделящисе от него; свободни или сраснали помежду си; широки или тесни, дебели или тънки; и раз­лично оцветени. Отворите на тръбичките (порите) са с различна форма, шири­на и оцветяване и също се използват като систематичен белег. Спорите на гъбите са много дребни — измерват се в микрони (мк) (1 микрон = 0,001 мм) и могат да се наблюдават само под микроскоп !!!. От значение за оп­ределяне на видовата принадлежност на гъбите са : размерите, формата (сфе­рична, яйцевидна, цилиндрична, елипсовидна), повърхността (гладка, брадави-честа, с шипчета) и цветът на спорите. При някои видове гъби спорите пър­воначално са безцветни, а след узряването се оцветяват, което се съпровожда с изменения в цвета на пластинките или спорите .