Всичко за Гъбите

Както вече беше казано, в качеството на субстрат някои гъби използват живи или мъртви тела на насекоми. Съществуват дори специални групи гъби, които в процеса на еволюцията са се приспособили да обитават върху насекоми. Такива са ентомофторовите (разред Entomophthordes) от низшите гъби и лабулбениевите (разред Labulbeniales) от торбестите гъби. Широко са известни като насекомоядни няколко вида от другите групи гъби (торбести и несъвършени). Към тях се отнасят от торбестите Cordiceps и други представители на разред Hypocreales, а от несъвършените – представители от родовете Beauveria, Spiceria, Cephalcspcrium, Isaria, Verticillium и някои други. В последно време се установиха като насекомоядни също така гъби от родовете Aspergillus, Fusarium и др.
Бяла мюскардина. Тази гъбна болест по много насекоми както полезни, така и вредни, се предизвиква от гъбата Beauveria bassiana. Особено силно тя напада гъсениците на копринената пеперуда, цвекловия хоботник и житната дървеница.
В отделни случаи епизоотии от бялата мюскардина по насекомите са отбелязани в естествени условия, във връзка с което учените са обърнали внимание на организма, причиняващ това заболяване, изучили са биологията му и са предприели опити за изкуственото му размножаване в лабораторни условия и последващото му използване в борбата с вредните насекоми. Тези опити са се увенчали с успех по отношение на цвекловия хоботник в Украйна, на житната дървеница в района на Северен Кавказ и Поволжието, на крушовата оса в Крим и на боровата подкорова дървеница в Централния черноземен пояс.
Розовата и зелената мюскардина нападат други вредни насекоми и се предизвикват от гъби, принадлежащи към родовете Spicaria, Tarichium и др.
Гъбни болести по щитоносните и лъже щитоносните въшки. Щитоносните и лъже щитоносните въшки са насекоми, повреждащи културните Т растения. В някои случаи те се нападат от гъби от редовете Ccrdyceps, Cephalcspcrium и Acnersonia.
Успешен опит за използването на гъбата Ccrdyceps clavulata в борбата с лъже щитоносната въшка по обикновената леска (Ccrylus avel-lana) е бил проведен в Азърбайджан, където смъртността на неприятеля е достигала 85-98%. Авторът нееднократно е намирал гъсеници на различни пеперуди, заразени от родствената гъба Cordyceps militeris.
При използването на гъбата Cephalcspcrium lecanii за борба с восъчната лъже щитоносна въшка по цитрусовите култури в Аджария са загинали до 65% от въшката. Гъбата Aschersonia aleurcdes поразява 100% американската белокрилка в Аджария и Абхазия и практически се използва за борба с нея.

Гъбите растат навсякъде; те може да се намерят на полето и в гората, в пустините и в планините, в почвата и във водата. Техните зачатъци – спорите – в огромни количества витаят във въздуха, понякога въздушните течения ги издигат на 10 км и повече височина и ги отнасят на стотици километри.
При изследването с балони-сонди на разредената надоблачна атмосфера, пронизвана от мощни космични лъчи, на височина 33 000 м били установени спори на бактерии и плесенови гъби.
Ако стерилно петриево блюдо с хранителна среда се подържи открито няколко минути при всякаква обстановка, на повърхността на хранителната среда заедно с частиците прах и бактериите ще полепнат и микроскопично малките спори на много гъби, които след известно време ще се развият в забележима с невъоръжено око гъбичина-памуко-образни или кадифени възглавничковидни или плоски колонии с различен цвят и големина до няколко сантиметра в диаметър. В помещенията, особено в промишлените (текстилни и други) замърсеността на въздуха с гъбни спори, разбира се, е по-голяма, отколкото на открито и особено високо в планините.
Спорите на гъбите, обитаващи почвата, заедно с праха се разнасят от вятъра и попадат във водоемите, върху храната, в дихателните органи и върху кожната покривка на човека и животните, по повърхността на различни растения. При това те могат да предизвикат различни заболявания.
На много от нас се е случвало да наблюдават плесенясали продукти – хляб, консерви, мляко, кашкавал и др., понякога дори мастило, – или пък покрити с тъмни петна стени във влажна квартира. Всички тези плесени са гъби.
„Въздишащото“ хлебно тесто, ферментиращата бирена мъст или „врящата“ скорбялна маса, към които е прибавена мая – всичко това са прояви на жизнената дейност на присъстващите там гъби, тъй като маята съдържа дрожди, а дрождите са гъби.
Известни са случаи на развитие на плесенова гъба на повърхността на концентрирана сярна киселина, в изтичащия от стъблените рани дървесен сок и смола.
Изобщо гъбите обитават навсякъде. Трудно е да се посочи място на земята, където гъбите да не намерят условия за развитието си. Те са разпространени от зад полярните области до знойните тропици. Известни са във всички части на света.
Не е изключена възможността дори на Марс и Венера, където температурните условия и атмосферното налягане отговарят на изискванията на живите същества, сред другите низши растения да се срещат и гъби.
Днес е трудно да се намери отрасъл на народното стопанство, в който гъбите да не играят в една или друга степен отрицателна или положителна роля. За това спомага не само тяхното широко разпространение, но и изключителната им издръжливост. Така лабораторните опити са показали, че дрождите издържат налягане от 8000 атм. Различните видове лъчения, десетки и стотици пъти превишаващи смъртоносните дози за някои топлокръвни животни, се оказват неефикасни в борбата срещу редица вредни гъби. При лабораторни условия спорите на хербаризираните образци от гъби не губят своята жизнеспособност в отделни случаи до 20 и повече години.
Гъбите – това са гиганти, които превишават понякога дори най-едрите дини, а в отделни случаи достигат до един метър в диаметър, това са и извънредно дребни, почти невидими организми, които може да се различат само под микроскоп и се забелязват с просто око само когато е струпана маса от мицел или спори.
Гъбите – това са особен тип растения (Fungi), несъдържащи хлорофил, поради което те обикновено нямат зелен цвят и са неспособни самостоятелно (подобно на висшите цветни растения, папратите, мъховете и водораслите) да усвояват въглероден двуокис от въздуха и да създават нужните им хранителни вещества. Или, както казват учените, те не са автотрофи, а хетеротрофи.
В процеса на еволюцията хетеротрофите са се приспособили да усвояват готови органични съединения, както животните, които също се хранят за сметка на вещества, съдържащи, се в растенията или животните.
Хетеротрофните растения, които се хранят с вещества от мъртви организми, се наричат сапрофитни, а за сметка на живи организми – паразити.
Между гъбите също има сапрофитни и паразити. Рязка граница между тези категории обаче няма. Известни са много видове гъби, които, като прекарват част от жизнения си цикъл в паразитно състояние, го завършват сапрофитно или може да бъдат култивирани извън живия организъм, върху изкуствени хранителни среди (факултативни сапрофитни), и обратно, първоначално сапрофитни, някои гъби могат да преминават към паразитен начин на живот (факултативни паразити). Те също лесно се отглеждат върху изкуствени хранителни среди. Съществуват обаче и така наречените облигатни паразити, (пълни паразити) които не могат да се развиват извън нападнатия от тях организъм.

За да се разбере по-лесно как гъбите осъществяват своето хетеротрофно хранене, необходимо е да се запознаем с техния строеж.
Между гъбите има форми, приспособени да живеят във вода. Като по-древни, те са най-примитивни по строеж; това най-често са едноклетъчни организми. С възникването на континентите естествено са започнали да възникват сухоземни форми гъби, рязко отличаващи се от водните по своя по-сложен строеж; в преобладаващите случаи това са много клетъчни организми. Досега между гъбите са се запазили преходните им форми: спорите не са загубили способност при влажни условия да прорастват, като образуват
подвижни зооспори, които активно плуват във водата с помощта на камшичета или реснички, а при по-сухи условия да прорастват вече с обикновен кълн.
Гъбите се характеризират със своеобразен строеж. Със съвсем малко изключение основното им тяло е гъбичина, или мицелът, състоящ се от преплетени гъбни нишки – хифи. При най-просто устроените водни гъби, или гъбите – водорасли (фикомицетите), тялото на всеки индивид е представено от една клетка, свободно предвижваща се във водата с помощта на едно или две камшичета. Има форми, които се характеризират със зачатъчен мицел във вид на слаби нишковидни израстъци от обвивката на тяхната клетка (микохитридиевите гъби). В по-голяма степен сред фикомицетите са представени гъбите, чийто мицел е вече добре развит, но е без преградки като едноклетъчен. Всички посочени по-горе форми се отнасят към така наречените низши гъби. Преобладаващата част от гъбите обаче има напълно развит, многоклетъчен мицел. Това са вече висшите гъби.
В повечето случаи дебелината на гъбните нишки (хифите) не надвишава 5-6 м. (1 м, – микрон = хилядна част от милиметъра).
Гъбите се хранят посредством осмоза с помощта на мицелните хифи, които през обвивката на своите клетки всмукват органични вещества от субстрата, т. е. от средата, върху която растат. Самият мицел може да бъде частично потопен в субстрата (ендофитен мицел), а основната му маса във вид на рехаво преплетени хифи, спороносци или плодни тела (плодоношения) обикновено се образува във въздушната среда над субстрата (екзофитен мицел). Наред с това са известни гъбни форми, при които плодните тела са потопени в субстрата. Това например се отнася за подземните форми, при които и мицелът, и плодните тела се образуват в почвата.
Разбира се, смукателната функция се изпълнява от потопената в субстрата част на мицела. При някои низши гъби всмукващата част на мицела по външен вид дори напомня брадеста коренова система при висшите растения и носи названието ризоиди.
При паразитните гъби мицелът е разположен обикновено в нападнатия организъм. Така например в растенията гъбните хифи минават по междуклетъчните пространства и понякога се простират през цялото растение от долу до горе. В такива случаи се казва, че гъбата притежава дифузен мицел. Растенията, нападнати от дифузния мицел на паразитната гъба, обикновено са по-ниски, леко деформирани и носят на повърхността си в зависимост от вида на болестния причинител един или друг тип спороношение.
Гъбите се хранят с помощта на смукала, които излизат от междуклетъчните хифи и проникват в поразените клетки, като имат различна форма в зависимост от вида на гъбата. При междинните по степен на паразитизъм гъби мицелът също е разположен главно в субстрата, обаче например в растенията хифите минават не в междуклетъчните пространства, а през клетките (като ги пронизват). За да проникне-в клетката на растението-гостоприемник, хифата на паразита въздейства на клетъчната обвивка със своите ферменти. Хаустории в този случай не се образуват и осмозата на хранителните вещества се осъществява чрез цялата повърхност на потопените в субстрата хифи.
Със своите ферменти полупаразитната гъба не само разтваря обвивката на клетките на растението-гостоприемник, благодарение на което прониква в тях, но и обикновено ги убива, след което усвоява съдържащите се в тях хранителни вещества. Следователно, след като проникне в тях като паразит, гъбата се храни за сметка на убитата от нея клетка като сапрофит.
Установено е, че колкото по-силно са изразени сапрофитните свойства на гъбата, толкова по-голям комплект от ферменти тя притежава, което й позволява да се заселва върху различни субстрати и да ги усвоява като източник на хранене. Някои сапрофитни гъби имат свойството да изработва, около 20 различни фермента, чийто състав може да бъде непостоянен и да се мени в зависимост от субстрата.
Обратно, колкото по-силно са изразени паразитните свойства на гъбата, толкова по-малък комплект от ферменти тя притежава, поради което може да напада само ограничен брой субстрати, като се стига чак до отделни сортове растения. Такава приспособеност към строго определени субстрати се нарича специализация, а паразитната гъба тясно специализирана. Специализацията при гъбите понякога достига до крайност: известна е приспособеността на гъбите дори към определени органи на растенията. Това явление е познато като органотропност.
За субстрати на гъбите служат предимно обекти от растителен произход – преди всичко висши растения,, водорасли, доста често – самите гъби, по-рядко – мъхове и лишеи. Още по-рядко, като субстрати служат животни (бозайници, птици, риби, насекоми, червеи, първаци и т. н.).
Както беше вече отбелязано, за субстрат на гъбите може Да служат и разтвори от минерални вещества. Такава невисока взискателност на много гъби към субстратите се използва в науката за получаването им в чиста култура върху изкуствени хранителни среди, съставени от комплекс от минерални и органични вещества, или върху естествени-субстрати (стерилни парченца от клубени, корено плоди, зърна от житни и пр.).
За развитието си гъбите имат нужда от влага. Дори устойчивите против засушаване форми гъби, приспособени да растат в горещите пустини, не могат да се развиват при пълно отсъствие на вода. Обикновено обаче гъбите се развиват масово в мокрите, влажните и сенчестите места. Ето защо техни любими местообитания са горите, гъсталаците, гъстият тревостой от диви и културни растения, влажната почва, богатите с органични вещества водоеми.
Втори фактор в тяхното развитие е топлината. Ниските и високите температури забавят растежа на гъбите, а някои високи температури (от 40°С и по-високи) са критични, тъй като повечето гъби загиват от тяхното въздействие.
Благоприятно съчетание на температурата и влажността обуславя масовото развитие на гъбите. При това, когато върху растенията се развиват паразитни форми от гъбите, избухва масово заболяване – епифитотия. Обратно, при съчетаване на неблагоприятни фактори развитието на гъбите се потиска.

Гъбите се размножават главно с помощта на различни видове спори. В повечето случаи един индивид от гъбните организми образува десетки хиляди и дори милиони, а понякога и стотици милиони спори. Много от гъбите през вегетационния период могат да дадат няколко генерации (поколения), размножаващи се в геометрична прогресия, а за някои гъби освен това е характерно явлението плеоморфизъм, т. е. възможност да образуват в цикъла на развитието си няколко форми и стадии на спороношение, всяка от които се размножава масово. Ако се вземе под внимание и фактът, че при повечето гъби освен обикновеното безполово съществува още и полово възпроизвеждане, а също така способност към вегетативно размножаване, трябва да се признае, че общата репродуктивна способност на гъбите се изчислява буквално с астрономически цифри. Достатъчно е да се каже, че в 1 г градинска почва се съдържат до 100 000 и повече спори и други зачатъци на гъби (микроскопични склероции, зимуващи спори и др.).
Спорите могат да се образуват в зооспорангий или спорангий, върху спороносци, в специални клетки – торбички, или асци и т. н.
Разклоненията на мицела, върху които се образуват спори, се наричат спороносци.
При низшите водни гъби (фикомицетите) основен тип на спороношение е зооспорангият, от който излизат голямо количество зооспори. При низшите гъби, способни да живеят при сухи условия, се образуват или зооспорангии (при някои оомицети), или спорангии, т. е. споровместилища, в които се формират неподвижни спори (при зигомицетите), или пък конидии, т. е. спори, които прорастват чрез хифен кълн (предимно при мукоровите гъби от зигомицетите.
При висшите гъби се наблюдават 3 основни типа спороношение;
а) торбичка (или аска), в която се образуват спори в количество, кратно на две, предимно 8 (торбести гъби);
б) базидий, върху който се образуват обикновено 4 външни едноклетъчни спори, разположени на особени крачета – стеригми (базидийни гъби).
в) конидионосец, в повечето случаи носещ външни конидии (спори), разположени поединично или на групи, събрани в главички, в гроздове или във верижки. При това самите конидионосци може да бъдат прости или разклонени, единични или събрани в снопчета (при несъвършените гъби).
В случаите, когато снопчетата се разрастват на ширина, се образуват своеобразни възглавнички – туфички; ако снопчетата се разрастват на височина, те носят названието коремни; ако пък слоят от конидионосци е сферичен и потопен в субстрата, където се образува почти затворено вместилище във форма на гърненце с малък отвор, това образувание е вече плодоношение и в този случай се нарича пикнидий.
Плодоношение, или плодни тела се срещат и при други гъби. При много от торбестите гъби те най-често напомнят пикнидиите и се наричат перитеции (затворени плодни тела); ако плодните тела са отворени, наричат се апотеции, както е при смръчкулата или бучката. При базидийните гъби плодните тела имат най-разнообразна форма; разпростряна по субстрата, сферична, гуглеста на краче, копито образна като при праханите, кораловидна и пр.
При базидийните гъби, както и при торбестите, съществуват затворени и отворени плодни тела. Разликата между тях е само в това, че в единия случай спороносният слой се образува в плодовместилището, а в другия – на повърхността на плодното тяло.
Според типа на спороносците спорите биват зооспори, спорангиоспори, аскоспори, базидиоспори и конидии.
В повечето случаи спорите имат кръгла или овална форма, но се срещат нишковидни, пръчковидни, бухалковидни, звездовидни и др., безцветни или оцветени. Всички те са микроскопични и в зависимост от вида на гъбата размерите им варират от 3 до 200 м(микрона). Ако размерът на спорите се приеме средно 20 м.(микрона) в диаметър, това значи, че в обема на главичката на топлийка ще се съберат 150 000. Зооспорите, спорангиоспорите и базидиоспорите са винаги едноклетъчни. Аскоспорите и конидиите биват едноклетъчни и много-клетъчни.
Както вече се отбеляза, освен да образуват спороносци и спори гъбите обикновено притежават способност да се размножават вегетативно. Най-често това става при неблагоприятни условия на развитие. Така при недостиг на влага, хранителни вещества или въздействие на други неблагоприятни фактори гъбата може да образува хламидоспори, геми, склероции, ризоморфи и други приспособления за своето запазване, размножаване или разпространяване в пространството (пропагативно размножаване).
Без да се впускаме тук в по-подробна характеристика на всички посочени приспособления за вегетативно размножаване при гъбите и като отпращаме интересуващите се от тези въпроси към специалните учебници и ръководства по микология, ще кажем само, че всички те представляват видоизменения на гъбните нишки (хифите) или на тяхната съвкупност – мицела. В едни случаи това са едноклетъчни късчета хифи, отделени от останалите клетки с дебела обвивка (хламидоспори), в други това са плътни плетеници от мицел във вид на топчести, овални, до 1 см дълги (склероции) или шнуровидни, до 1 м дълги (ризоморфи) образувания, чийто външен слой като че се превръща в плътна тъмно оцветена коричка или обвивка. Склероциите на гъбите може да се сравнят с клубените, тъй като освен чисто външното сходство с тях те също служат за вегетативно размножаване. Някои гъби образуват микросклероции, съставели от неголям брой клетки.
С настъпването на оптимални условия тези образувания отново прорастват, като дават изходните форми.
Същата функция при гъбите изпълняват и органите на половото възпроизвеждане. При различните групи гъби половият процес е различно представен.
При низшите гъби той обикновено е добре изразен при повечето несъвършени гъби, обратно, напълно отсъства. Част от гъбите, особено базидийните, се характеризират със скрит (апогамен) полов процес-когато не се образуват специални полови органи, а става сливане на протоплазма-та и ядрата на две клетки. Въпреки това в резултат на такъв полов процес настъпва обновление на организма, унаследяване на признаците на родителските форми, разпадане и появяване на нови признаци и пр.
При гъбите, както и при някои висши цветни паразити, се среща явлението разделнополовост на индивидите (хетеротализъм) и
двуполовост (хомотализъм). В случаите на хетеротализъм при гъбите може да се кръстосват различни форми и да се получават хибриди, отличаващи се от изходните родителски форми, което дава възможност съзнателно да се използва този прийом за получаване на нужни на човека свойства на гъбите.
Практически е възможна хибридизацията на главни, ръжди, дрожди и други торбести гъби и някои фикомицети.
Трябва да се отбележи, че подобно на причинителя на маларията, който паразитира в човешкото тяло, а след това в комара, някои плеоморфни ръжди също прекарват част от своя цикъл на развитие отначало върху едно растение-гостоприемник, а следващите стадии – върху друго. Такова явление при гъбите носи названието разнохазайност (хетереция).
В пространството гъбите се разпространяват по посочените по-долу начини.
Вече беше отбелязано, че някои гъби могат да образуват мицелни върви, или ризоморфи, с чиято помощ например къщната гъба, пънчушката и цяла редица други гъби преминават на нови участъци, където се развиват, заемайки по такъв начин все нови и нови територии. При отделни видове мукорови гъби се образуват така наречените столони, подобни на ластуните при ягодата. Чрез тях гъбата се разпространява в пространството и като се „вкоренява“ на нови места, отново се развива там.
Мукоровата гъба Pilobolus притежава свойството да „изстрелва“ спорите си на разстояние до 1-2 м. По аналогичен начин при някои торбести гъби в резултат на набъбването на слоя от спороносци (вследствие на осмотичното поглъщане на вода) н на взаимното им свиване спорите със сила се изхвърлят от асците на значително разстояние. Това е активен начин на разпространяване.
Гъбите могат да се разселват и пасивно с помощта на вятъра, влагата, човека, различните животни, включително и насекомите.
Някои гъби образуват ярко оцветени плодни тела, притежаващи при това мирис на мърша (някои субтропични базидийни гъби), или пък отделят леплива и сладка течност, богата със спори (например причинителят на моравото рогче по житните и антракнозите по растенията, ръждите с техния спермогониален нектар и др.), което привлича насекомите, пренасящи спорите на гъбите.
В своето приспособяване към тези или онези гостоприемници (растения или животни) паразитните гъби в процеса на естествения отбор са си изработили такива свойства, които им позволяват да съществуват при същите условия, които изисква или създава гостоприемникът. Така за развитието на гъбите, паразитиращи в тялото на топлокръвни животни, оптималната температура е 37 С, т. е. температура на техния гостоприемник, докато при повечето от останалите гъби тя е в интервала 20-250.

Гъбите, както и останалите живи същества, са приспособени към околните условия.
Животът им при несходни условия, в различни географски зони и върху различни субстрати е станал причина за възникването на вътрешновидови форми в рамките на един вид. Съществуват екологични, географски, специализирани и други форми. Най-голямо практическо значение има формите, приспособени да паразитират върху растения от определени родове или видове. При това формата на един вид гъба, нападаща например пшеницата, не е в състояние да заразява овеса или обратно. Това се използва от човека за създаване на рационални сеитбообращения и редувания на културите. В рамките на специализираните форми има освен това физиологични раси, приспособени да заразяват само определени сортове културни растения. Във връзка с това възниква необходимостта отново да се създава устойчив, към дадена раса сорт или периодически да се заменят неустойчивите сортове с устойчиви.
Възникването на нови форми при някои гъби се подпомага от наличността при тях на хетероталичен полов процес, при който е възможно естествено кръстосване на рязко различни по своите свойства форми гъби от един вид и възникването в резултат на това на хибриди, отличаващи се от изходните родителски форми със своята способност да заразяват растенията.
При несъвършените гъби, повечето от които напълно са загубили възможността си за полово размножаване, половият процес като че ли се замества от явлението хетерокариозис, т. е. от своеобразна вегетативна хибридизация, при която става срастване на клетките от хифите на различните форми гъби и дори смесване на съдържащата се в тях протоплазма, без при това да настъпва сливане на ядрата (кариогамия). По това обстоятелство хетерокариозисът се отличава от половия процес. В резултат на хетерокариозиса обаче също възникват нови форми гъби.
При гъбите са известни още мутации (резки внезапни изменения), които възникват под влияние на някакви силно действащи фактори (слънчево или ултравиолетово облъчване, третиране с някои химични реактиви и т. н.). Образуващите се при това мутанти гъби съществено се отличават по свойствата си от изходните форми и възникналите нови свойства се унаследяват в поколенията.
Най-сетне за всички гъби е свойствена в една или друга степен адаптация, т. е. постепенно привикване, бавно приспособяване към нови условия (екологични, към нови видове и сортове растения, към фунгициди и т. н.), вследствие на което също се създават форми гъби с нови свойства, които се затвърдяват в потомството.
Обратно, някои от ново образувалите се форми постепенно умират вследствие на неприспособеността си към околните условия, по силата на което в непрекъснатия ред от гъбни форми се образуват т. нар. хиатуси (разриви, провали). В резултат на тях старите видове като че ли се разпадат на нови, отличаващи се помежду си не само по свойства, но и по морфологични признаци. Тези новообразувани форми често са несъвместими и във физиологично отношение, т. е. не са способни към хибридизация, което заедно с другите критерии е указание, че те принадлежат вече към самостоятелни нови видове.
Всички еволюционни превръщания, с изключение на мутациите, протичат при гъбите обикновено за много дълъг период от време, който понякога се изчислява със стотици и хиляди години. В резултат на това типът гъби в своя състав е претърпял превръщане от най-простите едноклетъчни (а понякога и неклетъчни, от типа на филтруващите се вируси) форми до сложните, по строеж и големи по размери висши гъби.
Едноклетъчните гъби могат да се разглеждат и като начални, най-древни и примитивни ферми, и като резултат от вторично опростяване, свързано с паразитния начин на живот.
Така например много от най-простите фикомицети (гъби-водорасли), в това число и причинителят на гушата по кръстоцветните (Plasmcdicphcra brassicae), са придобили опростена организация във връзка с преминаването им към вътрешно-клетъчен паразитизъм, която достига дотам, че образуват само амебоиди, т. е. голи късчета протоплазма, а след това и спори.

Плодното тяло има размножителни функции – които са на определено място на по­върхността или във вътрешността му се образуват спори, които са попаднали след узряването си при подходящи условия, покълват и дават начало на ми­цел, т.е. възобновяват вегетативното тяло (фиг. 1).

(фиг:1)

Мицелът на гъбите е  съставен от многократно разклонени много клетъчни тънки нишки, наречени хифи. Обикновено той прониква в субстрата ,и  върху който се развиват гъбите : (почва, дървесина, тор и други.), поради което е незабележим. При определени условия някои видове гъби образуват повърхностен мицел, ръстилащ се върху субстрата във вид на паяжиновиден или памуковиден налеп, добре забележим с невъоръжено око. Мицелът на гъбите нараства    радиално от един общ център. В даден момент по периферните му разклонения върху повърхността на субстрата се образуват плодните тела поединично, на групи , туфи или под формата на кръгове, наречени „самодивски кръгове“ („самодивски хорища“). Мицелът на висшите гъби е почти еднакво устроен, поради което идентифицирането им се извършва главно въз основа на морфологичните и анатомичните белези на техните плодни тела.