Всичко за Гъбите

Описание. Шапката 5—20 см в диаметър, първоначално изпъкнала, по-късно плоска, понякога вдлъбната в центъра, сиво кафява до жълто кафява. Повърхността суха, матова, покрита с многобройни, едри, тъмнокафяви, приповдигнати люспи, наредени керемидообразно в концентрични кръгове. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, неправилно вълнообразен, целокраен или понякога насечен. Месото дебело, твърдо, слабо жилаво, белезникаво до сиво кафяво. Шипчегата на спорообразуващия слой нагъсто разположени, дълги 5—10 мм. тънки, крехки, низбягващи по пън чето, първоначално белезникави, по-късно сиви до сиво кафяви. Спорите почти кръгли, фино брадавичести, кафяви, 5—7 х 5—6 мк. Споровият прашец кафяв. Пън чето 3-8 х 1 — 3 см, плътно, твърдо, цилиндрично, гладко, сиво бяло до кафеникаво. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни гори от края на лятото до края на есента (VIII—XI). Вкусови   качества. Добра ядлива  гъба   с приятен  вкус  и гъбен

аромат. Употреба. В свежо състояниие или консервирана само в млада въз­раст (месото на старите екземпляри е жилаво и горчи).

Описание. Плодното тяло 10—30 см широко, туфесто, съставено от ня­колко екземпляра с плътно прилепнали или сраснали шапки и сраснали пън чета. Шапката с неправилна форма, първоначално жълтеникава, по-късно жъл­то червеникава до бледо червено кафява. Повърхността суха, гола, при възрастните екземпляри често неправилно напукана. Ръбът слабо подвит навътре, неправилно вълнообразен, понякога дефор­миран, целокраен или насечен.

Месото дебело, твърдо, крехко, бяло. Тръбичките много къси (1—2 мм), низбяващи по пън чето, сраснали помежду си и с месото на шапката, с малки, кръгли пори, белезникави до бледо­розови. Спорите елипсоидни до яйцевидни, гладки, безцветни, 5—6 х 3—4 мк. Спо­ровият прашец белезникав. Пън чето късо, плътно, дебело, белезникаво, с неправилна форма. Местообитание и сезонност. Расте върху почва, сред мъх в иг­лолистни гори в планинските райони от средата на лятото до късна есен (VII—XI), на туфи и самодивски кръгове. Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние или консервирана, само в млада възраст (старите екземпляри имат грубо и горчиво месо).

Описание. Шапката 5—15 см в диаметър, първоначално звънчевидна, по-късно разперена до почти плоска, слабо изпъкнала или вдлъбната в центъ­ра, пурпурно червена, виолетово червена, червено кафява, при по-старите екзем­пляри жълточервена. Повърхността гладка, покрита с пурпурно червени дребни люспи, суха. Ръбът тънък, силно подвит навътре, при най-старите екземпляри изпра­вен, равен, целокраен или насечен. Месото дебело, твърдо, крехко, жълтеникаво.! Пластинките нагъсто разположени, почти свободни от пън чето, с фино мъхнати ръбове, златистожълти. Спорите широко елипсоидни или яйцевидни, гладки, безцветни, 5—9 х4—6 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 5-10 х 1-2 см, първоначално плътно, по-късно с кухини, твърдо, цилиндрично, обратно бухалковидно, жълтеникаво, плътно покрито с пурпур­ночервени люспи, почти едноцветно с шапката. Местообитание и сезонност. Расте най-често върху пънове от иглолистни дървета или около тях върху почва от края на лятото до края на есента (VIII—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание. Шапката 6—15 см в диаметър, първоначално полусферична или звънчевидна, по-късно разперена до почти плоска, слабо изпъкнала (по-рядко вдлъбната) в центъра, сиво виолетова, кафяво виолетова, при най-старите екземпляри белезникаво виолетова.Повърхността гола, гладка, във влажно време лепкава.Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, вълновиден, целокраен, понякога насечен, тънък.Месото дебело, меко, крехко, бледовиолетово.Пластинките нагъсто разположени, тънки, широки 5—7 мм, лесно отделя­щи се от месото, свободни от пън чето, виолетови (по-късно избледняващи и с кафяв оттенък).Спорите яйцевидни или елипсоидни, с дребно брадавичеста повърхност, жълто розови, 6—8 х4—5 мк.   Споровият прашец сиво розов.Пън чето 4—8 х 1—3 см, плътно, еластично, цилиндрично, с луковично задебеление в долната част, надлъжно набраздено, виолетово до кафяво виолетово, със синьо виолетов памуковиден мицел в основата и върху почвата око­ло нея.Местообитание и сезонност. Расте върху почва предимно в иглолистни, по-рядко в широколистни гори, храсталаци, край пътища, горски поляни през есента (IX—XI). Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и гъ­бен аромат.

Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание. Шапката 2—8 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разперена до почти плоска, понякога със слабо изпъкнало връхче в центъра, сламено жълта, медно жълта до жълто кафеникава, в средата по-тъмна.

Повърхността гладка, гола, слизеста, лъскава. Ръбът в млада възраст подвит навътре, по-късно изправен, равен или слабо   вълновиден, с ясно изразени радиални ребра, целокраен. Месото тънко, меко, крехко, по-късно жилаво, белезникаво до бледо­жълто. Пластинките нарядко разположени, 2—8 мм широки, слабо сраснали с пънчето, първоначално кремавобели, по-късно жълтеникави. Спорите елипсоидни, безцветни, 7—9 х 3—5 мк.    Споровият прашец кремаво бял. Пън чето 4—8 х 0,5—0,8 см, първоначално плътно, по-късно кухо, цилин­дрично, към основата слабо стеснено, жилаво, в най-горната си част под шап­ката охрено жълто, към основата тъмнокафяво, с кадифено влакнеста повър­хност. Местообитание и сезонност. Върху жива или гниеща дървеси­на на широколистни (много рядко иглолистни) дървета през есента и цялата зима (X—III), най-често на туфи. Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и гъ­бен аромат. Употреба. В свежо състояние.

Описание. Шапката 10—20 см в диаметър, фуние видна, с плитка вдлъб­натина или почти плоска, с изпъкнало закръглено връхче в средата, бледо жълто кафява или охрено жълта с розов оттенък. Повърхността суха, гладка, фино кадифена. Ръбът първоначално силно подвит навътре, по-късно изправен, вълнови-ден, целокраен.

Месото дебело, твърдо, бяло до бледорозово. Пластинките нагъсто разположени, силно низбягващи по пънчето, широ­ки 5-7 мм, белезникави до бледо охрено кафяви. Спорите почти кръгли, гладки, безцветни, 5—7 х 4—6 мк. Споровият пра­шец бял. Пън чето 6-15 х 1,5-3 см, плътно, по-късно с кухини,цилиндрично или сла­бо задебелено в долния край, гладко или слабо набраздено в основата, белезни­каво с розов оттенък. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в горски поля­ни, на светли места в широколистни, иглолистни и смесени гори късно през есента (X—XI). Вкусови качеств а/Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание. Шапката 4—10 см в диаметър, при младите екземпляри по­лусферична, по-късно разперена до почти плоска, с добре изразено връхче в средата, охрена, медночервена, ръждивокафява, в центъра тъмнокафява, а към периферията избледняваща. Повърхността суха, с дребни кафяви люспи, при някои от най-старите ек­земпляри почти гола. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством бя­ло до бледолилаво ципесто частично покривало, по-късно изправен, целокраен, равен или слабо вълновиден, често насечен, с добре изразени радиални ребра и с парцалести остатъци от частичното покривало при по-младите екземпляри. Месото тънко, кожесто, бяло до жълтеникаво. Пластинките низбягващи по пън чето, нарядко разположени, 5—12 мм ши­роки, белезникави, кремави, по-късно бледо кафяви с червеникав оттенък. Спорите яйцевидни до елипсоидни, безцветни, 7-10 х 5—7 мк. Споровият прашец бял. Пън чето първоначално плътно, по-късно кухо, жилаво, цилиндрично, в долния край задеблено, с люспеста или влакнеста повърхност и с ципест бял пръстен — остатък от частичното покривало, в горната част белезникаво, а под пръстена жълто до саждиво кафяво. Местообитание и сезонност. Върху жива или мъртва дърве сина (корени, стъбла, клони) на иглолистни и широколистни дървета, често на туфи, рядко поединично, от средата на лятото до късна есен (VII—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен слабокисел и леко тръпчив вкус и слаб гъбен аромат. Месото на старите екземпляри горчи. Употреба. В свежо състояние, сушена или консервирана.

Описание. Шапката 2—7 см в диаметър, при най-младите екземпля­ри полусферична или звънчевидна, по-късно разперена до почти плоска, поня­кога с изпъкнало тъпо връхче в средата, бледожълта до лимонено жълта, в цен­търа оранжева до ръждивокафява. Повърхността суха, гладка, гола. Ръбът първоначално подвит навътре, свързан с пънчето посредством ниш­ковидно частично покривало, по-късно изправен, целокраен, равен, често с ос­татъци от покривалото. Месото тънко, жълто, силно горчиво. Пластинките нагъсто разположени, тесни (2—6 мм), сраснали с пън чето, лимонено жълти, по-късно зеленикави до маслинено черни. Спорите елипсоидни, гладки, бледо кафяви, 6—8 х 4—5 мк. Споровият прашец виолетово кафяв. Пън чето 5—15 х 0,2—0,6 см, кухо, цилиндрично, често извито, в горния край бледожълто с влакнест нетраен пръстен-остатък от частичното покрива­ло, към основата жълто кафяво.

Местообитание и сезонност. Расте върху мъртва, по-рядко върху жива дървесина на широколистни и иглолистни дървета на големи туфи, понякога със сраснали в долната си част пън чета, от пролетта до късна есен (IV-XI). Внимание! Отровна!

Описание. Шапката 5—15 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разперена до почти плоска, често вдлъбната в центъра, белезникава до зелена с различни оттенъци — сиво зелена, жълтозелена, синьозелена до кафяво зелена. Повърхността мрежовидно напукана, грапава, с многобройни брадавици, суха. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, с добре изразе­ни радиални ребра, вълновиден, целокраен или често насечен. Месото твърдо, крехко, бяло. Пластинките нарядко разположени, широки до 10 мм, крехки, бели или бледожълти, свободни от пън чето или слабо сраснали с него. Спорите широко елипсоидни до почти кръгли, безцветни, с мрежесто брадавическа повърхност, 6-9 х 5—7 мк. Споровият прашец белезникав. Пън чето 4—10 х 2-3 см, плътно,твърдо, крехко, цилиндрично, слабо изтъ­няващо в основата, надлъжно набраздено, бяло. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни и смесени гори и храсталаци, горски поляни, край пътища от началото на лятото до средата на есента (VI—X). Вкусови качества. Много добра ядлива гъба със сладникав орехов вкус и слаб гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана.

Описание. Шапката 6—10 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разперена до почти плоска, често вдлъбната в центъра, варираща по цвят — жълтеникаво розова, сиво розова, охрено кафява, червено кафява до кафя­во виолетова. Повърхността гола, слабо набръчкана или почти гладка. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, с добре изразе­ни радиални ребра, равен, целокраен, понякога насечен. Месото твърдо, крехко, бяло.

Пластинките нагъсто разположени, тънки, широки 5—10 мм, свободни от пън чето или слабо сраснали с него,   бели, понякога със сиво кафяви петна. Спорите широко елипсоидни до почти кръгли, с брадавичеста повър­хност, безцветни, 6—8 х 5—7 мк. Споровият прашец белезникав. Пън чето 3—7 х 1,2—2,5 см, плътно, твърдо, крехко, цилиндрично, изтънява що в основата, бяло, понякога с кафеникави петна, със слабо набръчкана по­върхност. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори от средата на лятото до края на есента (VII-XI). Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен сладникав орехов вкус и силен гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана.