Бисерна гъба, Перла ( Ядлива гъба )

9

Описание. Плодното тяло при най-младите екземпляри яйцевидно или почти сферично, обвито от бяло общо покривало. Шапката 5—15 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно раз­перена до почти плоска, бледорозова, месно червена до кафяво червеникава. Повърхността гладка, слабо лепкава, със седефен блясък и с белезникави до сиво кафяви брадавичести остатъци от общото покривало. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством, ци­песто частично покривало, по-късно изправен, равен, целокраен или насечен. Месото дебело, крехко, бяло, при нараняване бавно почервенява. Пластинките свободни от пън чето, нагъсто разположени, тънки, широки 7—10 мм, крехки, първоначално бели, по-късно с червеникави петна, при нара­няване почервеняват.

Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 8—14 х 7—13 мк. Споровият пра­шец бял.

Пън чето 5-15 х 1-3 см,цилиндрично, плътно,бяло към долния край черве­никаво, при нараняване виненочервено, в основата луковично задебелено, с брадавичести остатъци от общото покривало, образуващи един или няколко концентрични пръстена. В горната част пън чето с бял до жълтеникав, висящ широк пръстен. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори от началото на лятото до края на есента (VI-XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Жълта мухоморка ( Ядлива гъба )

6

Описание. Плодното тяло при най-младите екземпляри яйцевидно или почти сферично, обвито от бяло общо покривало. Шапката 5—12 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно раз­перена до почти плоска, бледожълта до лимонено жълта. Повърхността гладка, лъскава, слабо лепкава, обикновено с белезникави парцалести остатъци от общото покривало. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ци­песто частично покривало, по-късно изправен, равен, целокраен, с къси, добре изразени радиални ребра.

Месото плътно, бяло, под кожицата бледожълто, с характерна неприятна миризма на сурови картофи.

Пластинките свободни от пънчето, нагъсто разположени, крехки, бели до бледожълти. Спорите почти сферични, гладки, безцветни, 8—11 х 7—10,5 мк. Споровият прашец бял. Пън чето цилиндрично,първоначално плътно,по-късно с кухини 5—12 х 0,8— 2 см, бяло до бледожълто, по-светло от шапката, в основата луковично задебелено, със сраснало към него общо покривало, остатъците от които образуват тясна якичка. В горната част пън чето с бял до жълтеникав ципест, увиснал пръстен — остатък от частичното покривало.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва по периферия­та и светлите места на широколистни, иглолистни и смесени гори през цялото лято и есен (VI—X).

Вкусови качества. Ядлива гъба с посредствен вкус и неприятна ми­ризма. Някои автори я считат дори за слабо отровна.

Булка, Булница, Яйченик ( Ядлива гъба )

5

Описание. Плодното тяло при най-младите екземпляри яйцевидно или почти сферично, обвито от бяло общо покривало. Шапката 6—20 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разперена до почти плоска, оранжево червена. Повърхността гола, лепкава, гладка, лъскава, често с бели парцалести ос­татъци от общото покривало. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ципесто частично покривало, по-късно изправен, равен, целокраен. с къси, доб­ре изразени радиални ребра. Месото дебело, жълтооранжево под кожицата, в средата бледожълто. Пластинките свободни от пън чето, нагъсто разположени, дебели, широки 15—20 мм, крехки, златистожълти, едноцветни с пън чето.

Спорите широко елипсоидни, гладки, безцветни, 9- 12 х 6-8 мк. Споро­вият прашец бял до бледо жълтеникав.

Пън чето 8—15 х 1,5—3 см, първоначално плътно, по-късно с кухини, ци­линдрично, златистожълто, в основата луковично задебелено и обхванато от остатъка на общото покривало във вид на разкъсана бяла торбичка (калъфче). В горната част пън чето с ципест жълт пръстен — остатък от частичното покривало.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в дъбови или смесени широколистни гори и храсталаци, горски поляни, на топли припечни места през цялото лято и есен (VI—X).

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с много приятен оре­хов вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана. Сходен  отровен  вид: Червена мухоморка (Amanita muscaria)

Червена мухоморка ( Отровна гъба )

4

Описание. Плодното тяло при най-младите екземпляри яйцевидно или почти сферично, обвито от бяло общо покривало. Шапката 6-20 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно раз­перена до почти плоска, яркочервена, оранжево червена до червено кафява. Повърхността гладка, лъскава, слабо лепкава, обикновено с бели брадавичести или люспести остатъци от общото покривало. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ципесто частично покривало, по-късно изправен, равен, целокраен, с добре из­разени къси радиални ребра.

Месото меко, крехко, под кожицата жълто оранжево, в средата бяло.

Пластинките свободни от пън чето, нагъсто разположени, крехки, бели.

Спорите широко елипсоидни, гладки, 8-14 х 6-8 мк, безцветни. Спорови­ят прашец бял.

Пън чето 12—25 х 1—2,5 см.първоначално плътно,по-късно с кухини, цилин­дрично, белезникаво, в основата луковично задебелено и с брадавичести оста­тъци от общото покривало, разположени в концентрични пръстени. В горната част пънчето с бял, ципест, увиснал пръстен остатък от частичното покривало. Местообитание и с е з о н н о с т. Върху почва най-често в игло­листни, по-рядко в широколистни гори. през лятото и до края на есента(\’П—XI).

Внимание! Силно отровна!

Сърнела, Чадъреста гъба, Конска гъба, Вретенка, Самодивска гъба, Кукумарка, Змийска гъба ( Ядлива гъба )

2

Описание. Шапката 10—30 см в диаметър, първоначално яйцевидна, по-късно разперена до почти плоска, с изпъкнало връхче в центъра, белезникаво кафява с червеникав оттенък, по-тъмна в средата.

Повърхността суха, матова, покрита с едри, ъгловати, кафяви приповдигащи се люспи, често наредени в концентрични кръгове. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством кожесто частично покривало, по-късно изправен, с парцалести остатъци от пок­ривалото, почти равен, целокраен, по-рядко насечен. Месото тънко, меко, сочно, бяло, със слаб розов оттенък, при най-старите екземпляри сухо, кожесто. Пластинките свободни от пън чето, нагъсто разположени, крехки, тънки, широки 10—15 мм, бели, по-късно охрени. Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 15 —20 х 10-13 мк.Прашецът бял.

Пън чето 15—30(40) х 1—2 см, кухо, твърдо, много жилаво, цилиндрично, в долния край луковично задебелено, белезникаво, с кафяви зигзаговидни хори­зонтални ивици, в горната част с широк, двуслоен, кожест,    бял, подвижен пръстен (остатък от частичното покривало).

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в светли ши­роколистни, иглолистни и смесени гори. сечища, горски поляни, храсталаци от началото на лятото до края на есента (VI-XI).

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с много приятен вкус.

Употреба. В свежо състояние и сушена.

Полска печурка, Червенушка ( Ядлива гъба )

10

Описание. Шапката 5—15 см в диаметър, първоначално сферична, по-късно разперена, полусферична до почти плоска, понякога изпъкнала в центъ­ра, белезникава до бледокафява. Повърхността суха, гладка, лъскава или с дребни сиво кафяви люспи. Ръбът силно подвит навътре, сраснал с пън чето посредством частично покривало, по-късно изправен,  целокраен, понякога слабо насечен, равен. Месото дебело, плътно, бяло, при нараняване слабо порозовява. Пластинките нагъсто разположени, тънки, свободни от пън чето, при най младите екземпляри бледорозови, по-късно месно червени, шоколадено-кафяви до кафявочерни. Спорите яйцевидни или елипсоидни, гладки, бледо кафяви, 7—10×5-6 мк. Споровият прашец пурпурнокафяв. Пън чето 3- 10 х 1-2 см, плътно, цилиндрично, фино влакнесто или люспе­сто, бяло, към основата сиво кафеникаво, в горната част е  нетраен, ципест пръс­тен. Общо покривало липсва.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в ливади, пасища, торища, градини, край пътища от края на пролетта до края на. есента (V—XI), често на самодивски кръгове.

Вкусови  качества. Превъзходна ядлива гъба с приятен вкус.

Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана

Кафява горска печурка ( Ядлива гъба )

9

Описание. Шапката 5—10 см в диаметър, първоначално полусферична или звънчевидна, по-късно разперена до почти плоска, понякога с изпъкнало връхче в средата, бледокафява до канелено кафява, по-тъмна в центъра.

Повърхността покрита с тъмнокафяви триъгълни люспи, на върха почти гола. Ръбът първоначално силно подвит навътре и сраснал с пън чето посредст­вом ципесто частично покривало, по-късно изправен, целокраен, понякога на­сечен, равен. Месото крехко, белезникаво, при нараняване се оцветява кървавочервено. Пластинките нагъсто разположени, тесни, свободни от пън чето, първона­чално розови, по-късно червеникави до тъмнокафяви. Спорите яйцевидни или елипсоидни, гладки, кафеникави, 6—8 х 4-5 мк. Споровият прашец тъмнокафяв. Пън чето 5—10 х 1-1,5 см, първоначално плътно, по-късно кухо, голо, ци­линдрично, в основата луковично задебелено, сиво белезникаво до сиво кафяво, по-светло от шапката, при нараняване почервеняващо, в горната част с широк ципест пръстен—остатък от частичното покривало. Общо покривало липсва.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва най-често в иг­лолистни, по-рядко в широколистни и смесени гори, храсталаци, горски поля­ни от началото на лятото до края на есента (VI—XI).

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с приятен вкус и гъ­бен аромат.

Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Анасонова печурка, Анасонлийка, Ливадна печурка, Бяла горско-ливадна печурка ( Ядлива гъба )

8

Описание. Шапката 8—20 см в диаметър, първоначално сферична, по-късно разперена, звънче видна до почти плоска, бяла, понякога с жълтеникави петна или бледожълта, при нараняване лимонено жълта. Повърхността на най-младите екземпляри брашнеста, по-късно гола, коп­ринено лъскава, суха, гладка. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ци­песто частично покривало, по-късно изправен, равен, целокраен, понякога с ос­татъци от частичното покривало. Месото дебело, сочно, белезникаво, при нараняване пожълтява.Пластинките нагъсто разположени, тънки, свободни от пън чето, първона­чално сиво бели, по-късно сиво розови, червеникави до кафяво черни.

Спорите яйцевидни или елипсоидни, гладки, кафеникави, 6-9×3—5 мк. Споровият прашец пурпурно кафяв.

Пън чето 5—15×1—3 см, плътно, по-късно с кухини, цилиндрично, в основа­та задебелено, гладко, бяло до бледожълто, в горния край с ципест траен пръс­тен — остатък от частичното покривало. Общо покривало липсва.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в горски поля­ни, ливади, пасища, градини, паркове и храсталаци от началото на лятото до края наесента (VI—XI), често на самодивски кръгове.

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с анасонова миризма.

Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана.

Свински уши ( Ядлива гъба )

7

Описание. Плодното тяло 2—8 см широко, 1—3 см дебело, полукръгло, мидообразно-бъбрековидно, странично приседнало (без пън че), първоначално млечнобяло, по-късно сиво до кафяво. Горната повърхност гола, брадавичеста. Ръбът тънък, неправилно вълнообразен, целокраен. Месото желатинозно, полупрозрачно, белезникаво. Спорообразуващият слой разположен върху тънки нагъсто разположени полупрозрачни иглици по долната страна на плодното тяло. Спорите яйцевидни до почти сферични,    гладки, безцветни, 5-8×4—6 мк. Местообитание и сезонност. Расте върху мъртва Дървесина от началото на лятото до края на есента(У1—Х1),поединично или на туфи от ня­колко сраснали в основата си, често керемидообразно наредени плодни тела. Вкусови  качества. Ядлива гъба с приятен вкус и аромат.

Употреба. В свежо състояние, най-често сурова, за салата.