Пънчушка, Припънка, Фосфорна гъба ( Ядлива гъба )

6

Описание. Шапката 4—10 см в диаметър, при младите екземпляри по­лусферична, по-късно разперена до почти плоска, с добре изразено връхче в средата, охрена, медночервена, ръждивокафява, в центъра тъмнокафява, а към периферията избледняваща. Повърхността суха, с дребни кафяви люспи, при някои от най-старите ек­земпляри почти гола. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством бя­ло до бледолилаво ципесто частично покривало, по-късно изправен, целокраен, равен или слабо вълновиден, често насечен, с добре изразени радиални ребра и с парцалести остатъци от частичното покривало при по-младите екземпляри. Месото тънко, кожесто, бяло до жълтеникаво. Пластинките низбягващи по пън чето, нарядко разположени, 5—12 мм ши­роки, белезникави, кремави, по-късно бледо кафяви с червеникав оттенък. Спорите яйцевидни до елипсоидни, безцветни, 7-10 х 5—7 мк. Споровият прашец бял. Пън чето първоначално плътно, по-късно кухо, жилаво, цилиндрично, в долния край задеблено, с люспеста или влакнеста повърхност и с ципест бял пръстен — остатък от частичното покривало, в горната част белезникаво, а под пръстена жълто до саждиво кафяво. Местообитание и сезонност. Върху жива или мъртва дърве сина (корени, стъбла, клони) на иглолистни и широколистни дървета, често на туфи, рядко поединично, от средата на лятото до късна есен (VII—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен слабокисел и леко тръпчив вкус и слаб гъбен аромат. Месото на старите екземпляри горчи. Употреба. В свежо състояние, сушена или консервирана.

Кичуреста пънчушка ( Ядлива гъба )

4

Описание. Шапката 4—8 см в диаметър, първоначално полусферична или плоско изпъкнала, по-късно разперена до почти плоска, често с изпъкнало връхче в средата, жълто охрена, жълто кафява до канелено кафява, с широк вод­нист (като напоен с масло) пояс по периферията. Повърхността суха, гола, често напукана. Ръбът тънък, при младите екземпляри подвит навътре и сраснал с пън­ чето посредством ципесто частично покривало, по-късно изправен, с къси, радиални ребра и остатъци от частичното покривало. Месото тънко, меко, воднисто, белезникаво.

Пластинките нагъсто разположени, тънки, низбягващи по пън чето, широ­ки 6—8 мм, първоначално белезникаво жълти, по-късно канелено кафяви. Спорите яйцевидни или елипсоидни, гладки, жълтеникави, 6—8 х 4—5 мк. Споровият прашец ръждивокафяв. Пън чето 5—8 х 0,5—0,8 см, кухо, твърдо, цилиндрично, в горния край белезникаво жълто, гладко, с нетраен ципест кафеникав пръстен — остатък от частичното покривало, под пръстена ръждивокафяво до тъмнокафяво с люс­песта повърхност. Местообитание и сезонност. Расте върху мъртва дървесина на широколистни (по-рядко иглолистни) дървета, на туфи, през лятото и есента (VII-X).

Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и гъ­бен аромат.

Употреба. В свежо състояние.

Обикновена масловка, Истинска масловка, Боровка ( Ядлива гъба )

5

Описание. Шапката 4—12 см в диаметър, при най-младите екземпляри полусферична, по късно разперена до почти плоска, със слабо издута връхна част, жълто кафява, маслинено кафява или кестеняво кафява. Повърхността гола, гладка, дебело слизеста, лъскава, с лесно отделяща се кожица. Ръбът в млада възраст подвит навътре и сраснал с пън чето посредством бледовиолетово ципесто частично покривало, по-късно изправен, целокраен, равен, понякога с белезникави до бледовиолетови парцалести остатъци от частичното покривало.

Месото меко, бяло или жълтеникаво, при нараняване не променя цвета си.

Тръбичките сраснали с пън чето, лесно отделящи се от месото, жълти, с много малки (до 0,5 мм) кръгли или ъгловати пори със същия цвят. Спорите удължено елипсоидни, гладки, бледожълти 8—10 х 3—3,5 мк Споровият прашец охрено кафяв. Пън чето 5—10 х 1—2 см, плътно, цилиндрично, с бял или виолетов ципест пръстен в горната част — остатък от частичното покривало, жълто, над пръсте­на по-бледо, под него кафеникаво, с кафяви брадавички по повърхността. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни (най-често млади) гори от края на пролетта до късна есен (VVX1). Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и гъ­бен аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана, след обелване на кожи цата на шапката .

Дребна печурка, Пеперуда ( Ядлива гъба )

1

Описание. Шапката 2—5 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно почти плоска, в центъра слабо изпъкнала или вдлъбната, в млада въз­раст белезникава по периферията, а в центъра жълтеникаво кафява, по-късно сиво кафява. Повърхността суха, гола, гладка.  Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ци­песто частично покривало, по-късно почти изправен, равен или слабо вълнови-ден, целокраен или понякога насечен, често пъти с остатъци от частичното пок­ривало.

Месото тънко, плътно, белезникаво. Пластинките свободни от пън чето, нагъсто разположени, тънки, първона­чално бледорозови, по-късно месно червени до кафяво черни.

Спорите елипсоидни, гладки, бледо кафяви, 5-6 х 3-3,5 мк. Споровият прашец пурпурнокафяв.

Пън чето 3-5 х 0,4 -0,6 см, плътно, по-късно с кухини (кавернозно), цилин­дрично, бяло, към основата жълтеникаво до бледокафяво, с тънък, ципест нет­раен пръстен в горната част—остатък от частичното покривало. Общо покрива­ло липсва. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в ливади, па­сища, градини от средата на пролетта до средата на есента (V—X), на групи, често в самодивски кръгове.

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с приятен вкус и гъ­бен аромат.

Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Анасонова печурка, Анасонлийка, Ливадна печурка, Бяла горско-ливадна печурка ( Ядлива гъба )

8

Описание. Шапката 8—20 см в диаметър, първоначално сферична, по-късно разперена, звънче видна до почти плоска, бяла, понякога с жълтеникави петна или бледожълта, при нараняване лимонено жълта. Повърхността на най-младите екземпляри брашнеста, по-късно гола, коп­ринено лъскава, суха, гладка. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ци­песто частично покривало, по-късно изправен, равен, целокраен, понякога с ос­татъци от частичното покривало. Месото дебело, сочно, белезникаво, при нараняване пожълтява.Пластинките нагъсто разположени, тънки, свободни от пън чето, първона­чално сиво бели, по-късно сиво розови, червеникави до кафяво черни.

Спорите яйцевидни или елипсоидни, гладки, кафеникави, 6-9×3—5 мк. Споровият прашец пурпурно кафяв.

Пън чето 5—15×1—3 см, плътно, по-късно с кухини, цилиндрично, в основа­та задебелено, гладко, бяло до бледожълто, в горния край с ципест траен пръс­тен — остатък от частичното покривало. Общо покривало липсва.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в горски поля­ни, ливади, пасища, градини, паркове и храсталаци от началото на лятото до края наесента (VI—XI), често на самодивски кръгове.

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с анасонова миризма.

Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана.