Всичко за Гъбите

Описание. Шапката до 15 см в диаметър, първоначално почти сферич­на, по-късно разперена, белезникава, до сиво кафеникава, по-тъмна в средата. Повърхността суха, матова, първоначално гладка, по-късно с едри, ъгло­вати, приповдигащи се люспи, често наредени в концентрични кръгове. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ко­жесто частично покривало, по-късно изправен, често вълнообразен, с парцалести остатъци от покривалото. Месото меко, сочно, бяло, при нараняване слабо почервенява. Пластинките свободни от пън чето, нагъсто разположени, дебели, широки 10—15 мм, крехки, бели, по-късно червеникави. Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 9-12 х 6-7 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 10—15 х 2—3,5 см, кухо, много жилаво, цилиндрично, луковично задебелено в основата, голо, гладко, бяло до бледо кафеникаво, без зигзаговид­ни хоризонтални ивици, с широк, двуслоен, кожест, бял, подвижен пръстен (остатък от частичното покривало).

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни, широколистни и смесени гори, ливади, пасища, градини, паркове от средата на лятото до края на есента (VII—XI).

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с много приятен вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние.

Описание. Шапката 5—10 см в диаметър, първоначално полусферична или звънчевидна, по-късно разперена до почти плоска, понякога с изпъкнало връхче в средата, бледокафява до канелено кафява, по-тъмна в центъра.

Повърхността покрита с тъмнокафяви триъгълни люспи, на върха почти гола. Ръбът първоначално силно подвит навътре и сраснал с пън чето посредст­вом ципесто частично покривало, по-късно изправен, целокраен, понякога на­сечен, равен. Месото крехко, белезникаво, при нараняване се оцветява кървавочервено. Пластинките нагъсто разположени, тесни, свободни от пън чето, първона­чално розови, по-късно червеникави до тъмнокафяви. Спорите яйцевидни или елипсоидни, гладки, кафеникави, 6—8 х 4-5 мк. Споровият прашец тъмнокафяв. Пън чето 5—10 х 1-1,5 см, първоначално плътно, по-късно кухо, голо, ци­линдрично, в основата луковично задебелено, сиво белезникаво до сиво кафяво, по-светло от шапката, при нараняване почервеняващо, в горната част с широк ципест пръстен—остатък от частичното покривало. Общо покривало липсва.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва най-често в иг­лолистни, по-рядко в широколистни и смесени гори, храсталаци, горски поля­ни от началото на лятото до края на есента (VI—XI).

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с приятен вкус и гъ­бен аромат.

Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание. Шапката 8—20 см в диаметър, първоначално сферична, по-късно разперена, звънче видна до почти плоска, бяла, понякога с жълтеникави петна или бледожълта, при нараняване лимонено жълта. Повърхността на най-младите екземпляри брашнеста, по-късно гола, коп­ринено лъскава, суха, гладка. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ци­песто частично покривало, по-късно изправен, равен, целокраен, понякога с ос­татъци от частичното покривало. Месото дебело, сочно, белезникаво, при нараняване пожълтява.Пластинките нагъсто разположени, тънки, свободни от пън чето, първона­чално сиво бели, по-късно сиво розови, червеникави до кафяво черни.

Спорите яйцевидни или елипсоидни, гладки, кафеникави, 6-9×3—5 мк. Споровият прашец пурпурно кафяв.

Пън чето 5—15×1—3 см, плътно, по-късно с кухини, цилиндрично, в основа­та задебелено, гладко, бяло до бледожълто, в горния край с ципест траен пръс­тен — остатък от частичното покривало. Общо покривало липсва.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в горски поля­ни, ливади, пасища, градини, паркове и храсталаци от началото на лятото до края наесента (VI—XI), често на самодивски кръгове.

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с анасонова миризма.

Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана.