Всичко за Гъбите

Описание. Шапката 10—25 см в диаметър, 2—6 см дебела, плоска, че­сто с форма на език, странично приседнала върху субстрата или стесняваща се и преминаваща в късо, плътно, дебело, странично разположено пън че, първо­начално оранжева, по-късно светлочервена, кървавочервена до червено кафява. Пън чето със същия цвят или по-тъмно.Повърхността с фини брадавички, слизеста, гладка или слабо нагъната.Месото дебело, меко, воднисто, червено, напоено с кървавочервен сок, про­низано от белезникави, мрежовидно разклонени жилки.Тръбичките нагъсто разположени, свободни помежду си, сраснали с месото, крехки, месести, първоначално затворени, по-късно с фини, закръглени пори, бледо жълтеникави, по-късно червени, отделящи капчици червен сок.Спорите яйцевидни, с мастни капчици, гладки, бледорозови до бледо кафяви, 4—5, 5 х 3—4 мк. Споровият прашец ръждивокафяв.Местообитание и сезонност. Расте върху пънове от широко­листни (рядко иглолистни) дървета от края на лятото до края на есента (VIII-X1).Вкусови качества. Добра ядлива гъба със слабо кисел вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние, в млада възраст (месото на старите екземпляри е твърдо и сухо).

Описание. Плодното тяло 5—15 см високо и широко, силно храстовид­но (кораловидно) разклонено.Пън чето дебело, късо, плътно, месесто, сочно, в горната част жълтеника­во, към основата белезникаво, често с червени петна по повърхността. Разклоненията многобройни, удължени, нагъсто разположени, цилин­дрични, месести, крехки, тънки, сярно жълти, лимонено жълти или охрено жъл­ти, със заоблени или зъбчати връхчета със същия цвят.Месото меко, крехко, воднисто, белезникаво или бледожълто, при нараня­ване се оцветява бледо червено. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на раз­клоненията. Спорите продълговато елипсоидни до цилиндрични с едро брадавичеста повърхност, бледожълти, 11 — 18 х 4—6,5 мк. Споровият прашец бледожълт. Местообитание и сезонност. Расте върху почва, в широко­листни, иглолистни и смесени гори през цялото лято и есен (VI—X). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат. Месото на старите екземпляри е жилаво и горчи. Употреба. В свежо състояние или консервирана, в млада възраст.

Описани е. Шапката 6—12 см в диаметър, при най-младите екземпляри изпъкнала, по-късно плоска до вдлъбната, фуниевидна, оранжева, оранжево ­червена до червено кафява.Повърхността суха, гладка, гола.Ръбът тънък, подвит навътре, по-късно почти изправен, вълнообразен, целокраен или понякога дълбоко радиално насечен.Месото дебело в центъра, силно изтъняващо към периферията, жълто.Пластинките нагъсто разположени, тънки, тесни (4—6 мм), силно низбяг­ващи по пън чето, жълти до светло оранжеви, по-светли от горната повърхност на шапката, на тъмно фосфоресцират.Спорите яйцевидни или почти кръгли, гладки, безцветни,6—7 х 4—6,5 мк. Споровият прашец бледожълт. Пън чето 8—16 х 1—2 см, плътно, цилиндрично, силно изтъняващо в основа­та, надлъжно набраздено, право или извито, обикновено ексцентрично разпо­ложено спрямо шапката, жълто до оранжево, към основата червено кафяво.Местообитание и сезонност. Расте върху мъртва дървесина на широколистни дървета и храсти (пънове, корени и др.), на туфи, през есента до началото на зимата (IX—XI).

Внимание! Отровна!

Описание. Шапката 5—10 см в диаметър, първоначално звънчевидна или тъпо конусовидна, по-късно разперена до плоска, с изпъкнало връхче в сре дата, пурпурно червена, жълточервена до жълтеникава, на върха по-светла.

Повърхността гладка, гола, слабо слизеста, лъскава. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, понякога извит нагоре, равен или слабо вълновиден, често дълбоко радиално насечен. Месото тънко, твърдо, много крехко, белезникаво до оранжево червено. Пластинките нарядко разположени, дебели, широки до 15 мм, свободни, бледожълти, по-късно оранжево червени. Спорите продълговато елипсоидни, гладки, безцветни, 6—11 х 4—6 мк, Споровият прашец бял. пънчето 4-9 х 0.Ь-2,0 см, кухо, крехко, цилиндрично, в долния край сла­бо задебелено, надлъжно набраздено, червено до жълто оранжево, белезникаво към основата. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в ливади, па­сища, горски поляни, край реки, пътища, най-често в планинските райони са­мо през есента (IX—XI). Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и гъ­бен аромат.

Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описани е.Шапката 2-5 см в диаметър,със звънче видна или заостре­но конусовидна форма, най-често запазваща се и след разперването, понякога накрая плоска с изпъкнало,заострено, почти черно връхче в средата, жълта, оранжева до оранжево червена, по-късно почернява.Повърхността гола, слабо слизеста, при изсъхване копринено лъскава, ра­диално набраздена.Ръбът равен или слабо вълновиден, дълбоко радиално насечен.Месото меко, тънко, крехко, жълто до оранжево червено, почерняващо при нараняване и при по-старите екземпляри.Пластинките нарядко разположени, дебели, широки, почти свободни, бе­лезникави до жълто оранжеви, по-късно почерняващи. Спорите продълговато елипсоидни, гладки, безцветни, 8—14 х 6—8 мк. Споровият прашец бял.Пън чето 6—9 х 0,5—1 см, кухо, крехко, цилиндрично, понякога в основата слабо задебелено, голо, надлъжно набраздено, лимонено до оранжево жълто с черни петна, по-късно изцяло почерняващо.Местообитание и сезонност. Расте върху почва в ливади, па­сища, горски поляни, край пътища, реки от началото на лятото до края на есен­та (V1-X1).Вкусови качества. Ядлива гъба с посредствен вкус и гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние.

Описание. Шапката 3—10 см в диаметър, при младите екземпляри по­лусферична, по-късно разперена, плоско изпъкнала до почти плоска, сиво розова, сиво жълта до канелено кафява. Повърхността мрежовидно напукана, фино кадифена, суха. Ръбът в млада възраст подвит навътре, по-късно изправен, целокраен, въл­нообразен. Месото плътно, твърдо (по-късно омеква), белезникаво или бледожълто, под кожицата розовочервено, при нараняване посинява, по-късно почервенява. Тръбичките дълги до 10 мм, свободни от пън чето, жълтозелени, с широки ъгловати пори със същия цвят, посиняващи при нараняване. Спорите елипсоидни до вретеновидни, гладки, бледожълти, 10—15 х 4—7 мк. Споровият прашец маслинено кафяв. Пън чето 3—8 х 1—2 см, плътно, цилиндрично, под шапката жълтеникаво, към основата виолетово червено или пурпурно червено, фино влакнесто. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни, широколистни и смесени гори през цялото лято и есента (VII—X).

Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аро­мат, но с по-ниско качество от Обикновената масловка. Употреба. В свежо състояние или консервирана.

Описание. Шапката 5—20 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разперена и по-плоска, червено кафява, маслинено кафява до кафяво-черна. Повърхността кадифено-влакнеста, гладка, суха.

Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, целокраен, ра­вен или слабо вълнообразен.

Месото дебело, твърдо, жълто, при нараняване веднага посинява. Тръбичките дълги 10-20 мм, свободни от пън чето, жълти до маслинено жълти, с малки закръглени или тъпо ъгловати, оранжево червени до кървавочервени пори. Спорообразуващият слой при нараняване бързо посинява. Спорите вретеновидни, гладки, жълтеникави, 12—18 х 4-6 мк. Споровият прашец маслинено кафяв. Пън чето 5—15 х 2-5 см, дебело, твърдо, плътно, първоначално яйцевид­но, при развитите екземпляри обратно бухалковидно, под шапката жълтени­каво, в средната част жълто оранжево, към основата кафеникаво, с фини черве­ни люспи по повърхността (червено пунктирано), но без релефна мрежа. При нараняване пън чето бързо посинява.

Местообитание и сезонност. Расте от края на пролетта до края на есента (V-XI) в широколистни, иглолистни и смесени гори. Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние или консервирана.