Всичко за Гъбите

Необходими продукти за 4 порции: 500 г едри печурки; 3-4 счукани слидки чесън, 1 ч.л. изсушена мащерка; 1 с.л. ситно нарязан магданоз; сока от 1 лимон; сол и черен пипер на вкус; 3 с.л. зехтин (олио).
Измийте гъбите и отделете пънчетата. Направете няколко широки нареза на гъбите и ги полейте със зехтин и сока от лимона.. Поръсете със сол и черен пипер и ги оставете за около 2 часа да се мариноват. След това ги папълнете със смес от счукания чесън, подправките и ситно нарязаните пънчета. Подредете ги в тавичка, полейте със марината в която са киснали и ги запечете за няколко минути във фурната.

Описание.: Шапката 10—30(50) см в диаметър, бъбрековидна или по­лукръгла до почти кръгла, плоска или слабо вдлъбната, бледожълта или охре­но жълта.Повърхността гладка, суха, с концентрично разположени неправилни, ъг­ловати, тъмнокафяви люспи.Ръбът тънък, първоначално слабо подвит навътре, по-късно изправен, целокрен, равен или слабо вълнообразен.Месото дебело, при младите екземпляри сочно, меко, по-късно твърдо, жи­лаво до дървенисто, белезникаво.Тръбичките дълги до 10 мм, сраснали помежду си и с месото на шап­ката, низбягващи по пън чето, бледожълти, с фини, по-късно широки до 1—2 мм, многоъгълни, бледожълти пори със зъбчати краища.

Спорите продълговато елипсоидни, гладки, безцветни 12—15 х 4—6 мк.Спо­ровият прашец бял. Пън чето 4—8 х 1,5—3 см, плътно, твърдо, ексцентрично или странично разположено спрямо шапката, първоначално изцяло бледожълто, по-късно в основата кафяво до почти черно. Местообитание и сезонност. Расте върху жива или мъртва ши­роколистна дървесина в гори, сечища, овощни градини от началото на про­летта до късна есен (IV—XI), поединично или на туфи. Икономически важна паразитна гъба, предизвикваща дървесинно гниене.

Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен слабо кисел вкус и гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние или консервирана, само в млада възраст.

Описани е. Шапката 4—7 см в диаметър, първоначално звънчевидна, по-късно разперена до почти плоска, с изпъкнало връхче в центъра, землисто сива до стоманено сива. Повърхността суха, гола, гладка, със сивочерни влакнести люспи. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, често вълнови-ден, при старите екземпляри дълбоко насечен, тънък. Месото тънко, меко, крехко, сиво бяло. Пластинките нагъсто разположени, дебели, широки до 10 мм, крехки, сла­бо сраснали с пън чето, белезникави до сиви. Спорите широко елипсоидни, гладки, безцветни, 5—8 х 3—5 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 4—8 х 1—1,5 см, първоначално плътно, по-късно с кухини, цилин­дрично, при младите екземпляри бяло, по-късно сиво бяло, в горната част с брашнест налеп. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни гори през есента до началото на зимата (IX—XII). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание. Шапката 6—15 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разперена до почти плоска, светлосива, жълто охрена до светло­кафява. Повърхността гола, гладка, лъскава. Ръбът дебел, първоначално равен, подвит навътре, по-късно изправен, въл­нообразен, целокраен. Месото дебело, твърдо, крехко, белезникаво.

Пластинките нагъсто разположени, тънки, широки 7—10 мм, свободни от пън чето, лесно отделящи се от месото, охрени до бледо кафяви. Спорите елипсоидни, с дребно брадавичеста повърхност безцветни, 6—8 х 4—5 мк. Споровият прашец бледорозов. Пън чето 3—7 х 5—3 см,, първоначално плътно, по-късно с кухини, твърдо, цилиндрично, задебелено в основата, надлъжно набраздено, белезникаво до виолетово с бял памуковиден мицел в основата. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в ливади, па­сища, горски поляни, в окрайнините на горите от началото на лятото до нача­лото на зимата (VI—XII), в самодивски кръгове. Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание. Шапката 6—15 см в диаметър, първоначално полусферична или звънчевидна, по-късно разперена до почти плоска, слабо изпъкнала (по-рядко вдлъбната) в центъра, сиво виолетова, кафяво виолетова, при най-старите екземпляри белезникаво виолетова.Повърхността гола, гладка, във влажно време лепкава.Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, вълновиден, целокраен, понякога насечен, тънък.Месото дебело, меко, крехко, бледовиолетово.Пластинките нагъсто разположени, тънки, широки 5—7 мм, лесно отделя­щи се от месото, свободни от пън чето, виолетови (по-късно избледняващи и с кафяв оттенък).Спорите яйцевидни или елипсоидни, с дребно брадавичеста повърхност, жълто розови, 6—8 х4—5 мк.   Споровият прашец сиво розов.Пън чето 4—8 х 1—3 см, плътно, еластично, цилиндрично, с луковично задебеление в долната част, надлъжно набраздено, виолетово до кафяво виолетово, със синьо виолетов памуковиден мицел в основата и върху почвата око­ло нея.Местообитание и сезонност. Расте върху почва предимно в иглолистни, по-рядко в широколистни гори, храсталаци, край пътища, горски поляни през есента (IX—XI). Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и гъ­бен аромат.

Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание. Шапката 2—8 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разперена до почти плоска, понякога със слабо изпъкнало връхче в центъра, сламено жълта, медно жълта до жълто кафеникава, в средата по-тъмна.

Повърхността гладка, гола, слизеста, лъскава. Ръбът в млада възраст подвит навътре, по-късно изправен, равен или слабо   вълновиден, с ясно изразени радиални ребра, целокраен. Месото тънко, меко, крехко, по-късно жилаво, белезникаво до бледо­жълто. Пластинките нарядко разположени, 2—8 мм широки, слабо сраснали с пънчето, първоначално кремавобели, по-късно жълтеникави. Спорите елипсоидни, безцветни, 7—9 х 3—5 мк.    Споровият прашец кремаво бял. Пън чето 4—8 х 0,5—0,8 см, първоначално плътно, по-късно кухо, цилин­дрично, към основата слабо стеснено, жилаво, в най-горната си част под шап­ката охрено жълто, към основата тъмнокафяво, с кадифено влакнеста повър­хност. Местообитание и сезонност. Върху жива или гниеща дървеси­на на широколистни (много рядко иглолистни) дървета през есента и цялата зима (X—III), най-често на туфи. Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и гъ­бен аромат. Употреба. В свежо състояние.

Описание. Шапката 4—10 см в диаметър, първоначално изпъкнала до полусферична, по-късно разперена, плоска, слабо вдлъбната в центъра, сиво зелена до синкаво зелена. Повърхността гола, гладка, понякога неправилно нагъната. Ръбът тънък, в млада възраст подвит навътре, по-късно изправен, непра­вилно вълновиден,понякога насечен. Месото тънко, плътно, белезникаво до бледозелено. Пластинките 5—8 мм широки, нагъсто разположени, сраснали или слабо низбягващи по пънчето, сивобели до сиво жълтозелени, по-светли от шапката. Спорите елипсоидни, гладки 6—8 х 3—4 мк, безцветни. Споровият прашец белезникав. Пън чето 4—8 х 0,5—1 см, първоначално плътно, по-късно кухо, цилиндрич­но, едноцветно или по-светло от шапката, в основата с бял памуковиден ми­цел. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни, широколистни и смесени гори от средата на лятото до началото на зимата (VII-XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и силен ана­сонов аромат. Употреба. В свежо състояние и сушена (като подправка).

Описание. Шапката 3—8 см в диаметър, първоначално плоска, с изпък­нало връхче в средата, по-късно фуниевидна, дълбоко вдлъбната, кремава, жълто охрена до жълто кафява. Повърхността суха, гладка или радиално набраздена.

Ръбът тънък, първоначално подвит навътре, по-късно изправен, непра­вилно вълнообразен, понякога дълбоко насечен, с по-добре или по-слабо изра­зени радиални ребра. Месото тънко, меко, бяло. Пластинките 2—6 мм широки, нагъсто разположени, силно низбягващи по пън чето, бели до кремави. Спорите яйцевидни с удължен връх, гладки, безцветни, 5—7 х 3—4 мк. Спо­ровият прашец бял. Пън чето 3—8 х 0,5—1 см, плътно, цилиндрично, в основата слабо задебелено, гладко или набраздено, охрено, еднакво оцветено по цялата дължина. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори през цялото лято до края на есента(У1—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и силен гъ­бен аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание. Шапката 4—12 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разперена до почти плоска, често вдлъбната в средата, тъмночервена, червено кафява, маслиненозелена до охрено кафява, винаги по-тъмна (почти чер­на) в центъра. Повърхността суха, гола, гладка. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, с добре изразе­ни радиални ребра, равен, цело краен, понякога насечен. Месото твърдо, крехко, бяло, при нараняване потъмнява до жълто кафеникаво. Пластинките нагъсто разположени, свободни от пън чето или слабо срас -нали с него, широки 5—13 мм, бледожълти или охрено жълти, при нараняване се оцветяват в кафяво. Спорите широко елипсоидни до почти кръгли, безцветни, с мрежесто брадавичеста повърхност. 8-10 х 7-9 мк. Споровият прашец бледожълт или кремав. Пън чето 3—8 х 1,5-2,5 см, плътно, твърдо, крехко, цилиндрично, изтънява­що в основата, с набръчкана повърхност, белезникаво, с розов или кафяв отте­нък в долната част, при нараняване потъмнява.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори от средата на лятото до края на есента (VII-XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаба ми­ризма на риба.

Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание. Шапката 5—15 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разперена до почти плоска, често вдлъбната в центъра, белезникава до зелена с различни оттенъци — сиво зелена, жълтозелена, синьозелена до кафяво зелена. Повърхността мрежовидно напукана, грапава, с многобройни брадавици, суха. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, с добре изразе­ни радиални ребра, вълновиден, целокраен или често насечен. Месото твърдо, крехко, бяло. Пластинките нарядко разположени, широки до 10 мм, крехки, бели или бледожълти, свободни от пън чето или слабо сраснали с него. Спорите широко елипсоидни до почти кръгли, безцветни, с мрежесто брадавическа повърхност, 6-9 х 5—7 мк. Споровият прашец белезникав. Пън чето 4—10 х 2-3 см, плътно,твърдо, крехко, цилиндрично, слабо изтъ­няващо в основата, надлъжно набраздено, бяло. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни и смесени гори и храсталаци, горски поляни, край пътища от началото на лятото до средата на есента (VI—X). Вкусови качества. Много добра ядлива гъба със сладникав орехов вкус и слаб гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана.