Всичко за Гъбите

Описание. Шапката 5—20 см в диаметър, първоначално изпъкнала, по-късно разперена, в средата вдлъбната, фуние видна. бяла до сиво жълта. Повърхността гола, суха, гладка, незонирана, понякога напукана. Ръбът първоначално силно подвит навътре, по-късно изправен, широко вълновиден, понякога насечен. Месото дебело, твърдо, крехко, бяло, при нараняване бледо жълтозелено, отделящо бял, по-късно слабо позеленяващ силно лютив сок. Пластинките нагъсто разположени, крехки, бели до бледожълти, низбяг­ващи по пън чето, при нараняване отделят изобилен бял сок. Спорите широко елипсоидни до почти кръгли, безцветни, с мрежовидно брадавичеста повърхност, 8—10 х 6—8 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 3—8 х 2—3 см, твърдо, крехко, цилиндрично, към основата стесне­но, гладко, белезникаво до сиво жълто. Местообитание и сезонност. Расте върху почва най-често в широколистни, по-рядко в иглолистни и смесени гори от началото на лятото до края на есента (VI—XI), на групи. Вкусови качества. Ядлива гъба с приятен аромат и лютив вкус. Употреба. Предимно консервирана, ко след специална обработка за премахване на лютивия вкус.

Описание. Шапката 3—8 см в диаметър, първоначално звънчевидна, по-късно малко разперена, със същата форма, седефено бяла или кремава. Повърхността слизеста, лепкава, гола, гладка. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, мъхнат, цело-краен, равен. Месото меко. крехко, белезникаво. Пластинките нарядко разположени, дебели, низбягващи, бели до кремави. Спорите яйцевидни, гладки, безцветни, 8—10 х 4—5 мк. Споровият пра­шец бял. Пън чето 4—10 х 0,7—1,5 см, първоначално плътно, по-късно с кухини, твърдо, цилиндрично, изтъняващо към основата, бяло, слизесто, в горната част с дребни копринени люспи. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори от края на лятото до края на есента (VIII—XI). Вкусови качества. Ядлива гъба с приятен вкус и лек гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описани е.Шапката 2-5 см в диаметър,със звънче видна или заостре­но конусовидна форма, най-често запазваща се и след разперването, понякога накрая плоска с изпъкнало,заострено, почти черно връхче в средата, жълта, оранжева до оранжево червена, по-късно почернява.Повърхността гола, слабо слизеста, при изсъхване копринено лъскава, ра­диално набраздена.Ръбът равен или слабо вълновиден, дълбоко радиално насечен.Месото меко, тънко, крехко, жълто до оранжево червено, почерняващо при нараняване и при по-старите екземпляри.Пластинките нарядко разположени, дебели, широки, почти свободни, бе­лезникави до жълто оранжеви, по-късно почерняващи. Спорите продълговато елипсоидни, гладки, безцветни, 8—14 х 6—8 мк. Споровият прашец бял.Пън чето 6—9 х 0,5—1 см, кухо, крехко, цилиндрично, понякога в основата слабо задебелено, голо, надлъжно набраздено, лимонено до оранжево жълто с черни петна, по-късно изцяло почерняващо.Местообитание и сезонност. Расте върху почва в ливади, па­сища, горски поляни, край пътища, реки от началото на лятото до края на есен­та (V1-X1).Вкусови качества. Ядлива гъба с посредствен вкус и гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние.

Описание. Шапката 3—12 см в диаметър, при младите екземпляри по­лусферична, по-късно разперена до плоска, жълто кафява до маслинено кафява ! . Повърхността гладка, фино кадифена, суха. Ръбът в млада възраст подвит навътре, целокраен, по-късно изправен, вълнообразен, често дълбоко насечен. Месото тънко, плътно, твърдо (по-късно омеква), бяло или бледожълто, при нараняване слабо посинява. Тръбичките дълги до 15 мм, сраснали с пън чето или слабо низбягващи по него, златистожълти до жълтозелени, с широки ъгловати пори със същия цвят, посиняващи при нараняване. Спорите продълговато елипсоидни или вретеновидни, гладки, светложъл­ти, 10—14 х 4—6 мк. Споровият прашец охрено кафяв или маслинено кафяв. Пън чето 5—12 х 1—2 см, плътно, цилиндрично, в горната част жълтеника­во, към основата жълто кафяво до ръждивокафяво, с надлъжни ребра и кадифено-влакнеста повърхност. Местообитание и сезонност .Расте върху почва в иглолистни, широколистни и смесени гори от средата на лятото до късна есен (VII—XI). Вкусови  качества. Ядлива гъба с посредствени вкусови качества.

Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание. Шапката 5— 15 см в диаметър, първоначално звънчевидна, по-късно разперена до почти плоска, често с изпъкнало връхче в центъра, сива, жълто кафява, сиво кафява до тъмнокафява.

Повърхността суха, гладка, копринено лъскава, фино радиално влакнеста. Ръбът изправен, целокраен, равен. Месото дебело, меко, крехко, бяло. Пластинките нагъсто разположени, дебели, широки до 15 мм, свободни от пън чето, първоначално белезникави, по-късно розови до месночервени. Спорите широко елипсоидни или яйцевидни, гладки, безцветни, 7-9 х 4—6 мк. Споровият прашец розово кафяв.

Пън чето 5—10 х 0,5—1,5 см, плътно, месесто, цилиндрично, издуто в осно­вата, бяло, с кафяво черни надлъжни влакна. Местообитание и сезонност. Расте върху мъртва дървесина от различни широколистни, по-рядко иглолистни дървета от пролетта до късна есен (V-XI).

Вкусови качества. Ядлива гъба с посредствен вкус и слаб гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние.

Описание. Плодното тяло при най-младите екземпляри яйцевидно или почти сферично, обвито от бяло общо покривало. Шапката 5—12 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно раз­перена до почти плоска, бледожълта до лимонено жълта. Повърхността гладка, лъскава, слабо лепкава, обикновено с белезникави парцалести остатъци от общото покривало. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ци­песто частично покривало, по-късно изправен, равен, целокраен, с къси, добре изразени радиални ребра.

Месото плътно, бяло, под кожицата бледожълто, с характерна неприятна миризма на сурови картофи.

Пластинките свободни от пънчето, нагъсто разположени, крехки, бели до бледожълти. Спорите почти сферични, гладки, безцветни, 8—11 х 7—10,5 мк. Споровият прашец бял. Пън чето цилиндрично,първоначално плътно,по-късно с кухини 5—12 х 0,8— 2 см, бяло до бледожълто, по-светло от шапката, в основата луковично задебелено, със сраснало към него общо покривало, остатъците от които образуват тясна якичка. В горната част пън чето с бял до жълтеникав ципест, увиснал пръстен — остатък от частичното покривало.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва по периферия­та и светлите места на широколистни, иглолистни и смесени гори през цялото лято и есен (VI—X).

Вкусови качества. Ядлива гъба с посредствен вкус и неприятна ми­ризма. Някои автори я считат дори за слабо отровна.

Описание. Плодното тяло 2—8 см широко, 1—3 см дебело, полукръгло, мидообразно-бъбрековидно, странично приседнало (без пън че), първоначално млечнобяло, по-късно сиво до кафяво. Горната повърхност гола, брадавичеста. Ръбът тънък, неправилно вълнообразен, целокраен. Месото желатинозно, полупрозрачно, белезникаво. Спорообразуващият слой разположен върху тънки нагъсто разположени полупрозрачни иглици по долната страна на плодното тяло. Спорите яйцевидни до почти сферични,    гладки, безцветни, 5-8×4—6 мк. Местообитание и сезонност. Расте върху мъртва Дървесина от началото на лятото до края на есента(У1—Х1),поединично или на туфи от ня­колко сраснали в основата си, често керемидообразно наредени плодни тела. Вкусови  качества. Ядлива гъба с приятен вкус и аромат.

Употреба. В свежо състояние, най-често сурова, за салата.

Описание. Шапката 2—5 см висока и широка, седло видна, състояща се от 2—3 несъразмерни, неправилно нагънати дялове, увиснали, свободни, обик­новено несраснали с пън чето, отвън сива до сиво черна, отвътре сиво бяла. Повърхността фино кадифена, нагъната. Ръбът дебел, свободен от пън чето, неправилно вълнообразен, често насечен. Месото много тънко, крехко, восъко подобно, сиво бяло. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на шапката.Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, с една централна мастна капка, 15—20×10—13 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 2—5 х 1—2 см, кухо, с многобройни камери, цилиндрично, към ос­новата задебелено, сиво бяло до сиво черно, с неправилни, дълбоки, надлъжни бразди или гънки по повърхността. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни и смесени гори през лятото до началото на есента (VI—IX).Вкусови  качества. Ядлива гъба с посредствен вкус и аромат. Употреба: В свежо състояние или сушена.

Описание. Шапката 2—5×2—4,5 см, със звънче видна форма, закрепена само с връхната си част към пън чето, орехова, жълто кафява до червено кафява. Външната повърхност гола, с нагъсто разположени вълнообразни, поня­кога слабо разклонени, дебели гънки. Вътрешната повърхност гладка, белез­никава.

Ръбът изцяло свободен от пън чето, вълнообразен, цяло краен. Месото много тънко, крехко, восъково подобно, белезникаво до орехово. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на шапката. Спорите продълговато елипсоидни, гладки, безцветни, много едри 50—80 (110) х 13 -16 (27) мк. Споровият прашец жълтеникав.Пън чето 7—14 х 1,5—2,5 см, кухо. крехко, цилиндрично, белезникаво до бледожълто, с фино люспеста неравна повърхност. Местообитание и сезонност. Расте върху глинести и песъчли­ви почви в широколистни гори и храсталаци, по влажни места през пролетта (IV-V).

Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и специфи­чен аромат.Употреба. В свежо състояние или сушена.

3 а б е л е ж к а. У нас се среща и Конусовидната Bepna (Verpa conica (М и 11.) S w a r t z — у. digitaliformis Pers). която за разлика от Набръчканата верпа има орехово жълт цвят. гладка или много слабо нагъната външна повърхност на шапката и по-дребни спори (20_т25х 12-14 мк). Среща се в широколистни гори и храсталаци, на влажни места, през пролетта (IV—V). Също добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат. Употребява се в свежо състояние и сушена.

Описание. Шапката 3-5 х 2-3 см, с цилиндрично- конична форма, куха, сраснала в долния си край с  пън чето, сиво кафява, тъмнокафява до почти черна.Повърхността с мрежовидно, разположени  ребра, оформящи почти право­ъгълни  килийки с различна дълбочина.Месото е много тънко, крехко, восъко подобно,белезникаво.Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на шапката.

Спорите са широко елипсоидни, гладки, безцветни, с 18—20х 10—14 мк. Споро­вият прашец охрено жълт. Пън чето е 2—5×1— 2 см, кухо, цилиндрично, понякога задебелено в основата, белезникаво, с повече или по-малко набръчкана повърхност и с брашнест на­леп  по нея.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни и смесени гори, предимно в планинските райони през пролетта (IV—V).

Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние или сушена.

Забележка. У нас се среща и Morchella rimosipes D С, която се отличава от Коничната пумпалка главно по дългото си (до 10 см) пън че . Ядлива.