Всичко за Гъбите

Описание. Шапката 3—8 см в диаметър, първоначално плоска, с изпък­нало връхче в средата, по-късно фуниевидна, дълбоко вдлъбната, кремава, жълто охрена до жълто кафява. Повърхността суха, гладка или радиално набраздена.

Ръбът тънък, първоначално подвит навътре, по-късно изправен, непра­вилно вълнообразен, понякога дълбоко насечен, с по-добре или по-слабо изра­зени радиални ребра. Месото тънко, меко, бяло. Пластинките 2—6 мм широки, нагъсто разположени, силно низбягващи по пън чето, бели до кремави. Спорите яйцевидни с удължен връх, гладки, безцветни, 5—7 х 3—4 мк. Спо­ровият прашец бял. Пън чето 3—8 х 0,5—1 см, плътно, цилиндрично, в основата слабо задебелено, гладко или набраздено, охрено, еднакво оцветено по цялата дължина. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори през цялото лято до края на есента(У1—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и силен гъ­бен аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание. Шапката 3—8 см в диаметър, първоначално звънчевидна, по-късно малко разперена, със същата форма, седефено бяла или кремава. Повърхността слизеста, лепкава, гола, гладка. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, мъхнат, цело-краен, равен. Месото меко. крехко, белезникаво. Пластинките нарядко разположени, дебели, низбягващи, бели до кремави. Спорите яйцевидни, гладки, безцветни, 8—10 х 4—5 мк. Споровият пра­шец бял. Пън чето 4—10 х 0,7—1,5 см, първоначално плътно, по-късно с кухини, твърдо, цилиндрично, изтъняващо към основата, бяло, слизесто, в горната част с дребни копринени люспи. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори от края на лятото до края на есента (VIII—XI). Вкусови качества. Ядлива гъба с приятен вкус и лек гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание. Шапката 5—10 см в диаметър,при младите екземпляри полусферична, по-късно разперена до плоско изпъкнала, оранжево кафява, канепено кафява до кестеняво кафява. Повърхността гладка, фино кадифена, при най-старите екземпляри гола и ;лабо лъскава, суха. Ръбът тънък, вълнообразен, целокраен.

Месото твърдо, крехко, бяло, при нараняване не променя цвета си. Тръбичките дълги до 9 мм, свободни от пън чето, бели до светложълти, с малки, кръгли, бели до бледожълти пори. Спорообразуващата повърхност при нараняване не посинява. Спорите яйцевидни или широко елипсоидни, гладки, безцветни, 8—12 х 4—6 мк. Споровият прашец бледожълт. Пън чето 5—7 х 2 —3 см, плътно, твърдо при старите екземпляри с кухини (кавернозно) или изцяло кухо, обратно бухалковидно до почти цилиндрично, едноцветно с шапката или по-бледо, с фино кадифена повърхност. Местообитание и сезонност. Расте върху песъчливи почви в широколистни и смесени гори от средата на лятото до края на есента (VI—XI).

Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и гъ­бен аромат.

Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана.

Описание. Шапката 5—15 см в диаметър, при младите екземпляри полусферична, по-късно разперена до плоско изпъкнала, бледожълта, сиво жълто зеленикава до жълто кафява. Повърхността гладка, фино кадифена, суха. Ръбът изправен, вълнообразен, целокраен. Месото дебело, твърдо, бяло, при нараняване бързо посинява. Тръбичките дълги до 10 мм, свободни от пън чето, бели, по-късно бле­дожълти, с малки, кръгли, бели до бледо жълтеникави пори. Спорообразуваща та повърхност при нараняване посинява.

Спорите яйцевидни до широко елипсоидни, гладки, безцветни, 9—15 х 5—6 мк. Споровият прашец бледожълт. Пън чето 4- 10 х 2—4 см, твърдо, с кухини (кавернозно), обратно бухалковидно, по-рядко цилиндрично, с белезникав пояс в гората част и едно­цветно с шапката в долната, при нараняване посинява. Местообитание и сезонност. Расте върху песъчливи почви в широколистни, иглолистни и смесени гори през цялото лято до късна есен (VI-XI).

Вкусови  качества. Добра ядлива  гьба с   приятен   вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние или консервирана.

Описание. Шапката 8—20 см в диаметър, първоначално сферична, по-късно разперена, звънче видна до почти плоска, бяла, понякога с жълтеникави петна или бледожълта, при нараняване лимонено жълта. Повърхността на най-младите екземпляри брашнеста, по-късно гола, коп­ринено лъскава, суха, гладка. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ци­песто частично покривало, по-късно изправен, равен, целокраен, понякога с ос­татъци от частичното покривало. Месото дебело, сочно, белезникаво, при нараняване пожълтява.Пластинките нагъсто разположени, тънки, свободни от пън чето, първона­чално сиво бели, по-късно сиво розови, червеникави до кафяво черни.

Спорите яйцевидни или елипсоидни, гладки, кафеникави, 6-9×3—5 мк. Споровият прашец пурпурно кафяв.

Пън чето 5—15×1—3 см, плътно, по-късно с кухини, цилиндрично, в основа­та задебелено, гладко, бяло до бледожълто, в горния край с ципест траен пръс­тен — остатък от частичното покривало. Общо покривало липсва.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в горски поля­ни, ливади, пасища, градини, паркове и храсталаци от началото на лятото до края наесента (VI—XI), често на самодивски кръгове.

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с анасонова миризма.

Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана.