Италианско антипасто с гъби

1 супена лъжица зехтин; 5 ч. чаши гъби (нарязани на филийки); 2 супени лъжици лимонов сок; 1/2 ч. чаша нарязан лук; 2 големи скилидки чесън (накълцани); 1 дафинов лист; риган; мащерка; черен пипер; щипка лют червен пипер; 1 консерва (610 мл.) домати (нарязано); 2 супени лъжици червен винен оцет; щипка захар; 2 супени лъжици нарязан пресен магданоз; сол.
В тиган загрейте зехтина на умерена температура; пържете гъбите 7-10 мин. или докато водата им се намали. Прецедете, като запазите течността. В купа, смесете гъбите с лимоновия сок и оставете настрана. В тигана прибавете лука, чесъна и 2 супени лъжици от течността на гъбите; пържете на умерена температура 3-5 мин. или докато омекнат. Прибавете дафиновият лист, ригана, мащерката, черния пипер и лютия червен пипер. Пържете, като бъркате 1 мин.
Прибавете доматите, останалата течност от гъбите, оцета и захарта; оставете да заврат. Намалете котлона, покрийте с капак и варете 25 мин. Махнете капака и увеличете температурата до умерена; варете още 2 мин. или докато течността се намали наполовина. Махнете дафиновия лист. Прибавете доматената смес и магданоза към гъбите, като бъркате, за да се смесят добре. Подправете със сол на вкус. Оставете да престои в хладилника 5 дни. Сервирайте със стайна температура.

Яйцевидна пърхутка ( Ядлива гъба )

8

Описание. Плодното тяло 3—6 см в диаметър, сферично или яйцевид­но, повече или по-малко сплеснато, без стерилна основа. Обвивката (перидият) двуслойна — външният слой (екзоперидият) тънък, кожест, гладък, първоначално бял, фино кадифен, по-късно сиво кафяв, разкъ­сващ се на неправилни, лесно опадващи късчета; вътрешният слой (ендоперидият) тънък, ципест, първоначално бял, при узряването сребрист, червено кафяв, сиво кафяв до почти черен, разкъсващ се на върха на плодното тяло посредством кръгло или с неправилна форма отвърстие (1—4 мм в диа­метър). Спорообразуващата тъкан (месото, глебата) на младите екземпляри плът­на, суха, крехка, бяла,, по-късно водниста, жълтозелена, маслинено кафява, след узряването суха, тъмнокафява, изцяло превръщаща се в тъмнокафява праховидна маса от спори. Спорите сферични, с брадавичеста повърхност и с един цилиндричен придатък — остатък от стеригма, кафяви, 4—7 мк в диаметър. Споровият пра­шец тъмнокафяв. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в ливади, пасища, планински поляни от началото на лятото до края на есента (VI—X). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние, докато месото е съвсем бяло.

Обикновена млечница, Червена млечница, Истинска млечница, Рижика ( Ядлива гъба )

6

Описание. Шапката 6—12 см в диаметър, първоначално плоско из­пъкнала, по-късно разперена, вдлъбната в средата, широко фуние видна, оранжево червена де керемиденочервена с по-тъмни, често зеленикави концентрично разположени пръстеновидни ивици.Повърхността гладка, гола. във влажно време слабо лепкава.Ръбът тънък, първоначално подвит навътре, по-късно изправен, целокраен, при възрастните екземпляри слабо вълновиден.Месото дебело, твърдо, крехко, белезникаво до оранжево, при нараняване позеленява и отделя обилно оранжево червен сок. Пластинките нагъсто разположени, тънки, твърди, крехки, слабо низбяг­ващи по пън чето, оранжеви, при нараняване позеленяват.Спорите почти кръгли, с мрежесто брадавичеста повърхност, безцветни. 7—10 х 6—7 мк. Споровият прашец бледожълт.Пън чето първоначално плътно, по-късно с кухини, твърдо, крехко, 2—8 х 1—2,5 см. цилиндрично, често стеснено в основата, едноцветно с шапката, при нараняване позеленява. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни и смесени гори от началото на лятото до късна есен (VI—XI). Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и пло­дов аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Патуйардова гъба, Вълчи зъб ( Отровна гъба )

12

Описание. Шапката 3—9 см в диаметър, първоначално конусовидна, по-късно разперена до почти плоска, с добре изразено изпъкнало връхче в средата, в млада възраст белезникава до сиво охрена, по-късно бледо жълто червеникава до тухлено червена при най-старите екземпляри. Повърхността суха, гладка, радиално копринено влакнеста. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством паяжино видно, бързо изчезващо частично покривало, по-късно изправен, при възрастните екземпляри понякога извит навън, неправилно вълнообразен, чес­то дълбоко радиално насечен. Месото плътно, твърдо, белезникаво, с приятен вкус и плодов аромат. Пластинките нагъсто разположени, широки 4—7 мм, дебели, почти сво­бодни, първоначално белезникави, по-късно розови до кафяво червени. Спорите елипсоидни до бъбрековидни, гладки, бледожълти, 10—13 х 5—7 мк. Споровият прашец жълто кафяв. Пън чето 4—8 х 1—1,5 см, твърдо, цилиндрично, често луковично задебелено в основата, надлъжно влакнесто, с паяжино видни нетрайни остатъци от частичното покривало в горната част, първоначално бяло, по-късно розово до тухлено червено. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни храсталаци, горски поляни, паркове от края на пролетта до края на ля­тото (V—VIII).

Внимание! Силно отровна!

Сърнела, Чадъреста гъба, Конска гъба, Вретенка, Самодивска гъба, Кукумарка, Змийска гъба ( Ядлива гъба )

2

Описание. Шапката 10—30 см в диаметър, първоначално яйцевидна, по-късно разперена до почти плоска, с изпъкнало връхче в центъра, белезникаво кафява с червеникав оттенък, по-тъмна в средата.

Повърхността суха, матова, покрита с едри, ъгловати, кафяви приповдигащи се люспи, често наредени в концентрични кръгове. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством кожесто частично покривало, по-късно изправен, с парцалести остатъци от пок­ривалото, почти равен, целокраен, по-рядко насечен. Месото тънко, меко, сочно, бяло, със слаб розов оттенък, при най-старите екземпляри сухо, кожесто. Пластинките свободни от пън чето, нагъсто разположени, крехки, тънки, широки 10—15 мм, бели, по-късно охрени. Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 15 —20 х 10-13 мк.Прашецът бял.

Пън чето 15—30(40) х 1—2 см, кухо, твърдо, много жилаво, цилиндрично, в долния край луковично задебелено, белезникаво, с кафяви зигзаговидни хори­зонтални ивици, в горната част с широк, двуслоен, кожест,    бял, подвижен пръстен (остатък от частичното покривало).

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в светли ши­роколистни, иглолистни и смесени гори. сечища, горски поляни, храсталаци от началото на лятото до края на есента (VI-XI).

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с много приятен вкус.

Употреба. В свежо състояние и сушена.