Всичко за Гъбите

Гъби, образуващи антибиотици. Внедряването на антибиотиците в медицинската практика откри нова ера. Антибиотиците спасиха живота на стотици хиляди съветски хора и запазиха милиони човеко дни полезен труд. Без съмнение те увеличават средната продължителност на човешкия живот.
Предполага се, че между антибиотиците ще бъдат намерени ефикасни препарати срещу рака и други тежки заболявания.
Според приблизителни данни открити са над 1000 антибиотика, но от тях само малко повече от 20 са намерили практическо приложение.
Измежду организмите, които образуват антибиотици, гъбите заемат едно от първите места. Голямо количество антибиотици продуцират плесеновите гъби от родовете Penicillium и Aspergillus.
Освен широко известния пеницилин видовете Penicillium образуват още гризеофулвин, цитринин, вортманин, нотатин, патулин и др. Видовете Aspergillus са продуценти на аспергилин, фумагилин, цитринин, глиотоксин, велютинин, патулин (клавиформин) и др.
Като продуценти на антибиотици са известни също така гъби от родовете Fusarium, Trichoderma, Trichothecium, Cephalosporium, Oospora, Torulopsis (Medusomyces), Chae-tomium, Neurospora, Lenzites, Mortierella, Inonotus. Radulurn, Polystictus, лишейните гъби и цяла редица други.
Няма съмнение, че това е само начало. Предстои още огромна работа по изнамирането на продуценти на антибиотици между гъбите. Гъбите крият неизчерпаеми възможности и ние знаем за тях много малко.
Освен в хуманната медицина антибиотиците, се използват също така и във ветеринарната медицина. Както вече бе съобщено в другите раздели на дадената брошура, те намират широко приложение и имат голямо бъдеще в животновъдството и растениевъдството, може да бъдат използвани и вече с успех се прилагат в пчеларството, бубарството, различните видове хранителна промишленост и др.
Интересно е да се отбележи, че между антибиотиците от гъбен произход има и такива, като например трихотецина, продуциран от Trichothecium roseum, който действа на гъбните причинители на болести при човека, животните (при дерматомикозите) и растенията. Антибиотикът поин, продуциран от гъбата Fusarium sporotrichiella var. poae, е ефикасен срещу злокачествени тумори при белите мишки. Има гъбни антибиотици, които действат на вирусните и бактерийните болести при растенията.
Лишеите наред с гъбите, актиномицетите и бактериите са се оказали също така продуценти на антибиотици. Чрез изследванията на Отдела за спорови растения към Ботаническия институт при Академията на науките на СССР е установено, че съдържащата се в лишеите (в повече от 70 вида) уснинова киселина притежава антимикробни свойства. В“ резултат бил изолиран антибиотик, получил впоследствие названието бинан (натриева сол на усниновата киселина). Той действа на бактерии и вируси и затова се използва като лечебен препарат в хирургията и гинекологията. Бинанът може да се използва и във ветеринарното дело. Приложението му като компонент в еловия балсам освобождава родилките от болки в продължение на няколко часа.
Освен това спиртните концентрирани екстракти от някои лишен може да се използват в парфюмерийната промишленост е цел да се придадат на парфюмните продукти антисептични свойства.
В близко бъдеще продуктите от жизнената дейност на лишеите ще намерят приложение в спиртната, хлебопекарната, пивоварните и други видове промишленост, свързани с използването на амилолитични (озахаряващи) ферменти, тъй като лишеите са много богати с амилаза.
Лишеите по свойства приличат на другите гъби, тъй като те са сложни организми, състоящи се от водорасло и гъба, и очевидно антибиотиците в тях се образуват от гъбния компонент.
Антибиотиците се използват за борба с гнилеца, включително и пеницилинът, осигуряващ оздравяване на пчелите 80%. Най-опасни инфекциозни болести по пчелите са европейският гнилец и нозематозата, които понижават добива на мед 2-3 пъти. За лекуване на болни от нозематоза пчели високоефективно средство е спиртният разтвор на фумагилин. Техниката на приложение на антибиотици в пчеловъдството е много проста: прави се захарен сироп със съответен антибиотик. При това антибиотиците оказват не само терапевтично, но и общо стимулиращо действие, което спомага за засилване на пчелните семейства.
Използване на гъбите за синтез на други лечебни препарати. Полезната дейност на гъбите в медицината не се ограничава само с участието им в създаването на антибиотици. Чрез използването на чисти култури от цяла редица гъби сега се осъществява биосинтеза на стероиди, по-специално на такива ценни лекарствени средства, като кортизона, хидрокортизона, преднизолона.
Списъкът на гъбите, които се използват за получаване на ценни медикаменти, наброява повече от 25 вида. В това число влизат и доста обикновени плесени, като например познатите ни от другите раздели видове Aspergillus, Tricho-thecium, Trichoderma, Botrytis, Rhizopus, Fusarium, а също така и други гъбни причинители на болести по растенията.
Биосинтезата на стероиди е значително по-икономична, отколкото синтезата им по химичен път. В Съветския съюз тяхната биосинтеза се осъществява освен от биохимици още
и от миколози.
Характеристиката на използваните в хуманната и ветеринарната медицина гъби ще бъде непълна, ако не бъде отбелязан още един начин на приложението им. Днес при различни разстройства на храносмилането на болните се дават ензимни препарати, съдържащи амилаза, целулаза, липаза и др., които се получават от плесенови гъби. Лекуването с такива препарати довежда до отстраняване на функционалните нарушения в организма.
Такива ензимни препарати се използват в хирургията, стоматологията, урологията и дерматологията. Те намират приложение при лекуване на рани – от измръзване, изгаряне, продължително лежане и др., при гнойни възпаления на пикочния мехур.
Склероциите на моравото рогче по житните също се използват за лечебни цели. Те притежават свойството да свиват кръвоносните съдове, във връзка с което се употребяват при маточни кръвотечения у жените. Моравото рогче понякога специално се отглежда. За тази цел растения от ръж през периода на цъфтежа изкуствено се заразяват с конидиите на гъбата. По своите лечебни свойства руското мораво рогче се цени много високо на международния пазар, тъй като съдържа много голямо количество съответни алкалоиди.
Трябва обаче да се има пред вид, че гъбите развалят лечебните и диагностичните серуми и други лекарствени средства при нарушаване технологията на производство и при неправилно съхраняване.
Използване на хищните гъби в борбата срещу нематодите, патогенни за човека и животните. За използването на хищните гъби в борбата срещу фитопатогенните нематоди вече беше казано по-горе. Тези гъби не проявяват строга избирателна способност по отношение на видовете нематоди, ето защо те може да се използват в борбата срещу нематодите, патогенни за човека и животните.
Така в борбата с анкилостомозата, от която страдат главно миньорите в южните страни и населението на тропиците, заразявайки се от почвата, където обитават ларвите на патогенните нематоди, химичният метод не е ефикасен, защото ларвите са защитени с предпазна обвивка, недостъпна за отровите. Ето защо особено перспективен е биологичният метод за борба с нематодите с помощта на хищните гъби.
При размножаване в лабораторни условия върху някакъв субстрат, например върху нарязана царевична шума, последвано от внасянето им в почвата, заразена с патогенни ларви, хищните гъби рязко намаляват числеността на ларвите, а с това и заболеваемостта на хората. Ориентировъчните полупроизводствени опити, извършени в Туркмения, са дали добри резултати.
По-малко обнадеждващи резултати са получени по отношение на биологичния метод за борба срещу нематодните инвазии при селскостопанските животни. Няма съмнение, че този перспективен метод за борба се нуждае от по-нататъшно проучване.

Различните плесенови гъби, които се срещат в хранителните продукти и фуражите, в повечето случаи са вредни за организма на човека и животните. В отделни случаи обаче те се оказват полезни, поради което специално се размножават и се използват от човека.
Плесеновите гъби, които се развиват върху хранителните продукти и фуражите, са вредни с това, че в процеса на жизнената си дейност:
1) активно разлагат въглехидратите и другите органични вещества, с което намаляват хранителната стойност на продуктите;
2) образуват различни ароматни киселини, смели, етерични масла и други продукти на жизнената си дейност, поради което изменят вкусовите свойства на хранителните продукти, като им придават неприятен мирис и горчив при вкус;
3) отделят токсични вещества (някои плесенови гъби), които се отразяват вредно върху здравето на човека и животните;
4) паразитират (много от тях) върху човека и животните, като поразяват както вътрешните им органи, така и външните им покривки.
Тази вредна дейност на плесеновите гъби се обуславя от наличността в тях на голямо количество различни ензими. Така Aspergillus niger и Asp. cryzae, които се отнасят към най-широко разпространените плесени, имат: първият 18, вторият 12 ензима. При това комплектът от тези ензими не е постоянен, а може да се мени в зависимост от характера на самата среда, която те разлагат. Ето защо плесеновите гъби притежават способността не само да разлагат различните въглехидрати (полизахариди и дизахариди), но и да разрушават пектиновите вещества, да разграждат мазнините, да спомагат за разпадането на протеините й т. н.
Плесеновите гъби Aspergillus glaucus, Asp. niger и Cladespcrium herbarum, установени върху месо и месни продукти, притежавали токсични свойства и предизвиквали у малки кученца микотоксикоза с левкоцитоза (белокръвие).
Спиртните и етерните извлеци от люцерново сено и ечемична ярма, заразени с видове Aspergillus, при вкарване интраперитонеално и през устата в организма на домашни зайци и плъхове са се оказали отровни в зависимост от степента на заразяването им с плесени. При това се изяснило, че извлекът от люцерново сено при поражение на люцерната от който и да е вид плесен е по-токсичен и че домашните зайци са по-чувствителни към токсините, отколкото плъховете.
Проверката на токсичността на ензимните препарати, приготвени от мицела на Asp. niger и употребявани за избистряне на плодовите сокове, е показала, че отделни щамове от тази гъба са отровни. В стомаха на домашни зайци и морски свинчета бил вкаран воден извлек от препарата. Двукратното вкарване на този извлек в домашен заек през 10 дни предизвикало смъртта му. Другите морски свинчета и домашни зайци имали кръвоизливи в белите дробове и стомаха.
Много изследователи са склонни да мислят, че повечето срещащи се в природата плесенови гъби са значително по-силно патогенни за човека и животните, отколкото се предполага. Такива плесенови гъби, като Aspergillus niger, Asp. japonicus, Asp. sydowii, Monilia sitophila, Trichoderma lig-norum, Penicillium, Mucor, Cladosporium herbarum, може да бъдат причина за астма.
Общоизвестно е, че добър начин за транспортиране на\ продукти по железопътните линии са хладилните вагони. И в тях обаче настъпва разваляне на продуктите. Но ако се приготви лед с нищожно малък примес от антибиотици при такива условия например рибата и месото се запазват двойно по-дълго време, отколкото в обикновения лед. Пресметнато е, че 5 г антибиотик е достатъчен за третирането на 1 т продукт. При това цената на рибата се повишава само с 1 копейка на 10 кг.
Не е изключена възможността в недалечно бъдеще антибиотиците да намерят ефикасно приложение за съхраняването на зеленчуци, плодове, хляб и други хранителни продукти.
Продуктите могат да се предпазят от разваляне с помощта на т. нар. деоксигениращи пликове, т. е. пликове от полиетиленово платно, през които може да преминава кислородът, но не прониква вода. В тези пликове се поставят гликоза и ферментите гликозооксидаза и катализа, които също се получават от плесенови гъби. Тази смес от гликоза и ферменти отстранява кислорода. Деоксигениращите пликове се поставят в плътно затворени контейнери, в които се държат предназначени за съхраняване продукти, като мазнини, концентрати и пр. и благодарение на това продуктите, намиращи се в безкислородна среда, се предпазват от разваляне.

Гъби, които повреждат памуковото влакно и други текстилни суровини. Голям брей плесенови гъби се появяват по кутийките на памука още на нивата, в процеса на вегетацията му, като предизвикват различни видове гниене както на самите кутийки, така и на съдържащото се в тях влакно. При прибирането на реколтата памукът може да се зарази с гъбни спори, които попадат върху влакното с праха от почвата.
Оказва се, че заедно с бактериите плесеновите гъби продължават да се развиват върху влакното на памука и в процеса на по-нататъшната му обработка предизвикват развалянето му и намаляват здравината на приготвените от него текстилни изделия. В числото на такива гъби професорът от Ленинградския институт по текстилна и лека промишленост „С. М. Ki рев“ Е. А. Санков е установил видове от родовете Monilia, Nigrospora, Cladosporium, Alternaria, Rhizopus, Muccr, Aspergillus, Fusarium u Trichoderma. Ho особено активна в това отношение била гъбата Penicillium, чиито хифи са способни да проникнат в самия канал на влакното.
Специално проведените в Ленинградския текстилен институт изследвания са показали, че влакното, заразено с гъбата Penicillium, за 10 дни губи до 30% от здравината си и че независимо от такива операции, като избелване, боядисване, мерсеризация, при които тъканта или трикотажът се подлагат на въздействието на висока температура и основи, гъбата се запазва жизнеспособна.
Стъблата на влакнодайните растения (коноп, кенаф и др.) обикновено известно време се съхраняват в снопове и пирамиди на нивата, след това в складовете на заводите през време на първичната им обработка. За цялото това време те се покриват с разноцветни налепи от плесенови гъби, които силно понижават качеството на получаваното от тях влакно.
Трябва да се спомене и това, че плесеновите гъби, поразяващи памуковото влакно и стъблата на кенафа, стават причина за професионални заболявания на работниците от заводите за първична преработка на неомаганения памук и на кенафа, от предачно-тъкачните фабрики, където се произвеждат прежда и тъкани от плесенясали материали.
Запрашеността на въздуха в тези заводи и фабрики надминава в подобни случаи пределно допустимата норма 2-3 пъти. Както са показали изследванията на такъв въздух и на плесенясали растителни материали, а също и анализите на слузта от глътката и носа на болни работници, видовият състав на гъбите навсякъде е бил еднакъв и е съдържал представители на родовете Stachybotrys, Aspergillus, Fusarium, Cladosporium, Cephalosporium, Muccr, Penicillium, Nigrcspcra, Stemphylium и Alternaria.
Самото заболяване на работниците имало групов характер и се изразявало в раздразване на слизестите обвивки и микотоксикози, предизвикани от вдишваните заедно с праха гъби. Токсичността на плесеновите гъби, изолирани от растителните материали, била подложена на специални изследвания върху домашни зайци по метода на кожната проба.
Мацерация на стъблата на лена. По-рано за получаване на влакно от стъблата на лена се прибягвало до разстилане на лена по повърхността на почвата. В процеса на разлагането на пектиновите вещества, скрепващи левовото влакно, участват микроорганизми, между които и гъбите Rhizopus nigricans, Mucor plumbeus, M. hiemalis и Cladosporium her-barum. Оказало се, че c най-висока пектиноразрушаваща активност се отличава последната от изброените гъби. Във връзка с това били предприети опити да се получи от нея комплект от съответни ферменти, чието приложение би осигурило добра мацерация на леновите стъбла и по-висок рандеман на технически ценно влакно, отколкото при самопроизволното отопяване.
Разскробване на растителното влакно. В процеса на обработката на преждата в текстилното производство се извършва скробване, т. е. слепване на основата с вещество от скорбелни продукти. Впоследствие обаче този скроб трябва да бъде премахнат, защото в противен случай е невъзможно да се извърши качествено избелване и последващото боядисване на суровата тъкан.
По-рано премахването на скроба ставало чрез сложен комплекс от физико-химични процедури, които обаче не осигурявали високо качество на материала и санитарно-хигиенни условия за работа. Ето защо разскробване започнали да правят с помощта на ензимни препарати (сладови извлеци). По още по-ефикасен по отношение на времето и качеството на продукцията се оказал „гъбният слад“, който при температура 88-100 С снема скроба за 5 минути. Като доставчик на фермента тук се използва не Aspergillus oryzae, а гъбата Penicillium chrysogenum, образуваща пеницилин. Нейният мицел също съдържа фермента амилаза. За използване на този фермент мицелът на гъбата се изсушава, след което се употребява воден извлек от него (16 часа при 15 С).
Проверката на този нов начин в завода „Трехгорна манифактура“ (Москва) и в Ленинградската текстилна фабрика „В. Слуцка“ е показала пълната му приложимост.
Към всичко това остава още да се добави, че и боядисването на тъканите не минава без участието на гъби, тъй като за да се придаде лепливост на боята, в нея се добавя разтворима скорбяла, получавана с помощта на гъбна амилаза.

Вече беше съобщено за протеиназата от гъбен произход във връзка със значението на гъбите в хранителната промишленост. Но гъбите имат голямо значение и в кожарската промишленост, където свалянето на козината от обработваната кожа на всякакъв вид животни хилядолетия е било най-мръсният и трудоемен процес, тъй като за тази цел са се използвали ферменти, съдържащи се в изверженията. на кучетата и гълъбите. При това за такъв процес са били необходими няколко седмици и въпреки всичко той не би могъл да се смята за съвършен. Сега ферментът протеиназа от: подстомашната жлеза на животно или от гъбите Aspergillus oryzae или Asp.wentii лесно и просто извършва тази работа, а също и омекотява кожата, като за това са необходими не повече от 24 часа. В резултат се подобряват общото качество на кожата и нейният цвят.
Препаратът протеиназа, получен в СССР от гъби, се е оказал по-добър от вносния, тъй като е притежавал повишена активност по отношение на разграждането на белтъчините.
Производственият опит по омекотяваме на кожата с използване на фермент от гъбата Penicillium chrysscgenum,. произведен в Ленинград и Рига, е дал много дoбри резултати. При това била използвана мицелна пеленка от посочения вид Penicillium, която за по-добра съхраняемост предварително се замразявала. Но както впоследствие се изяснило, това значително повишило нейната ферментна активност.
Гъбата Aspergillus niger може да предизвиква танинова ферментация на шикалките, при която се образува галова: киселина, използвана в процеса на боядисването.
Торбестата гъба Daldinia ccncentrica, която се заселва върху различни опадали клони в гората и има доста едри черни и крехки плодни тела, в Якутия се използва при боядисването на кожите в черен цвят. За тази цел тя се раздробява и се смесва с масло.

Производството на хляб, бира и спирт е основано на използването на различни раси дрожди Saccharomyces cerevisiae, а винопроизводството – на използването на Sacch. vin.
Хлебопекарство и пивоварене. Качеството на хляба зависи от неговата шупливост (порестост), която се обуславя от въглеродния двуокис, отделящ се в процеса на жизнената дейност на дрождите и при предизвикваната от тях спиртна ферментация на захарите. При това дрождите обогатяват хляба с още редица хранителни вещества.
Хлябът, изпечен с добавяне към обикновените дрожди на 20% от дрождоподобната гъба Torulopsis utilis, по-дълго запазва своя вкус и в хранително отношение е по-ценен.
Наред с дрождите в хлебопекарството голямо значение имат и други гъби, по-специално плесеновите. Само че те участват в приготвянето на хляба не непосредствено, а чрез своите ферменти. Ферментът амилаза, отделен от плесенови гъби (Aspergillus oryzae), превръща скорбялата в захар. Ако към 1 тон брашно се добавят 20-30 г амилаза, в брашното се увеличава количеството на захарта, при чиято спиртна ферментация, предизвикана от дрождите, веднага забележимо се подобряват вкусът на хляба, неговият аромат, порестост и обем, а кората му става по-зачервена.
Почти същото може да се каже за процеса на пивоваренето, в което, както е известно, се използва слад (малц). Но използването на слад е неизгодно, тъй като при неговото приготвяне се губи до 15% скорбяла за образуване на кълнове при прорастването на ечемичните семена и за дишане на кълновете. Освен това този процес изисква големи производствени площи, специално оборудване и значителен разход на труд.
Много по-икономично е използването на „гъбен слад“, т. е. на амилаза от плесени. Най-целесъобразна е употребата на гъбна амилаза съвместно с 50% неозахарен ечемик, тъй като при това се запазват вкусовите и другите особености на бирата, а количеството на екстрактите вещества е дори с З-4% по-високо, отколкото при използването на сладова каша.
При всичко това замяната на слада с фермент чувствително намалява себестойността на бирата, във връзка с което в Украйна още от 1957 г. 14 бирени завода са преминали към новата технология.
Спиртоварене. За получаването на спирт се използват дрожди, които осигуряват максимален добив на спирт от суровината. Като суровина се използват богатите със скорбяла картофени клубени, житно зърно и отпадъци от захарно-цвекловото (меласа) и сулфитно-целулозното (сулфитни луги) производство, а също така хидролизата на дървесината, торфа, сламата, стъблата и оронените кочани на царевицата. За предизвикване ферментацията на последните проф. Е. А. Плевако е изолирал от водорасли от Мурманското крайбрежие гъбата Monilia murmanica, тъй като обикновените дрожди са се оказали неподходящи.
В недалечно минало за озахаряване на скорбялата в спиртовото производство в СССР ежегодно са били изразходвани 150 хил. тона най-отбрано зърно за приготвяне на слад. Сега сладът се заменя с амилаза, получена от гъби, отгледани върху трици или други отпадъци.
Третирането на няколко тона варени картофи с такъв „гъбен слад“ (или „гъбен малц“) ги превръща за 20-30 мин. в тонове захар, годна за подлагане на ферментация с помощта на дрожди и за получаване на спирт. Ако се вземе под внимание обстоятелството, че от спирта се получава изкуствен каучук, оказва се, че гъбите имат отношение и към производството например на автомобилни гуми.
При това трябва да се има пред вид, че в процеса на спиртоваренето като странични продукти се получават малки количества глицерин, оцетна и янтарна киселина.
Ако към ферментиращата течност се добавят сулфити, глицеринът се превръща в главен продукт на ферментацията и тогава може да се получат до 20% глицерин и 28% спирт. А тъй като глицеринът се използва в производството на взривни вещества и цяла редица други видове промишленост, значението на гъбите става още по-голямо.
Към всичко това трябва да се добави, че освен на дрождите свойството да предизвикват ферментация в една или друга степен е присъщо и на редица плесенови гъби, по-специално на, мукоровите (видовете от род Mucor, Rhizopus), а също така на Aspergillus, Candida, Geotrichum, а амилазата на такива видове, като Rhizopus oryzae и Aspergillus oryzae, се използва в източните страни като заместител, на малца.
Винопроизводство. В миналото във винопроизводството се е използвала естествената ферментация на плодови и гроздови сокове, в която наред с дрождите, осигуряващи хубав вкус и букет на виното, участвали и диви форми на дрождите, а така също различни плесенови гъби и бактерии. Тези вредни примеси били причина за неприятни вкусови оттенъци на виното. Ето защо сега за ферментиране на соковете се използват само чиста култури от различни раси културни дрожди, чийто брой нарасна до няколко хиляди и почти всяка от тях обуславя свой сорт и букет вино, което, разбира се, зависи също така и от сорта на гроздето.
Било обаче случайно забелязано, че гъбата Botrytis einerea, която предизвиква сиво гниене по гроздето и много други селскостопански култури, примесена към дрождите, обуславя особен вкус и букет на виното, известен с названието сотерненски, а гниенето на гроздето във връзка с това било наречено „благородно гниене“. Ето защо в Сотерне (Франция) брането на лозята се насрочва през времето, когато гъбата напада гроздето, а берачите специално подбират поразените гроздове, в чиито зърна съдържанието на захар достига 30-40%.
По този принцип се приготвят и рейнските вина.
Избистряне на плодовите сокове. С казаното по-горе не се ограничават ролята и значението на гъбите в приготвянето на хляб и алкохолни напитки. Прясно изцедените плодови сокове обикновено са мътни поради съдържащите се в тях пектинови вещества, които освен че повишават вискозитета на тези сокове, но задържат дребните частици от тъканите на плода в диспергирано състояние.
Ферментът пектиназа, изолиран от гъбите, притежава свойството не само да избистря соковете, но и да повишава техния рандеман от различните плодове. Ако например пектиназа в количество само 0,03% се прибави към намачкани зърна от касис, в такива случаи представляващи гъста маса, от която трудно се изстисква сок, след 2-3 часа може да се получи 85% от общото тегло на зърната напълно прозрачен натурален сок без всякакви привкуси.
Но освен за избистряне на сиропи и сокове (приложение на фермента в консервната промишленост) гъбната пектиназа се използва за третиране на вината, при което ги прави по-прозрачни, по-силни и по-красиви на цвят.
Като пектинозообразуващи гъби са известни Aspergillus oryzae, с чиято помощ например в Япония получават освен това и оризова водка, Asp. niger, Penicillium glaucum, Botrуtis einerea и дрождоподобната гъба Oidium lactis (Gectricnum candidum). Препаратът пектиназа от Botrytis einerea се приготвя под формата на суха пеленка от мицела на тази гъба, отгледана върху хранителна среда, богата с пектини, и в такъв вид неговата ферментна активност се запазва повече, от година.
Млечнокисели продукти и сирена. Кефирът представлява слабо алкохолен млечен продукт, който се получава от ферментацията на млякото с помощта на гъбата Torulcpsis kephir или Т. ellipsoideus в смес с млечнокиселите бактерии Bacterium caucasicus или Bact. acidilactis.
По аналогичен начин и кумисът е резултат от спиртната ферментация на кобилешко мляко при участието на Torulopsis kumiss и Bacterium orientate.
Гъбите имат пряко отношение и към производството н различните видове сирене. В много случаи маята за сирене заедно с млечнокиселите стрептококи съдържа също така дрожди от рода Torula.A при приготвянето на такива видове сирене, като рокфор, камамбер и бри, в състава им се включват чисти култури от самите плесенови гъби от рода Penucillium (P. roquefortii, P. carnambertii), които им придават специфичен за всеки вид вкус и обуславят наличността на характерни зелени жилки в тях. Ферментът каталаза, също получаван от гъби, се използва при студената стерилизация на млякото, употребявано при производството на сирене.
Месни и рибни продукти. Омекотяването на жилавите видове месо и риба се извършва с помощта на комплекс от животински и микробни ферменти – протеинази, разлагащи белтъчините. Гъбният по произход фермент протеаза, вкаран в сурово жилаво, трудно смилаемо месо, го превръща в нежно месо от най-високо качество. По аналогичен начин този фермент може да направи твърдата сельодка мека като сьомга, като при това се подобрява вкусът й.
Протеиназите се използват също така при получаването на различни белтъчни вещества, необходими за специални диети, в които се предвижда наличността на вече разпаднати белтъчини. От такива продукти на хидролизата на белтъчните вещества (хидролизати) се приготвят хранителни среди за чисти култури на микроорганизми, отглеждани за научни и промишлени цели. Те се използват и като добавка към храната на младите селскостопански животни. Прасетата например при това растат и се развиват no-бързо, тъй като-белтъчините в храната си те получават частично смелени.
Получаване на масло и мазнини. Тук преди всичко е необходимо да се напомни, че маслото, както и много други продукти, не представлява изключение по отношение на поражаемостта му от различни микроорганизми, в това число и от гъби. Забелязано е, че маслото по-дълго се запазва, не плесенясва , не се вгорчава и не придобива вкус на риба, когато в него се съдържат дрожди от рода Torulopsis. Те дори при неблагоприятни условия на съхраняване повишават устойчивостта на маслото против разваляне, забавят плесенясва нето му. За тази цел за 1 тон масло са необходими 50 мл суспензия от дрождова култура и 50 г сухи дрожди Производственият опит е показал, че десетки и стотици тонове такова масло се запазват от 6 до 18 месеца. Освен че потискат развитието на плесените и повишават устойчивостта на маслото срещу разваляне, дрождите го обогатяват с витамини от групата В.
Вече беше отбелязано, че някои гъби, като например дрождите, наред с другите хранителни вещества съдържат и мазнини. В отделни случаи количеството на мазнините в тях е значително. Това естествено е породило мисълта: а не може ли да се получават мазнини от гъбите. Оказало се, че „мазнинните дрожди“ – Endcmyces vernalis, отгледани върху картофи или меласа, могат да натрупат до 30% мазнина. При друга гъба-Geotrichum candidum при полузаводски условия количеството на мазнините е достигнало 20-30% Има сведения, че Penicillium javanicum може да образува до 40% мазнини. Следователно гъбите могат не само да се съревновават, но и значително да превъзхождат такива изпитани маслодайни растения като лена и слънчогледа.
Захарни изделия. За получаване на малтозна меласа или сиропи, озахарено брашно или озахарено скорбяла по-рано се използвал слад, който сега може успешно да се замени с известния ни вече „гъбен слад“, т. е. с фермента амилаза, получен от плесеновата гъба Aspergillus oryzae. При това вместо скъпо струващата чиста скорбяла и нейните клейове успешно може да се използват например събраните брашнени остатъци от хлебопекарното производство, а за получаването на самия „гъбен слад“ – пшеничени трици.
Фондановите изделия в процеса на съхраняването бързо стават груби поради образуването на по-едри кристали на захарта, а качеството им при това се влошава. Като правило тези захарни изделия досега е могло да се съхраняват не повече от две седмици. Но ако в тях се вкара ферментът инвертаза (1 захаразна единица на 1 кг фонданова маса), този нежелателен процес рязко се забавя или напълно се прекратява.
Оказва се, че този фермент може да се получава от утаечни пивни дрожди от низинна ферментация.

Общи сведения. Заразяването на човека и животните с кози е възможно чрез кожната покривка, чрез дихателните пътища и чрез поглъщане на причинителите с храната. Като се внедрят в тъканта, гъбите.могат да се развиват в нея години и дори десетилетия. Така известно е, че заболяването на стъпалото от един вид Aspergillus било излекувано едва след 12 години; псевдотуберкулозата на белите дробове при човека, предизвикана от гъбата Asp. fumigatus – чак след 19 години; споротрихозата на стъпалото била излекувана след 10 години, а фавусът (келът) понякога продължава от ранно детство до дълбока старост.
Дерматофитите с години запазват своята жизнеспособност в засъхващите косъмчета и люспиците на кожата. Така Microspcrium се запазва в космите около 6 години, Epider-tncphytcn в кожните люспици -до 7 години.
За разпространяването и проявяването на гъбните заболявания при човека и животните спомагат редица фактори. Продължителното ходене, изпотяването на краката, особено между пръстите са предразполагащи фактори за заразяване с дерматомикози, тъй като липсата на необходимите грижи за състоянието на кожата, отделянето на мазнина, пот и други органични вещества в гънките й създават благоприятни предпоставки за размножаването на микроорганизми, включително и на патогенни гъби. Контактът на човека с животни, особено с котки и кучета, също спомага за предаването на гъбна инфекция на човека.
Заразяване с дерматомикоза може да стане при ръкуване (епидермофития), целуване (млечница), полов контакт (епидермофития), при ползване на общо легло и вана, в банята. При липса на необходимия санитарен режим микозите могат да се разпространяват и чрез бръснарниците и фризьорските салони. Така процедурата на маникюра при неспазване на задължителните санитарни правила може да подпомогне не само внедряването на гъбата (почистването на нокътната тъкан, подрязването на кожичките), но и закрепването й (лакирането на ноктите). Болестта може да се предава и чрез предмети (кожени обуща, ръкавици, шапки и пр.).
Като причинители на гъбни заболявания на ушите, носа и очите у човека са познати редица видове от род Aspergillus. Изкуственото заразяване на роговицата на очите при домашните зайци, извършено с някои видове от този род. Довело до гнойно възпаление на очите с по следваща атрофия на очната ябълка вследствие на развитието на мицел в нея. Подобна картина дали и някои видове от рода Rhizopus.
Дерматомикозите при човека и животните по всяка вероятност може да бъдат предизвикани и от представители на бедните родове плесенови гъби (освен Aspergillus): Penicillium, Sporotrichum, Mucor и Alternaria, тъй като видове от тези родове нееднократно са изолирани в чиста култура от дерматомикозните участъци на кожата.
Епидермофития. Това е широко разпространено заболяване на възрастните, по-рядко на децата, причинявано от гъби от род Epidermophyton. Животните не боледуват от епидермофития.
Болестта се проявява различно. Най-често нейните форми не са ясно изразени, пораженията, които причинява, имат скрит характер, но опасността от предаване на инфекцията не изчезва.
Причинителят понася с месеци замразяване и размразяване при температура -25 и -f-18°C. Той е по-устойчив от много други дерматофити на нагряване и въздействие с дезинфектори. Това спомага за широкото разпространяване на епидермофитията. Заразата се предава чрез почвата, мръсните подове и стени на плувните басейни, чрез отточните води от баните и скарите под душовете. Предаването на гъбата може да стане и чрез инфектирано бельо, обувки, спортни принадлежности.
Известна е епидермофития на големите гънки (в слабините, подмишечните области, под гърдите у жените) и епидермофития на стъпалата и китките.
При първата форма болестта започва с появяване на червени, леко подпухнали, често сърбящи петна, покрити с дребни мехурчета и е корички по периферията. Петната се сливат, като образуват обширни изриви с белезникав лющещ се център и розово червеникави краища. При това често пъти епидермофитията се усложнява от екзема, цирей, пиодермия и пр.
Епидермофитията между пръстите на краката започва в 3-ата п 4-ата между пръстна гънка във вид на влажни петънца, от които се отслоява сивкаво бял епител. В дъното на гънките се усещат първоначално сърбящи, а след това болезнени пукнатини. Обикновено процесът протича с образуването на пукнатини по дъното и лющене по краищата на почервенелите гънки между пръстите. При лека форма на болестта между пръстите се наблюдава едва забележимо лющене, незначително отделяне на епидермиса. Тази форма почти не безпокои болния, но спомага за разпространението на причинителя и обуславя рецидиви и изостряния на епидермофитията у самия болен.
Другата форма на епидермофитията на стъпалата се характеризира с образуването на мехурчета с големина от грахово зърно до вишна и повече със серозно-гнойно съдържание. След засъхването на мехурчетата роговият слой на кожата под тях се напуква и се обелва, а на мястото на мехурчетата остава розово червеникаво петно, заобиколено от заоблен епидермис. Мехурчета обикновено се образуват по ходилото, по кожата на пръстите, по-рядко по петите и по края на стъпалото. Появява се сърбеж, парене и болезненост, след това процесът може да се усложни от екзема. Ходенето при това става почти невъзможно.
Епидермофитията на ноктите се среща главно по краката и на първо място на първия и пети пръст, които най-силно се травматизират от обувките. Обикновено тя се придружава от епидермофития на ходилото, която се предизвиква от същия причинител. Ноктите се поразяват откъм края, стават рехави, ронливи. Процесът продължава години, като представлява огнище на постоянна инфекция за самия болен и за околните. Косата не се поразява от епидермофития.
Трихофития. Тя е най-разпространената форма на дерматомикозно заболяване у човека и животните, причинявано от гъби от рода Trichophyton.
Между многото видове от този род са известни такива, които паразитират само върху човека или само върху животните, или пък върху човека и животните едновременно.
При трихофитията се нападат кожата, косата и ноктите, по-рядко вътрешните органи. Заболяването протича най-типично при децата, при възрастните то приема хронична, нетипична форма. На главата се образуват плешиви петна 0,5-1 см в диаметър с побеляла от лющене кожа. Наред с това съществува фурункулозна форма на болестта, когато се образуват подутини, запълнени с гнойно съдържание; при натискане гнойта излиза през фоликулите на космите. Това често се съпровожда от обща потиснатост на организма, проявяваща се в главоболие, слабост, повишаване на температурата до 38-39°С. Заболяването продължава от няколко седмици до 2-3 месеца. При оздравяване се образуват ръбове, които пречат на по-нататъшния растеж на косата. Към този тип се отнася също така заболяването на фоликулите на брадата и мустаците. Заразяването на главата с трихофития често се съпровожда и от поражения на гладката кожа. Но заболявания на гладката кожа се срещат и самостоятелно. Те се характеризират е образуване на мехурчета, които след това се покриват с жълтеникави корички.
Между възрастните тази форма в хронично състояние се среща предимно у жените.
Описаните форми на трихофития доста често се придружават и от трихофития на ноктите. Това продължително заболяване на ръцете, по-рядко на краката се характеризира е появяване на едно или няколко сивкави петна във връхната част на нокътя, които с течение на времето се увеличават и изменят цвета, формата и консистенцията на нокътя. Нокътят става грапав, рехав и ронлив.
Когато от трихофития е заразена косата, характерна е наличността на едва показващи се над повърхността на кожата белезникаво сивкави остатъци от косми с дължина от 2 до 4 мм; понякога тези остатъци се забелязват като черна точка в центъра на фоликула на косъма. Болният косъм може да бъде превит и в такъв вид лежи в люспицата или е потопен във възпаления фоликул. В зависимост от вида на причинителя поразеният косъм или изцяло е запълнен със спорите на гъбата, разположени в правилни редове, или пък спори се наблюдават и вътре, и отвън по косъма.
Микроспориоза. Микроспориозата се отнася към широко разпространените дерматомикози, предизвиквани от гъби от рода Microsporium, и се среща предимно у децата до 13 – 15-годишна възраст, тъй като с настъпването на половата зрелост заболяването обикновено изчезва само по себе си.
Една част от видовете Microsporium е специализирана само по човека, други се срещат само по животните, а някои, като например М. ianosum, са способни да нападат и човека, и животните. Човек се заразява с микроспория от домашните животни, особено от котките и кучетата.
Заболяването се отличава с висока контагиозност. Микроспорията поразява окосмената и гладката кожа, по-рядко ноктите. При поразяване на окосмената част на главата се наблюдават 1-2 големи огнища на лющене от по 2-3 до 10 см в диаметър и няколко по-малки близо около тях. Както и при трихофитията, поразените косми като пънчета стърчат в оголените огнища, но тук те са малко по-дълги, с 3-6 мм височина. Спорите на причинителя в болните косми се наблюдават само в основата им отвън. В оплешивелите участъци и в ноктите гъбата се намира във вид на мицелни хифи.
При възрастните се напада предимно гладката кожа. При това се образуват мехурчета, разположени в концентрични кръгове върху почервенялото петно. Впоследствие мехурчетата засъхват и на тяхно място се появяват повърхностни корички и лющещи се червени петна с диаметър 1-2 см.
Фавус (кел). Това е дерматомикозно заболяване на гладката кожа, косата и ноктите, по-рядко на вътрешните органи и тогава е със смъртен изход. Предизвиква се от гъби от рода Achcricn у децата и възрастните. Заболяването продължава години, дори десетилетия, понякога от ранно детство до дълбока старост.
Видовете Achorion са специализирани по отношение на човека и животните. При човека болестта се предизвиква от Ach. Schonleini, при гризачите, конете и птиците причинителите са други.
Причинителят на фавуса (кела) по човека не се отличава с голяма вирулентност, а заболяването от него – с голяма контагиозност.
Най-характерен признак на кела по човека и животните са блюдцеобразните, жълти, доста плътни щитчета (струпеи), които възникват по главата, гладката кожа и ноктите. Първоначално тези струпеи имат големина на главичка па топлийка и бледо жълтеникав цвят. Впоследствие, като се разрастват, те достигат 1,5 см в диаметър. Струпеите трудно се отделят от огнищата на поражение във вид на рехави парченца, като откриват язвена повърхност. Понякога около тях се образува тесен възпалителен ръб. Струпеите издават неприятен мирис на мишки, който се обуславя не от причинителя на кела, а от други микроорганизми, които се заселват върху тях.
Косата при кела е рядка, белезникава, суха и доста дълга, тъй като не се чупи, а пада изцяло. В местата на образуване на ръбове кожата е тънка, гладка, блестяща; растежът на коса върху нея спира и оплешивяването става трайно.
Келът по окосмената част на главата обикновено се придружава от увеличаване на шийните лимфатични възли, които понякога съдържат причинителя на болестта.
Върху гладката кожа келът се среща както по откритите, така и по покритите части на тялото във bi д на червеникави петна, по чиито краища се появяват мехурчета, образувани върху плътна основа; след сливането на мехурчетата се получават струпеи.
Поразените от кел нокти по външен вид напомнят картината на заразяване от трихофития.
Понякога келът може да напада и вътрешните органи, а също така костите и централната нервна система. Тази форма
на болестта обикновено завършва със смърт, тъй като у болния се наблюдава изтощаване, повишена температура и явление на интоксикация.
Борба срещу дерматомикозите. Голямо значение в борбата срещу дерматомикозите имат профилактичните мероприятия, свеждащи се до установяване на необходимия санитарен ред както в личния бит, така и в обществените места, по-специално във фризьорските и бръснарските салони, баните, душовите кабинки и ваните за общо ползване, на стадионите при използването на спортен инвентар, дрехи, шапки и обувки.
За унищожаване на гъбите в заразения материал е достатъчно кратковременно изваряване; при 80°С те загиват в продължение на 5-7 минути, а при 75° след 30 минути.
Минералните киселини не убиват гъбите в инфектирания материал. Живакът, салициловата и бензоената киселина, а също формалинът, обратно, са доста добри фунгицидни (противогъбни) средства. На гъбите действат ефикасно рентгеновите и ултравиолетовите лъчи; лъчите от живачно-кварцовата лампа ги убиват в сухо състояние както в културите, така и в заразения материал в продължение на 30 минути, а когато същите гъби се намират в течност – след 3-5 минути.
Колкото се отнася до начините на лекуване на заболелите от дерматомикоза, интересуващите се могат да използват специални ръководства. В борбата с дерматомикозите е ефикасен например гризеофулвинът, който е антибиотик от гъбен произход.
В Съветския съюз борбата срещу тези заболявания е поставена на здрава основа. Създадени са специални микологични клиники, стационари, диспансери и пунктове, провежда се голяма профилактична дейност и безплатно лечение.
Млечница (кандидоза, кандидомикоза, монилиоза, coop).
Това заболяване е известно при човека, селскостопанските животни и птици. От животните заболяват предимно прасетата, телетата и кончетата в бозайния период, а също така младите птици. Човек е възприемчив към тази болест предимно в кърмаческа възраст.
Причинител на заболяването е широко разпространената в природата гъба Oidium (Endomyces, Candida) albicans-Същността на заболяването се свежда до поразяване на устната кухина от гъбата, в резултат на което първоначално се появява рязка хиперемия (почервеняване) на лигавицата, след което по езика и вътрешната страна на бузите се образуват белезникави налепи (колониите на гъбата), които по външен вид напомнят късчета пресечено мляко. Налепите се срастват с лигавицата, от която се отлепват само заедно с клетки от епитела, в резултат, на което се откриват язвички с малки кръвоизливи. Болестта напада предимно заслабнали деца в ранна възраст, а също така възрастни, болни от диабет, рак или остра форма на туберкулоза. Предразполагащи фактори освен това са недостигът на слюнка и вследствие на това – сухостта на устата, повреждането на лигавицата на устата и пр. При тежки случаи на протичане млечницата се разпространява и върху лигавицата на хранопровода, стомаха и дихателните пътища, във връзка с което се затрудняват гълтането и дишането. Тези обстоятелства от своя страна могат да предизвикат възпаление на белите дробове, на средното ухо и дори на кожата.
В борбата срещу млечницата естествено голямо значение има стриктното спазване на чистотата на съдовете и кухненските прибори, на бибероните, шишетата за хранене на кърмачета и пр. Лекуването се свежда до често намокряне на устната кухина, до изплакване, промиване или внимателно намазване с разтвор от хлебна сода, боракс и други вещества. При това не се препоръчва да се изтрива устата на децата нито преди, нито след кърменето.
Псевдотуберкулоза. Между патогенните за човека и животните видове гъби най-широко разпространение и вредоносно действие има плесеновата гъба Aspergillus fumigatus. Тя е известна като причинител на така наречената псевдотуберкулоза по кокошките и пуйките. Заразените с нея домашни птици стават отпуснати, губят апетита си, вследствие на което отслабват и често страдат от диария. Гребенът (м при това потъмнява, може да се появи лигав секрет от носа, хрипове при дишане. Тази болест е особено опасна за младите животни.
В борбата срещу псевдотуберкулозата най-ефикасни са профилактичните мероприятия. Известен е случай, когато пилета заболели масово в резултат на това, че гнездата им били направени от отпадъци от захарна тръстика, която била силно заразена с тази плесен.
От псевдотуберкулоза, предизвикана от същия причинител, боледуват и бозайниците. Така описан е случай на загиване на 8-седмично теле от тази болест.
Псевдотуберкулозата при човека е твърде сходна с истинската туберкулоза: също така се появява кашлица с храчки кръв, трескаво състояние. При това заболяването продължава десетилетия, като трудно се поддава на лекуване.
Наред със заболяването на вътрешните органи Asp. fu. migatus предизвиква отомикози (възпалителни процеси в ушите), които се придружават с шум, сърбеж и болки в ушите, а понякога с виене на свят и кашлица. В ушните миди в някои случаи се образуват мицелни тапички. В резултат на отомикозите се наблюдава частична или пълна загуба на слуха.
Каменно пило при пчелите. Аспергилозата по пилото от всички възрасти и по възрастните пчели се предизвиква от гъбата Aspergillus flavus, по-рядко от Asp. fumigatus или Asp. niger, които освен че пронизват тялото на насекомото със своите хифи, действат още и с токсините си. Тези гъби са патогенни и за копринената пеперуда, а понякога и за човека.
Най-често страда пилото на пчелите в ларвния стадий. Ларвите 1-2 дни след заразяването се покриват откъм главата с бял налеп от плесен, като че ли се обвиват с допълнителна обвивка. С появяване на спороношение у гъбите ларвите стават жълтеникаво зеленикави или черни.
Вследствие на това, че влагата, намираща се в ларвите или какавидите, се поглъща от мицела на плесента, те придобиват сух каменист вид, откъдето произлиза и названието на болестта. Сухите мъртви ларви свободно лежат в килийките на питите.
Заболелите възрастни пчели стават слаби, немогат да се задържат върху стените на кошерите и питите, падат и скоро загиват в кошера или извън него. Най-често те изпълзяват вън от кошера. Ако се стисне с пръсти коремчето на загинала пчела, усеща се неговото втвърдяване, което става още по-силно доловимо няколко часа след смъртта на пчелата. Тъй като на повърхността на поразеното насекомо гъбата образува своите спороношения, загиналите пчели са източник на по-нататъшно заразяване.
Посочените видове гъби като сапрофити, широко разпространени в природата по най-разнообразни субстрати, лесно може да бъдат пренесени в здравите кошери от самите пчели, особено през периода на масовото събиране на прашец.
Заболяването обикновено се развива в слабите семейства при висока влажност, при недостатъчно затопляне и осигуряване с храна в края на зимата и през пролетта. Ето защо кошерите трябва да се поставят на сухи места, открити за слънцето; пчелните семейства трябва да бъдат силни.
В случай на проява на заболяването от болните семейства се отстраняват питите с поразено пило и питите, покрити с плесен. Извършва се също така подмяна на затоплящите материали, ако те са влажни.
Тъй като спорите на гъбите при всички тези моменти лесно се разсейват, трябва да се внимава да не се разпространява инфекцията, която може да стане вредна и за здравето на човека. Ето защо, за да се избегне попадането на спори на гъбите върху лигавицата на носа и устата, препоръчва се да се слага влажна марлена превръзка.
Методи на лекуване на заболелите пчели засега не са разработени.

Лимонена киселина. Използва се в медицината, текстилната промишленост, при производството н захарни изделия, мастила и пр.
Днес в СССР се е преминало към производството на лимонена киселина с помощта на гъбата Aspergillus niger. И макар че за тази цел може да се използват и други гъби Muccr pyriformis, Botrytis einerea, Coniophora cerebella и др., изборът е паднал именно върху Asp. niger, тъй като при дълбочинен (потапяне в аерируемия хранителен разтвор начин на ферментация осигурява най-висок (до 50-70% рандеман на лимонена киселина от среда с доста високо съдържание на захар и ниско на азот. При това би било неправилно да се мисли, че при това производство се използва за среда чиста захар. Като среда може да служи меласов разтвор с изходно съдържание на захар едва 2,5-3%, чието сумарно количество на захарта за 5-6 денонощия ферментация не надминава 12-12,5%, тъй като с из разходването на захарта от страна на гъбата към разтвора се добавят нови порции меласа. Меласата се подлага на предварителна обработка с жълта кръвна сол и към нея се добавят други реактиви.
Интересно е да се отбележи, че виновникът за лимонено киселата ферментация – гъбата Asp. niger – понякога се напада от паразитния вид гъба Penicillium, който намалява неговата активност.
Физиологичната активност на Asp. niger обаче може да бъде повишена посредством получаването на нови щамове от него в резултат на облъчване с радиеви, рентгенови или ултравиолетови лъчи.
Най-сетне мицелът на гъбата може да се използва повторно и в този случай тя дава допълнително голямо количество лимонена киселина (без разходи за отглеждането й).
Други киселини. Гъбите Aspergillus itaconicus и Asp. terreus притежават способността да образуват и таконова киселина, при това втората от тях за 12 денонощия развитие върху среда, съдържаща гликоза, я преработва до 30% в киселина.
Полимерите на итаконовите естери се отличават с блясък, твърдост, прозрачност и определен коефициент на пречупване на светлината, във връзка с което се използват за производството на оптически лещи и нечупливо стъкло.
Някои мукорови гъби (Mucor, Rhizopus, Cunninghamella) имат свойството да образуват фумарова киселина, използвана за получаването на малиенова киселина, която се употребява при производството на смоли, бои и лакове. С най-голяма активност в това отношение се характеризира Rhizopus nigricans, която осигурява рандеман на киселината до 55%.

Както вече беше казано, в качеството на субстрат някои гъби използват живи или мъртви тела на насекоми. Съществуват дори специални групи гъби, които в процеса на еволюцията са се приспособили да обитават върху насекоми. Такива са ентомофторовите (разред Entomophthordes) от низшите гъби и лабулбениевите (разред Labulbeniales) от торбестите гъби. Широко са известни като насекомоядни няколко вида от другите групи гъби (торбести и несъвършени). Към тях се отнасят от торбестите Cordiceps и други представители на разред Hypocreales, а от несъвършените – представители от родовете Beauveria, Spiceria, Cephalcspcrium, Isaria, Verticillium и някои други. В последно време се установиха като насекомоядни също така гъби от родовете Aspergillus, Fusarium и др.
Бяла мюскардина. Тази гъбна болест по много насекоми както полезни, така и вредни, се предизвиква от гъбата Beauveria bassiana. Особено силно тя напада гъсениците на копринената пеперуда, цвекловия хоботник и житната дървеница.
В отделни случаи епизоотии от бялата мюскардина по насекомите са отбелязани в естествени условия, във връзка с което учените са обърнали внимание на организма, причиняващ това заболяване, изучили са биологията му и са предприели опити за изкуственото му размножаване в лабораторни условия и последващото му използване в борбата с вредните насекоми. Тези опити са се увенчали с успех по отношение на цвекловия хоботник в Украйна, на житната дървеница в района на Северен Кавказ и Поволжието, на крушовата оса в Крим и на боровата подкорова дървеница в Централния черноземен пояс.
Розовата и зелената мюскардина нападат други вредни насекоми и се предизвикват от гъби, принадлежащи към родовете Spicaria, Tarichium и др.
Гъбни болести по щитоносните и лъже щитоносните въшки. Щитоносните и лъже щитоносните въшки са насекоми, повреждащи културните Т растения. В някои случаи те се нападат от гъби от редовете Ccrdyceps, Cephalcspcrium и Acnersonia.
Успешен опит за използването на гъбата Ccrdyceps clavulata в борбата с лъже щитоносната въшка по обикновената леска (Ccrylus avel-lana) е бил проведен в Азърбайджан, където смъртността на неприятеля е достигала 85-98%. Авторът нееднократно е намирал гъсеници на различни пеперуди, заразени от родствената гъба Cordyceps militeris.
При използването на гъбата Cephalcspcrium lecanii за борба с восъчната лъже щитоносна въшка по цитрусовите култури в Аджария са загинали до 65% от въшката. Гъбата Aschersonia aleurcdes поразява 100% американската белокрилка в Аджария и Абхазия и практически се използва за борба с нея.