Всичко за Гъбите

Борша от зеленчуци наричаме летен, защото най-много подходящи зеленчуци за неговото приготвяне има лятно време. Това обаче не значи че зимно време не може да се приготви безмесен борш от продуктите, които се намират през зимата. Измиват се 300 г сушени гъби и се киснат 2-3 часа в студена вода. Слагат се след това да се варят в 2-3 литра вода, докато омекнат. Изваждат се с решетеста лъжица, а бульонът се прецежда. Една не голяма глава цвекло заедно със стъблото се изчиства, измива и нарязва на продълговати тънки ивици и се залива с гореща вода, за да се попари. Отделно в една кафена чашка олио се задушават 1-2 моркова и една малка глава целина, нарязани на сламки. Като поомекнат, прибавя се 1/4 зелка, нарязана на дребно, както и попареното цвекло без стъблото. Когато зеленчуците са готови, заливат се с прецедения гъбен бульон и се оставят да врат на тих огън. Щом боршът заври, прибавят се 1- 2 връзки пресен лук, 1 тиквичка, 2-3 картофа, нарязани на кубчета, 2-3 червени домати, нарязани на дребно, гъбите, 1-2 дафинови листа, 10-12 зърна чер пипер и 1 връзка ситно нарязан магданоз. Преди да се свали от огъня, към борша се прибавя 1-2 чаши горещо прясно мляко, а когато се свали от огъня, се застройва с 1 чаша кисело мляко и 2 жълтъка. За да се даде на борша хубав цвят, може да се изпържи в малко мазнина 1 морков, нарязан на ивички, и да се прецеди в борша.

В 1.5 – 2 чаени чаши студена вода се слага по една щипка мащерка, риган и чубрица, 3-4 листа дафинов лист и се нарязва 1/2 глава лук. Добавя се 1 чаена лъжичка сол и се слага на котлона, докато заври. Пускат се във водата соевите шницели, варят се 3-4 минути, свалят се от огъня и се оставят да киснат около час, за да омекнат и попият аромата на подправките.
Разтапят се в тиган 4 супени лъжици краве масло. Добавя се 1 чаена лъжичка мед и 1 бучка кафява захар и се бърка, докато се разтопят и те.
Отделно се настъргва на ситно ренде около 2 с.л. пресен джинджифил (в краен случай може и 2 с.л. сух). Добавят се 2 с.л. едрозърнеста горчица (не дижонска), 2 с.л. соев сос, 2 с.л. зехтин и 2 с.л. бяло вино. Смесват се добре и към тях се добавя разтопеното масло със захарта и меда.
Изцеждат се соевите шницели, нареждат се върху алуминиево фолио, намазват се с получената смес и се пекат във фурна. По време на печенето се изваждат 2-3 пъти, обръщат се и пак се намазват с остатъка от сместа, така че тя да образува хрупкава коричка.
Сос: Изчистват се 1 кг печурки, най-добре кралски и се задушават с 2-3 с.л. зехтин, 3-4 склиди чесън, смачкан с ръчна преса и сол на вкус. Разбива се 150 гр. заквасена сметана със също толкова кисело мляко (или млечна майонеза) и се добавя нарязан на ситно пресен копър и задушените печурки. Подходяща добавка е бутилка червено вино.

500 гр.телешко месо без кост, от горната част на бута; 1/2 малка глава червен лук; 1 малка жълта тиква, отрязана на половина и след това напряко, на резени, дебели 2,5 – 3 см.; 1 малка червена или зелена чушка; 2 ч.л.растителна мазнина; 2 ч.чаша нарязани на филийки гъби; 1/2 пакет ориз.
Марина: 2 с.л.вода; 2 с.л.винен оцет; 2 големи скилидки чесън, счукан; 2 ч.л.олио; 1/2 ч.л.прясно млян черен пипер.
Нарежете месото на кубчета. Смесете продуктите за марината. Поставете месото в марината и го затворете в найлонов плик. Оставете да се охлади в хладилника за минимум 6 часа, като обръщате от време на време, за да попие добре марината.
Загрейте 2 ч.л.олио в голям тиган с не залепващо дъно на среден огън. Добавете гъбите и задушете, докато омекнат. Махнете от огъня и ги поддържайте топли.
Сварете ориза, като не забравите да добавите сол и масло. Когато е готов, изсипете вътре гъбите. Накиснете бамбукови шишчета във вода за около 10 минути, след което ги подсушете. Извадете месото от марината.
Наредете така подготвеното месо, гъбите, лука, тиквата и чушката, нарязани на равни по големина кубчета, на шишчетата, като ги редувате. Поставете шишчетата върху решетка над самата скара. Използвайте каменни въглища, покрити с малко пепел. Печете 8 до 10 минути, като обръщате от време на време.

Представете си, че върху гъба-причинител на болест по дадено растение – паразитира друга гъба. Втората гъба намалява вредната дейност на първата и се нарича паразит от втори порядък. Такива случаи не само са известни, но дори са правени опити да се използват някои паразити от втори порядък за практически цели.
Така по облигатнопаразитните гъби-причинители на брашнести мани – е известна паразитната пикнидийна гъба. Cicinobolus cesati. По ецидийните (пролетните) стадии на ръждите се развиват несъвършени гъби и по-специално Tuberculina persicina. По гъбите – причинители на ръжди по различни житни – паразитира и пикнидийната гъба Darluca filum. По причинителя на праховитата главня по пшеницата освен Т. persicina са установени още редица паразити от втори порядък.
Изследванията са показали, че гъбата D. filum може да бъде изолирана в чиста култура с образуване на характерното за нея пикнидийно спороношение. Върху изкуствени хранителни среди в епруветки гъбата може да бъде размножена и използвана за изкуствено заразяване на ръждите чрез разпръскване на водна суспензия от нейните спори.
Аналогични изследвания на гъбата Т. persicina също са показали пълната възможност за използването й в борбата с ецидийните стадии на ръждите по културните растения, тъй като тази гъба лесно се развива и може да бъде размножена в условията на чисти култури. След третирането на заразени от ръжда растения с водна суспензия от спорите на гъбата спорите се пренасят върху други растения с помощта на насекоми и други агенти.
В двата посочени случая в резултат от използването на паразити от втори порядък е наблюдавано рязко снижаване на развитието на паразитите от първи порядък.

Описание. Плодното тяло 3—6 см в диаметър, сферично или яйцевид­но, повече или по-малко сплеснато, без стерилна основа. Обвивката (перидият) двуслойна — външният слой (екзоперидият) тънък, кожест, гладък, първоначално бял, фино кадифен, по-късно сиво кафяв, разкъ­сващ се на неправилни, лесно опадващи късчета; вътрешният слой (ендоперидият) тънък, ципест, първоначално бял, при узряването сребрист, червено кафяв, сиво кафяв до почти черен, разкъсващ се на върха на плодното тяло посредством кръгло или с неправилна форма отвърстие (1—4 мм в диа­метър). Спорообразуващата тъкан (месото, глебата) на младите екземпляри плът­на, суха, крехка, бяла,, по-късно водниста, жълтозелена, маслинено кафява, след узряването суха, тъмнокафява, изцяло превръщаща се в тъмнокафява праховидна маса от спори. Спорите сферични, с брадавичеста повърхност и с един цилиндричен придатък — остатък от стеригма, кафяви, 4—7 мк в диаметър. Споровият пра­шец тъмнокафяв. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в ливади, пасища, планински поляни от началото на лятото до края на есента (VI—X). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние, докато месото е съвсем бяло.

Описание. Плодното тяло 10—40(50) см широко, с неправилна форма, съставено от няколко сраснали в основата си екземпляри, с плътно прилепна­ли, разположени една над друга шапки. Шапката с неправилна форма, странично приседнала върху субстрата (без пън че), жълто червеникава, оранжево жълта, сярно жълта, по-късно избледнява­ща до блецо жълта. Повърхността неправилно вълнообразно нагъната, суха, покрита с браш­нест налеп. Ръбът дебел, неправилно вълнообразен, понякога плитко насечен. Месото дебело, при младите екземпляри меко, сочно, по-късно твърдо, ко­жесто, накрая дървенисто, жълтеникаво. Тръбичките дълги до 5 мм, сраснали помежду си и с месото (неотделящи се от него), с фини, първоначално закръглени, по-късно ъгловати жълти пори със зъбчати краища. Спорите яйцевидни, елипсоидни, безцветни 5—7 х 4—5 мк. Споровият пра­шец бледожълт.

Местообитание и сезонност. Расте върху стъблата на живи или мъртви широколистни дървета в гори и овощни градини от средата на пролетта до късна есен (V—XI). Икономически важна паразитна гъба, предизвикваща т. нар. жълто гние­не на дървесината. Вкусови качества. Посредствена ядлива гъба със слабо кисел вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние, само младите екземпляри.

Описание. Шапката 6—20 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно почти плоска до слабо вдлъбната в центъра, силно варираща по цвят -пурпурна, червено кафява, маслиненозелена, понякога с виолетов оттенък. Повърхността суха, фино кадифена, брадавичесто грапава. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, с къси, добре из­разени радиални ребра, целокраен, понякога насечен, вълновиден. Месото твърдо, крехко, белезникаво до бледожълто. Пластинките нагъсто разположени, дебели, широки 7— 15 мм, свободни от пън чето или слабо сраснали с него, жълти. Спорите широко елипсоидни до почти кръгли, с брадавичеста повър­хност, безцветни, 8—12 х 7,5—10 мк. Споровият прашец охреножълт . Пън чето 3-8 х 1-3 см, плътно,крехко, твърдо, цилиндрично, изтъняващо в основата, розовочервено при старите екземпляри, белезникаво при младите, с брашнест. налеп по повърхността. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори от началото на лятото до края на есента (VI-XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб пло­дов аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание. Шапката 6—12 см в диаметър, първоначално плоско из­пъкнала, по-късно разперена, вдлъбната в средата, широко фуние видна, оранжево червена де керемиденочервена с по-тъмни, често зеленикави концентрично разположени пръстеновидни ивици.Повърхността гладка, гола. във влажно време слабо лепкава.Ръбът тънък, първоначално подвит навътре, по-късно изправен, целокраен, при възрастните екземпляри слабо вълновиден.Месото дебело, твърдо, крехко, белезникаво до оранжево, при нараняване позеленява и отделя обилно оранжево червен сок. Пластинките нагъсто разположени, тънки, твърди, крехки, слабо низбяг­ващи по пън чето, оранжеви, при нараняване позеленяват.Спорите почти кръгли, с мрежесто брадавичеста повърхност, безцветни. 7—10 х 6—7 мк. Споровият прашец бледожълт.Пън чето първоначално плътно, по-късно с кухини, твърдо, крехко, 2—8 х 1—2,5 см. цилиндрично, често стеснено в основата, едноцветно с шапката, при нараняване позеленява. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни и смесени гори от началото на лятото до късна есен (VI—XI). Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и пло­дов аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание. Шапката 5—20 см в диаметър, първоначално изпъкнала, по-късно разперена, в средата вдлъбната, фуние видна. бяла до сиво жълта. Повърхността гола, суха, гладка, незонирана, понякога напукана. Ръбът първоначално силно подвит навътре, по-късно изправен, широко вълновиден, понякога насечен. Месото дебело, твърдо, крехко, бяло, при нараняване бледо жълтозелено, отделящо бял, по-късно слабо позеленяващ силно лютив сок. Пластинките нагъсто разположени, крехки, бели до бледожълти, низбяг­ващи по пън чето, при нараняване отделят изобилен бял сок. Спорите широко елипсоидни до почти кръгли, безцветни, с мрежовидно брадавичеста повърхност, 8—10 х 6—8 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 3—8 х 2—3 см, твърдо, крехко, цилиндрично, към основата стесне­но, гладко, белезникаво до сиво жълто. Местообитание и сезонност. Расте върху почва най-често в широколистни, по-рядко в иглолистни и смесени гори от началото на лятото до края на есента (VI—XI), на групи. Вкусови качества. Ядлива гъба с приятен аромат и лютив вкус. Употреба. Предимно консервирана, ко след специална обработка за премахване на лютивия вкус.

Описание. Шапката 3—9 см в диаметър, първоначално конусовидна, по-късно разперена до почти плоска, с добре изразено изпъкнало връхче в средата, в млада възраст белезникава до сиво охрена, по-късно бледо жълто червеникава до тухлено червена при най-старите екземпляри. Повърхността суха, гладка, радиално копринено влакнеста. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством паяжино видно, бързо изчезващо частично покривало, по-късно изправен, при възрастните екземпляри понякога извит навън, неправилно вълнообразен, чес­то дълбоко радиално насечен. Месото плътно, твърдо, белезникаво, с приятен вкус и плодов аромат. Пластинките нагъсто разположени, широки 4—7 мм, дебели, почти сво­бодни, първоначално белезникави, по-късно розови до кафяво червени. Спорите елипсоидни до бъбрековидни, гладки, бледожълти, 10—13 х 5—7 мк. Споровият прашец жълто кафяв. Пън чето 4—8 х 1—1,5 см, твърдо, цилиндрично, често луковично задебелено в основата, надлъжно влакнесто, с паяжино видни нетрайни остатъци от частичното покривало в горната част, първоначално бяло, по-късно розово до тухлено червено. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни храсталаци, горски поляни, паркове от края на пролетта до края на ля­тото (V—VIII).

Внимание! Силно отровна!