Всичко за Гъбите

Общи сведения. Заразяването на човека и животните с кози е възможно чрез кожната покривка, чрез дихателните пътища и чрез поглъщане на причинителите с храната. Като се внедрят в тъканта, гъбите.могат да се развиват в нея години и дори десетилетия. Така известно е, че заболяването на стъпалото от един вид Aspergillus било излекувано едва след 12 години; псевдотуберкулозата на белите дробове при човека, предизвикана от гъбата Asp. fumigatus – чак след 19 години; споротрихозата на стъпалото била излекувана след 10 години, а фавусът (келът) понякога продължава от ранно детство до дълбока старост.
Дерматофитите с години запазват своята жизнеспособност в засъхващите косъмчета и люспиците на кожата. Така Microspcrium се запазва в космите около 6 години, Epider-tncphytcn в кожните люспици -до 7 години.
За разпространяването и проявяването на гъбните заболявания при човека и животните спомагат редица фактори. Продължителното ходене, изпотяването на краката, особено между пръстите са предразполагащи фактори за заразяване с дерматомикози, тъй като липсата на необходимите грижи за състоянието на кожата, отделянето на мазнина, пот и други органични вещества в гънките й създават благоприятни предпоставки за размножаването на микроорганизми, включително и на патогенни гъби. Контактът на човека с животни, особено с котки и кучета, също спомага за предаването на гъбна инфекция на човека.
Заразяване с дерматомикоза може да стане при ръкуване (епидермофития), целуване (млечница), полов контакт (епидермофития), при ползване на общо легло и вана, в банята. При липса на необходимия санитарен режим микозите могат да се разпространяват и чрез бръснарниците и фризьорските салони. Така процедурата на маникюра при неспазване на задължителните санитарни правила може да подпомогне не само внедряването на гъбата (почистването на нокътната тъкан, подрязването на кожичките), но и закрепването й (лакирането на ноктите). Болестта може да се предава и чрез предмети (кожени обуща, ръкавици, шапки и пр.).
Като причинители на гъбни заболявания на ушите, носа и очите у човека са познати редица видове от род Aspergillus. Изкуственото заразяване на роговицата на очите при домашните зайци, извършено с някои видове от този род. Довело до гнойно възпаление на очите с по следваща атрофия на очната ябълка вследствие на развитието на мицел в нея. Подобна картина дали и някои видове от рода Rhizopus.
Дерматомикозите при човека и животните по всяка вероятност може да бъдат предизвикани и от представители на бедните родове плесенови гъби (освен Aspergillus): Penicillium, Sporotrichum, Mucor и Alternaria, тъй като видове от тези родове нееднократно са изолирани в чиста култура от дерматомикозните участъци на кожата.
Епидермофития. Това е широко разпространено заболяване на възрастните, по-рядко на децата, причинявано от гъби от род Epidermophyton. Животните не боледуват от епидермофития.
Болестта се проявява различно. Най-често нейните форми не са ясно изразени, пораженията, които причинява, имат скрит характер, но опасността от предаване на инфекцията не изчезва.
Причинителят понася с месеци замразяване и размразяване при температура -25 и -f-18°C. Той е по-устойчив от много други дерматофити на нагряване и въздействие с дезинфектори. Това спомага за широкото разпространяване на епидермофитията. Заразата се предава чрез почвата, мръсните подове и стени на плувните басейни, чрез отточните води от баните и скарите под душовете. Предаването на гъбата може да стане и чрез инфектирано бельо, обувки, спортни принадлежности.
Известна е епидермофития на големите гънки (в слабините, подмишечните области, под гърдите у жените) и епидермофития на стъпалата и китките.
При първата форма болестта започва с появяване на червени, леко подпухнали, често сърбящи петна, покрити с дребни мехурчета и е корички по периферията. Петната се сливат, като образуват обширни изриви с белезникав лющещ се център и розово червеникави краища. При това често пъти епидермофитията се усложнява от екзема, цирей, пиодермия и пр.
Епидермофитията между пръстите на краката започва в 3-ата п 4-ата между пръстна гънка във вид на влажни петънца, от които се отслоява сивкаво бял епител. В дъното на гънките се усещат първоначално сърбящи, а след това болезнени пукнатини. Обикновено процесът протича с образуването на пукнатини по дъното и лющене по краищата на почервенелите гънки между пръстите. При лека форма на болестта между пръстите се наблюдава едва забележимо лющене, незначително отделяне на епидермиса. Тази форма почти не безпокои болния, но спомага за разпространението на причинителя и обуславя рецидиви и изостряния на епидермофитията у самия болен.
Другата форма на епидермофитията на стъпалата се характеризира с образуването на мехурчета с големина от грахово зърно до вишна и повече със серозно-гнойно съдържание. След засъхването на мехурчетата роговият слой на кожата под тях се напуква и се обелва, а на мястото на мехурчетата остава розово червеникаво петно, заобиколено от заоблен епидермис. Мехурчета обикновено се образуват по ходилото, по кожата на пръстите, по-рядко по петите и по края на стъпалото. Появява се сърбеж, парене и болезненост, след това процесът може да се усложни от екзема. Ходенето при това става почти невъзможно.
Епидермофитията на ноктите се среща главно по краката и на първо място на първия и пети пръст, които най-силно се травматизират от обувките. Обикновено тя се придружава от епидермофития на ходилото, която се предизвиква от същия причинител. Ноктите се поразяват откъм края, стават рехави, ронливи. Процесът продължава години, като представлява огнище на постоянна инфекция за самия болен и за околните. Косата не се поразява от епидермофития.
Трихофития. Тя е най-разпространената форма на дерматомикозно заболяване у човека и животните, причинявано от гъби от рода Trichophyton.
Между многото видове от този род са известни такива, които паразитират само върху човека или само върху животните, или пък върху човека и животните едновременно.
При трихофитията се нападат кожата, косата и ноктите, по-рядко вътрешните органи. Заболяването протича най-типично при децата, при възрастните то приема хронична, нетипична форма. На главата се образуват плешиви петна 0,5-1 см в диаметър с побеляла от лющене кожа. Наред с това съществува фурункулозна форма на болестта, когато се образуват подутини, запълнени с гнойно съдържание; при натискане гнойта излиза през фоликулите на космите. Това често се съпровожда от обща потиснатост на организма, проявяваща се в главоболие, слабост, повишаване на температурата до 38-39°С. Заболяването продължава от няколко седмици до 2-3 месеца. При оздравяване се образуват ръбове, които пречат на по-нататъшния растеж на косата. Към този тип се отнася също така заболяването на фоликулите на брадата и мустаците. Заразяването на главата с трихофития често се съпровожда и от поражения на гладката кожа. Но заболявания на гладката кожа се срещат и самостоятелно. Те се характеризират е образуване на мехурчета, които след това се покриват с жълтеникави корички.
Между възрастните тази форма в хронично състояние се среща предимно у жените.
Описаните форми на трихофития доста често се придружават и от трихофития на ноктите. Това продължително заболяване на ръцете, по-рядко на краката се характеризира е появяване на едно или няколко сивкави петна във връхната част на нокътя, които с течение на времето се увеличават и изменят цвета, формата и консистенцията на нокътя. Нокътят става грапав, рехав и ронлив.
Когато от трихофития е заразена косата, характерна е наличността на едва показващи се над повърхността на кожата белезникаво сивкави остатъци от косми с дължина от 2 до 4 мм; понякога тези остатъци се забелязват като черна точка в центъра на фоликула на косъма. Болният косъм може да бъде превит и в такъв вид лежи в люспицата или е потопен във възпаления фоликул. В зависимост от вида на причинителя поразеният косъм или изцяло е запълнен със спорите на гъбата, разположени в правилни редове, или пък спори се наблюдават и вътре, и отвън по косъма.
Микроспориоза. Микроспориозата се отнася към широко разпространените дерматомикози, предизвиквани от гъби от рода Microsporium, и се среща предимно у децата до 13 – 15-годишна възраст, тъй като с настъпването на половата зрелост заболяването обикновено изчезва само по себе си.
Една част от видовете Microsporium е специализирана само по човека, други се срещат само по животните, а някои, като например М. ianosum, са способни да нападат и човека, и животните. Човек се заразява с микроспория от домашните животни, особено от котките и кучетата.
Заболяването се отличава с висока контагиозност. Микроспорията поразява окосмената и гладката кожа, по-рядко ноктите. При поразяване на окосмената част на главата се наблюдават 1-2 големи огнища на лющене от по 2-3 до 10 см в диаметър и няколко по-малки близо около тях. Както и при трихофитията, поразените косми като пънчета стърчат в оголените огнища, но тук те са малко по-дълги, с 3-6 мм височина. Спорите на причинителя в болните косми се наблюдават само в основата им отвън. В оплешивелите участъци и в ноктите гъбата се намира във вид на мицелни хифи.
При възрастните се напада предимно гладката кожа. При това се образуват мехурчета, разположени в концентрични кръгове върху почервенялото петно. Впоследствие мехурчетата засъхват и на тяхно място се появяват повърхностни корички и лющещи се червени петна с диаметър 1-2 см.
Фавус (кел). Това е дерматомикозно заболяване на гладката кожа, косата и ноктите, по-рядко на вътрешните органи и тогава е със смъртен изход. Предизвиква се от гъби от рода Achcricn у децата и възрастните. Заболяването продължава години, дори десетилетия, понякога от ранно детство до дълбока старост.
Видовете Achorion са специализирани по отношение на човека и животните. При човека болестта се предизвиква от Ach. Schonleini, при гризачите, конете и птиците причинителите са други.
Причинителят на фавуса (кела) по човека не се отличава с голяма вирулентност, а заболяването от него – с голяма контагиозност.
Най-характерен признак на кела по човека и животните са блюдцеобразните, жълти, доста плътни щитчета (струпеи), които възникват по главата, гладката кожа и ноктите. Първоначално тези струпеи имат големина на главичка па топлийка и бледо жълтеникав цвят. Впоследствие, като се разрастват, те достигат 1,5 см в диаметър. Струпеите трудно се отделят от огнищата на поражение във вид на рехави парченца, като откриват язвена повърхност. Понякога около тях се образува тесен възпалителен ръб. Струпеите издават неприятен мирис на мишки, който се обуславя не от причинителя на кела, а от други микроорганизми, които се заселват върху тях.
Косата при кела е рядка, белезникава, суха и доста дълга, тъй като не се чупи, а пада изцяло. В местата на образуване на ръбове кожата е тънка, гладка, блестяща; растежът на коса върху нея спира и оплешивяването става трайно.
Келът по окосмената част на главата обикновено се придружава от увеличаване на шийните лимфатични възли, които понякога съдържат причинителя на болестта.
Върху гладката кожа келът се среща както по откритите, така и по покритите части на тялото във bi д на червеникави петна, по чиито краища се появяват мехурчета, образувани върху плътна основа; след сливането на мехурчетата се получават струпеи.
Поразените от кел нокти по външен вид напомнят картината на заразяване от трихофития.
Понякога келът може да напада и вътрешните органи, а също така костите и централната нервна система. Тази форма
на болестта обикновено завършва със смърт, тъй като у болния се наблюдава изтощаване, повишена температура и явление на интоксикация.
Борба срещу дерматомикозите. Голямо значение в борбата срещу дерматомикозите имат профилактичните мероприятия, свеждащи се до установяване на необходимия санитарен ред както в личния бит, така и в обществените места, по-специално във фризьорските и бръснарските салони, баните, душовите кабинки и ваните за общо ползване, на стадионите при използването на спортен инвентар, дрехи, шапки и обувки.
За унищожаване на гъбите в заразения материал е достатъчно кратковременно изваряване; при 80°С те загиват в продължение на 5-7 минути, а при 75° след 30 минути.
Минералните киселини не убиват гъбите в инфектирания материал. Живакът, салициловата и бензоената киселина, а също формалинът, обратно, са доста добри фунгицидни (противогъбни) средства. На гъбите действат ефикасно рентгеновите и ултравиолетовите лъчи; лъчите от живачно-кварцовата лампа ги убиват в сухо състояние както в културите, така и в заразения материал в продължение на 30 минути, а когато същите гъби се намират в течност – след 3-5 минути.
Колкото се отнася до начините на лекуване на заболелите от дерматомикоза, интересуващите се могат да използват специални ръководства. В борбата с дерматомикозите е ефикасен например гризеофулвинът, който е антибиотик от гъбен произход.
В Съветския съюз борбата срещу тези заболявания е поставена на здрава основа. Създадени са специални микологични клиники, стационари, диспансери и пунктове, провежда се голяма профилактична дейност и безплатно лечение.
Млечница (кандидоза, кандидомикоза, монилиоза, coop).
Това заболяване е известно при човека, селскостопанските животни и птици. От животните заболяват предимно прасетата, телетата и кончетата в бозайния период, а също така младите птици. Човек е възприемчив към тази болест предимно в кърмаческа възраст.
Причинител на заболяването е широко разпространената в природата гъба Oidium (Endomyces, Candida) albicans-Същността на заболяването се свежда до поразяване на устната кухина от гъбата, в резултат на което първоначално се появява рязка хиперемия (почервеняване) на лигавицата, след което по езика и вътрешната страна на бузите се образуват белезникави налепи (колониите на гъбата), които по външен вид напомнят късчета пресечено мляко. Налепите се срастват с лигавицата, от която се отлепват само заедно с клетки от епитела, в резултат, на което се откриват язвички с малки кръвоизливи. Болестта напада предимно заслабнали деца в ранна възраст, а също така възрастни, болни от диабет, рак или остра форма на туберкулоза. Предразполагащи фактори освен това са недостигът на слюнка и вследствие на това – сухостта на устата, повреждането на лигавицата на устата и пр. При тежки случаи на протичане млечницата се разпространява и върху лигавицата на хранопровода, стомаха и дихателните пътища, във връзка с което се затрудняват гълтането и дишането. Тези обстоятелства от своя страна могат да предизвикат възпаление на белите дробове, на средното ухо и дори на кожата.
В борбата срещу млечницата естествено голямо значение има стриктното спазване на чистотата на съдовете и кухненските прибори, на бибероните, шишетата за хранене на кърмачета и пр. Лекуването се свежда до често намокряне на устната кухина, до изплакване, промиване или внимателно намазване с разтвор от хлебна сода, боракс и други вещества. При това не се препоръчва да се изтрива устата на децата нито преди, нито след кърменето.
Псевдотуберкулоза. Между патогенните за човека и животните видове гъби най-широко разпространение и вредоносно действие има плесеновата гъба Aspergillus fumigatus. Тя е известна като причинител на така наречената псевдотуберкулоза по кокошките и пуйките. Заразените с нея домашни птици стават отпуснати, губят апетита си, вследствие на което отслабват и често страдат от диария. Гребенът (м при това потъмнява, може да се появи лигав секрет от носа, хрипове при дишане. Тази болест е особено опасна за младите животни.
В борбата срещу псевдотуберкулозата най-ефикасни са профилактичните мероприятия. Известен е случай, когато пилета заболели масово в резултат на това, че гнездата им били направени от отпадъци от захарна тръстика, която била силно заразена с тази плесен.
От псевдотуберкулоза, предизвикана от същия причинител, боледуват и бозайниците. Така описан е случай на загиване на 8-седмично теле от тази болест.
Псевдотуберкулозата при човека е твърде сходна с истинската туберкулоза: също така се появява кашлица с храчки кръв, трескаво състояние. При това заболяването продължава десетилетия, като трудно се поддава на лекуване.
Наред със заболяването на вътрешните органи Asp. fu. migatus предизвиква отомикози (възпалителни процеси в ушите), които се придружават с шум, сърбеж и болки в ушите, а понякога с виене на свят и кашлица. В ушните миди в някои случаи се образуват мицелни тапички. В резултат на отомикозите се наблюдава частична или пълна загуба на слуха.
Каменно пило при пчелите. Аспергилозата по пилото от всички възрасти и по възрастните пчели се предизвиква от гъбата Aspergillus flavus, по-рядко от Asp. fumigatus или Asp. niger, които освен че пронизват тялото на насекомото със своите хифи, действат още и с токсините си. Тези гъби са патогенни и за копринената пеперуда, а понякога и за човека.
Най-често страда пилото на пчелите в ларвния стадий. Ларвите 1-2 дни след заразяването се покриват откъм главата с бял налеп от плесен, като че ли се обвиват с допълнителна обвивка. С появяване на спороношение у гъбите ларвите стават жълтеникаво зеленикави или черни.
Вследствие на това, че влагата, намираща се в ларвите или какавидите, се поглъща от мицела на плесента, те придобиват сух каменист вид, откъдето произлиза и названието на болестта. Сухите мъртви ларви свободно лежат в килийките на питите.
Заболелите възрастни пчели стават слаби, немогат да се задържат върху стените на кошерите и питите, падат и скоро загиват в кошера или извън него. Най-често те изпълзяват вън от кошера. Ако се стисне с пръсти коремчето на загинала пчела, усеща се неговото втвърдяване, което става още по-силно доловимо няколко часа след смъртта на пчелата. Тъй като на повърхността на поразеното насекомо гъбата образува своите спороношения, загиналите пчели са източник на по-нататъшно заразяване.
Посочените видове гъби като сапрофити, широко разпространени в природата по най-разнообразни субстрати, лесно може да бъдат пренесени в здравите кошери от самите пчели, особено през периода на масовото събиране на прашец.
Заболяването обикновено се развива в слабите семейства при висока влажност, при недостатъчно затопляне и осигуряване с храна в края на зимата и през пролетта. Ето защо кошерите трябва да се поставят на сухи места, открити за слънцето; пчелните семейства трябва да бъдат силни.
В случай на проява на заболяването от болните семейства се отстраняват питите с поразено пило и питите, покрити с плесен. Извършва се също така подмяна на затоплящите материали, ако те са влажни.
Тъй като спорите на гъбите при всички тези моменти лесно се разсейват, трябва да се внимава да не се разпространява инфекцията, която може да стане вредна и за здравето на човека. Ето защо, за да се избегне попадането на спори на гъбите върху лигавицата на носа и устата, препоръчва се да се слага влажна марлена превръзка.
Методи на лекуване на заболелите пчели засега не са разработени.