Брезова манатарка, Брезовка ( Ядлива гъба )
Описание. Шапката 4-12 см в диаметър, при младите екземпляри полусферична, по-късно разперена до плоско изпъкнала, силно варираща по цвят — охрена, маслинено кафява, сиво кафява до саждивочерна. Повърхността гола, гладка, понякога набръчкана, кадифена. Ръбът изправен, равен, целокраен, понякога плитко насечен. Месото дебело, меко, бяло, при нараняване потъмнява (особено при сушене и готвене). Тръбичките свободни от пън чето, дълги 10—30 мм, лесно отделящи се от месото, първоначално белезникави, по-късно сиви, с малки кръгли пори със същия цвят. Спорообразуващата повърхност пръстеновидно вдлъбната около пън чето. Спооите елипсоидни или вретеновидни,гладки, бледожълти, 10 20×5-7 мк. Споровият прашец зеленикаво кафяв. Пън чето 8-15 х 1-3 см, плътно, твърдо, цилиндрично или слабо разши рено към основата (обратно бухалковидно), лесно отделящо се от шапката, първоначално белезникаво, по-късно сиво, по цялата дължина покрито с кафя ви до черни люспи.
Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широколистни гори, най-често под брези от началото на лятото до края на есента (V1-X1). Вкусови к а ч е с т в а. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат.
Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана.

Как да съхраня за зимата?
Манатарката можеш да съхраниш като я нарежеш на парчета дебели около сантиметър и после изсушиш. Гледай да е добре изсушена, защото иначе мухлясва. Но ако добре я изсушиш трае с години.
Оправете тази МАМАТАРКА в заглавието че не може да ви намерят хората.
Благодаря. Оправих го вече.