Дяволска гъба, Синкавица, Отровна маматарка ( Отровна гъба )
Описание. Шапката 8—20 см в диаметър, при младите екземпляри почти сферична, по-късно разперена и по-плоска, белезникава, сребристо сива до сиво зелена. Повърхността гладка, суха, фино кадифена, понякога набръчкана. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, равен или слабо вълнообразен, целокраен. Месото дебело, твърдо, бяло или жълтеникаво, при нараняване бързо посинява. Тръбичките първоначално къси, по-късно дълги до 25 мм, почти свободни от пън чето, лесно отделящи се от месото, жълти до жълтозелени, с малки, кръгли, оранжево червени до кървавочервени пори. Спорообразуващата повърхност при нараняване бързо посинява. Спорите късо елипсоидни, гладки, жълти, 11—15 х 4—6 мк. Споровият прашец маслиненозелен. Пън чето 4—15 х 3–Т0 см, плътно, при младите екземпляри дебело почти колкото шапката, късо, сферично до яйцевидно, по-късно обратно бухалковидно, задебелено в основата, под шапката лимонено жълто, надолу жълточервено, с по-тъмночервена релефна мрежа по повърхността. Местообитание и сезонност. Расте върху варовити почви в широколистни, икяояистни и смесени гори от средата на лятото до края на есента (VII-XI).
Внимание! Отровна! Сходни видове: Огнена манатарка (Boletus luridus). Обикновена манатарка (Boletus edulis) Червеностъблена манатарка (Boletus erythropus) ■
