Всичко за Гъбите

Описание. Шапката 10—20 см в диаметър, първоначално полусферич­на, по-късно разперена, плоскоизпъкнала до почти плоска, при някои от стари­те екземпляри плитко вдлъбната, фуниевидна, сивобяла, стоманено сива до си­во кафява, по-тъмна в средата. Повърхността суха, гладка, първоначално с белезникав налеп (като пле­сен), по-късно гола, лъскава. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно почти изправен, равен, це-локраен, понякога насечен.

Месото дебело, твърдо, крехко, бяло. Пластинките нагъсто разположенидесни (3—9 мм), сраснали или низбяг­ващи по пън чето, бледожълти до светлосиви. Спорите ‘ елипсоидни, гладки, безцветни, 6—8 х 3—4 мк. Споровият прашец кремаво жълт. Пън чето 5—10 х 1—4 см, плътно,твърдо,еластично,цилиндрично, към осно­вата задебелено (обратно бухалковидно), надлъжно набраздено, белезникаво до сивобяло. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори през есента (IX—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и силна гъб­на миризма. Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана.