Жълта мухоморка ( Ядлива гъба )
Описание. Плодното тяло при най-младите екземпляри яйцевидно или почти сферично, обвито от бяло общо покривало. Шапката 5—12 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разперена до почти плоска, бледожълта до лимонено жълта. Повърхността гладка, лъскава, слабо лепкава, обикновено с белезникави парцалести остатъци от общото покривало. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ципесто частично покривало, по-късно изправен, равен, целокраен, с къси, добре изразени радиални ребра.
Месото плътно, бяло, под кожицата бледожълто, с характерна неприятна миризма на сурови картофи.
Пластинките свободни от пънчето, нагъсто разположени, крехки, бели до бледожълти. Спорите почти сферични, гладки, безцветни, 8—11 х 7—10,5 мк. Споровият прашец бял. Пън чето цилиндрично,първоначално плътно,по-късно с кухини 5—12 х 0,8— 2 см, бяло до бледожълто, по-светло от шапката, в основата луковично задебелено, със сраснало към него общо покривало, остатъците от които образуват тясна якичка. В горната част пън чето с бял до жълтеникав ципест, увиснал пръстен — остатък от частичното покривало.
Местообитание и сезонност. Расте върху почва по периферията и светлите места на широколистни, иглолистни и смесени гори през цялото лято и есен (VI—X).
Вкусови качества. Ядлива гъба с посредствен вкус и неприятна миризма. Някои автори я считат дори за слабо отровна.

Жълтата мухоморка е отровна гъба и се разгражда много бавно (след 1 денонощие). Това я прави много опасна и причиняваща тежки увреждания.
Абсолютно си прав Христо … Ама ако вярвате на това че „Мухоморка“ става за ядене …. Опитайте я !
Да попитам има ли двойници?
Предварит6елно благодаря!