Кестенява маматарка ( Ядлива гъба )

19

Описание. Шапката 5—10 см в диаметър,при младите екземпляри полусферична, по-късно разперена до плоско изпъкнала, оранжево кафява, канепено кафява до кестеняво кафява. Повърхността гладка, фино кадифена, при най-старите екземпляри гола и ;лабо лъскава, суха. Ръбът тънък, вълнообразен, целокраен.

Месото твърдо, крехко, бяло, при нараняване не променя цвета си. Тръбичките дълги до 9 мм, свободни от пън чето, бели до светложълти, с малки, кръгли, бели до бледожълти пори. Спорообразуващата повърхност при нараняване не посинява. Спорите яйцевидни или широко елипсоидни, гладки, безцветни, 8—12 х 4—6 мк. Споровият прашец бледожълт. Пън чето 5—7 х 2 —3 см, плътно, твърдо при старите екземпляри с кухини (кавернозно) или изцяло кухо, обратно бухалковидно до почти цилиндрично, едноцветно с шапката или по-бледо, с фино кадифена повърхност. Местообитание и сезонност. Расте върху песъчливи почви в широколистни и смесени гори от средата на лятото до края на есента (VI—XI).

Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и гъ­бен аромат.

Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана.

Вашият коментар