Овчи нос ( Ядлива гъба )
O п и c а н и е. Шапката 5—10 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разперена до почти плоска, понякога слабо вдлъбната в центъра, сиво виолетова или кафяво виолетова, често с неправилни черни петна.
Повърхността е гладка, лъскава, покрита с дебел, слизест слой. Ръбът дебел, при най-младите екземпляри подвит навътре и свързан с пън чето чрез паяжино видни частично подвижно покривало, по-късно изправен, целокраен, вълнообразен. Месото дебело, меко, белезникаво, при по-старите екземпляри потъмнява. Пластинките силно низбягващи по пън чето, дебели, нарядко разположени, лепкави, първоначално бели, по-късно сиви до почти черни.
Спорите вретеновидни, гладки, кафяви, 16—24 х 5—6 мк. Споровият прашец маслинено черен. Пън чето 5-10 х 1,5—2,5 см, плътно, цилиндрично, при пластинките с пръстеновидно задебеляване, с нетраен паяжиновиден пръстен — остатък от частичното покривало,слизесто, сиво белезникаво, със сиво виолетови петна, към основата жълто, покрито със слизест слой. Местообитание и сезонност. Расте върху почва само в иглолистни гори от края на лятото до края на есента (VII—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен слабо кисел вкус и гъбен аромат.
Употреба. В свежо състояние и консервирана.
