Патуйардова гъба, Вълчи зъб ( Отровна гъба )

12

Описание. Шапката 3—9 см в диаметър, първоначално конусовидна, по-късно разперена до почти плоска, с добре изразено изпъкнало връхче в средата, в млада възраст белезникава до сиво охрена, по-късно бледо жълто червеникава до тухлено червена при най-старите екземпляри. Повърхността суха, гладка, радиално копринено влакнеста. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством паяжино видно, бързо изчезващо частично покривало, по-късно изправен, при възрастните екземпляри понякога извит навън, неправилно вълнообразен, чес­то дълбоко радиално насечен. Месото плътно, твърдо, белезникаво, с приятен вкус и плодов аромат. Пластинките нагъсто разположени, широки 4—7 мм, дебели, почти сво­бодни, първоначално белезникави, по-късно розови до кафяво червени. Спорите елипсоидни до бъбрековидни, гладки, бледожълти, 10—13 х 5—7 мк. Споровият прашец жълто кафяв. Пън чето 4—8 х 1—1,5 см, твърдо, цилиндрично, често луковично задебелено в основата, надлъжно влакнесто, с паяжино видни нетрайни остатъци от частичното покривало в горната част, първоначално бяло, по-късно розово до тухлено червено. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни храсталаци, горски поляни, паркове от края на пролетта до края на ля­тото (V—VIII).

Внимание! Силно отровна!

Коментари
Вашият коментар